Please activate JavaScript!
Please install Adobe Flash Player, click here for download
ePaper created 2015-09-24, 09:36:55 | version 1.38.0
12 ТЕНДЕНЦИИ И ПРИЛОЖЕНИЯ Необичаен подход в лечението на радикуларните кисти Р адикуларните кисти са най-често среща- ните кисти, засяга- щи челюстните кос- ти (52–68%). Обикновено се разполагат около апексите на засегнатите зъби, а понякога и латерално на аксесорни ко- ренови канали. Смятат се за директно последствие от хронична периапикална ин- фекция. Повечето от тях са асимптоматични и се откри- ват случайно при рентгено- графия на невитални зъби. Па- циентите често се оплакват от бавно прогресираща поду- тина. Рентгенографският об- раз на повечето радикулар- ни кисти е окръглено или кру- шовидно монокистично прос- ветляване в периапекса. Кис- тите могат да са причина за дислокация на съседни зъби и умерена коренова резорбция. Настоящият доклад демон- стрира успешно лечение на ра- дикуларни кисти, използвайки автогенен периост и богат на тромбоцити фибрин (PRF) с де- минерализиран алотрансплан- тат (DFDBA). Клиничен случай Седемнадесетгодишна паци- ентка постъпва в Катедра- та по пародонтология към Института по дентални на- уки и изследвания HKES`s S. Nijalingappa, Гулбарга, Индия, с оплаквания от болка, подуване и гноен ексудат в предния дол- ночелюстен сегмент, датира- щи от 2 месеца. При снемане на анамнеза се установява травма отпреди пет години с перио- дично подуване и гноене. При интраорален оглед се ус- тановява възпаление и подува- не на гингивата в областта на зъби 41, 42 и 43, дренираща се ла- биално фистула в областта на зъб 41 (фиг. 1), I степен подвиж- ност на зъб 42 и липса на под- вижност на зъби 31, 41 и 43. Електроодонтодиагностиката е отрицателна за 41, 42 и 43, до- като съседните зъби са с норма- лен виталитет. Пародонтал- ното сондиране показва дълбо- чина ≤ 3мм без загуба на клини- чен аташман и липса на болка при вертикална перкусия. Рент- генографски се забелязват две зони на просветляване с при- близителни размери 2x2 мм око- ло зъби 41, 42 и 43 (фиг. 2). Липс- ва коренова резорбция. Лечебният план включва ен- додонтско лечение на невитал- ните зъби и екстирпация на ки- стозните лезии при необходи- мост. