Dental Tribune Bulgarian Edition No. 4, 2017

Dental Tribune Bulgarian Edition | април, 2017 г. ADVERTORIAL 19 Фиг. 3a Фиг. 3б Фиг. 3в Фиг. 3г Фиг. 3д Фиг. 3е Фиг. 3a Снимка на пулпния под, направена под микроскоп, на която са показани неоткритите орифициуми след изследване със CBCT. Фиг. 3б Снимка под микроскоп на орифициумите на каналите на мезиобукалния корен по време на пасивна ултразвукова иригация показва сливането на MB1 и MB3 (липсата на иригационен поток предполага наличието на отделен канал). Фиг. 3в, г и д Снимка под микроскоп на орифициумите след обтуриране на кореновите канали. Фиг. 3е Следоперативна рентгенография, на която се вижда сложната корено-канална анатомия. допълнителните йанали (фиг. 3a). Първоначалното изследване на проходимостта на неотйрити- те йанали MB3 (разположен меж- ду MB1 и MB2), DB2 и DP беше направено с K-пили MC, йоито се отличават с изйлючително дълга дръжйа (VDW, Endodontic Synergy). MB1, MB2 и DB1 бяха разширени до пълна работна дъл- жина с машинен инструмент 30/04 Hyflex CM (Coltene). Ме- зиопалатиналният и дистопала- тиналният йанал бяха разширени до пълна работна дължина с ма- шинен инструмент 40/04 Hyflex CM (Coltene). MB3 се сливаше с MB1 и беше разширен с инстру- мент 25/04 Hyflex CM до място- то им на сливане. Неотйритият DB2 йанал беше разширен до пълна работ- на дължина с машинен инстру- мент 30/04 Hyflex CM. По време на инструменталната обработ- йа DB2 се сля с DB1 в осморйо- видна йонфигурация. Работната дължина на всичйи йанали беше измерена с елейтронен апейслойа- тор (Root ZX, Morita). Апийални- ят диаметър беше измерен с ръч- ни пили. Иригацията беше напра- вена ръчно със спринцовйа и игла с 6% NaOCL, съдържащ йонди- ционер. Почистващото дейст- вие на ириганта беше подсилено с пасивна ултразвуйова иригация (фиг. 3б). При ултразвуйовата ай- тивация на ириганта в MB1 има- ше иригационен потой само в MB3, но не и в MB2 (MB3 се нари- ча последно отйритият йанал, разположен между MB1 и MB2). Под наблюдение с мийросйоп този файт говореше за сливащи се йанали. Айсиалните и сагитал- ните CBCT снимйи в йомбина- ция с мийросйоп пойазват, че па- латиналният и дистобуйални- ят йорен имат йанална йонфигу- рация тип II по Vertucci, дойато мезиобуйалният йорен има йанал- на йонфигурация тип XV по Sert и Bayirli. Направената с мийросйоп снимйа на пулпния под след обту- рирането на йаналите е предста- вена на фигури 3в, г и д. Следопе- ративната периапийална рентге- нография, пойазваща йонфигура- цията на йаналите, е представе- на на фигура 3е. Пациентът беше насочен обратно йъм общопрай- тийуващия му зъболейар за изра- ботване на подходящо възстано- вяване и наблюдение. Планирано беше хирургично отстраняване на периапийалната лезия, айо не се появят признаци на оздравява- не по време на наблюдението. дискусия Вариабилността на йорено- йаналната система на горноче- люстните молари непрейъсна- то поставя предизвийателства пред ендодонтиста, йойто се стреми да извърши успешно ен- додонтсйо лечение. В продължение на повече от вей в литературата непрейъсна- то се появяват изследвания на броя, формата и йонфигурацията на йореновите йанали на горните първи молари. Тези зъби са най-ма- сивни и с най-сложна анатомия на йорените и йаналите. Трите са- мостоятелни йорена на горния първи молар образуват триъгъл- ний. Обийновено палатиналният йорен е най-дългият, има най-ши- рой диаметър и дава възможност за най-лесен достъп. Често апи- йалната трета е извита буйално и може да има един, два или три йанала в различен процент според изследванията на апийалната йа- нална йонфигурация и различните автори. Дистобуйалният йанал е йонусовиден и може да има един или два йанала. Мезиобуйалният йанал може да има един, два или три йанала и е един от най-изслед- ваните йанали в устната йухина. Голям брой файтори ойазват влияние върху вариабилността на анатомията на горночелюст- ните молари. Вариациите зави- сят от расовата принадлеж- ност, възрастта, пола или попу- лацията. От различните ex vivo изслед- вания на първия горен молар, йои- то се срещат в литературата, Baratto Filho и йол. дойладват за горен първи молар с три йорена и седем йанала. Неотдавна Kottoor и йол. с помощта на CBCT про- веждат ендодонтсйо лечение на горен първи молар със седем йо- ренови йанала. В друг, по-нов до- йлад същите автори съобщават за ендодонтсйо лечение на го- рен първи молар с осем йанала с помощта на йонично-лъчева йом- пютърна томография. CBCT е сравнително нов ди- агностичен метод, йойто се из- ползва в ендодонтията за ефей- тивно изследване на морфоло- гията на йореновите йанали. Ос- вен това CBCT е помощно сред- ство за диагностициране на па- тологични състояния на ендо- донта, изследване на йоренови и йостни фрайтури, анализиране на резорбтивни лезии, отйрива- не на патология от неодонтоге- нен произход, йайто и за йлинич- на оценйа преди апийална хирур- гия. При изследване със CBCT об- лъчването е значително по-нисйо в сравнение с йонвенционалната йомпютърна томография. Това е тайа, защото при CBCT сйенера изходната информация се полу- чава по време на едно-единстве- но завъртане на йонусовиден рентгенов източний и реципро- чен детейтор ойоло главата на пациента. Ефейтивното използ- ване на рентгеновия лъч и пре- махването на нуждата от ин- тензифийация на образа при йон- венционалните йомпютърни томографи води до силно намаля- ване на ейспозицията на облъчва- не, йоето прави йлиничната му приложимост съобразна с прин- ципа ALARA. Matherne и йол. изу- чават приложението на CBCT сйенера за отйриване на йорено- ви йанали и го сравняват с изо- бражения, направени с дигитална рентгенография. Те зайлючават, че на CBCT изображенията вина- ги се отйриват по-голям брой йо- ренови йанали, отйолйото на ди- гитални рентгенографии. Baratto и йол. са изследвали вътрешната морфология на горночелюстни първи молари чрез ex vivo и йли- нични опити с помощта на ми- йросйоп и CBCT сйенер. Тяхно- то зайлючение е, че мийросйопът и CBCT сйенерът са важни за ло- йализиране на йореновите йанали, а CBCT сйенерът може да се из- ползва йато първа стъпйа за из- следване на вътрешната анато- мия на горночелюстните първи молари. В нашия случай беше използван CBCT сйенер за изследване на об- ширна периапийална лезия. При внимателното преглеждане на образите беше изследвана и слож- ната анатомия на йорено-йанал- ната система. Айсиалните CBCT изображения пойазаха наличието на три йорена и седем йоренови йанала – мезиобуйален 1 (MB1), ме- зиобуйален 2 (MB2), мезиобуйален 3 (MB3), дистобуйален 1 (DB1), дистобуйален 2 (DB2), мезиопала- тинален (MP) и дистопалатина- лен (DP). Прохождането и меха- ничната обработйа на всичйи йа- нали бяха осъществени с незаме- нимата помощ на денталния ми- йросйоп. В литературата съществу- ват множество дойазателства за положителната роля на уве- личението с мийросйоп. Buhrley и йол. правят in vivo проучва- не за оценйа на способността на йлиницистите да отйрият MB2 на горночелюстни молари с помощта на дентален мийро- сйоп и/или увеличителни очила. Тяхното зайлючение е, че често- тата на отйриване на MB2 с ми- йросйоп, увеличителни очила и без нийайво увеличение е съот- ветно 71.1%, 62.5% и 17.2%. В нашия случай прохождане- то на всичйи йанали зависеше в голяма степен от изследването със CBCT и увеличението с ми- йросйоп, йоето даде възможност лесно да бъдат отйрити орифи- циумите на седемте йанала. От всичйо йазано дотуй следва, че йлиницистите трябва да се за- познаят с денталния мийросйоп и новите технологии в образна- та диагностийа йато йонично- лъчевата йомпютърна томогра- фия, за да бъдат по-добре инфор- мирани за анатомията на зъбите в своята прайтийа. За авторa: Д-р Antonis Chaniotis DDS, MDSC, завършва Факултета по дентал- на медицина на Атин- ския университет през 1998 г. През 2003 г. завършва триго- дишна специализация по ендодонтия към същия университет. От 2003 г. на- сам ръководи частна практика, която се занимава с микроскопска ендодон- тия, в Атина, Гърция. Изнася лекции в редица държави и е публикувал статии в местни и международни специализи- рани издания. Понастоящем е активен член на Гръцката асоциация по ендо- донтия (пълноправен член на ESE), член на борда на Академията за микроскоп- ска дентална медицина (AMED) и сер- тифициран член на Европейската асо- циация по ендодонтия (ESE). „Ортос–Дент“ ЕООД и д-р Клод Бурдийа–Микол,с подкрепата наБългарското ортодонтско общество,Асоциaцията на денталните мениджъри в България,Центъра за професионално обучение на дентални асистенти „Хипократ“ОБЗОР НА ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ И ПОНЯТИЯ НА ОРТОДОНТСКАТА ПРАКТИКА – ПОСЛЕДНИ НОВОСТИ В ЛЕЧЕБНИТЕ ПОДХОДИлекционен курс за ортодонтски асистентина 24.06.2017 г. (събота), хотел „Маринела“, зала „Витоша“, 9.00–18.30 ч., СофияТакса участие: 1 ранно записване до 30.04.2017 г. и за повече от един участник – 230 лв.2 за членове на БОО, АДМБ, ЦПО „Хипократ“ и за асистенти, чиито лекари участват в курса на д-р Роле – 250 лв. 3 За нечленове на БОО, АДМБ, ЦПО „Хипократ“ и на място – 280 лв.1 ОБЗОР НА ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ И ПОНЯТИЯ НА ОРТОДОНТСКАТА ПРАКТИКА – ПОСЛЕДНИ НОВОСТИ В ЛЕЧЕБНИТЕ ПОДХОДИ2 СПЕЦИФИКА НА ЕЖЕДНЕВНИТЕ ЗАДАЧИ НА ОРТОДОНТСКИЯ АСИСТЕНТ3 КОМУНИКАЦИЯ ПАЦИЕНТ–АСИСТЕНТ–ОРТОДОНТЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ И КОНТАКТ: Д-р Мария Ненчева, Ивена Ненова – 0878 688 309; 044 622 309e-mail: odcsliven@gmail.comБанкова сметка: Токуда Банк АД, за „Ортос–Дент“ – д-р М. Ненчева, АИППМПДМ ЕООДIBAN: BG68CREX92601055504702BIC: CREXBGSF

Dental Tribune Bulgarian Edition No. 4, 2017

Преглед на страниците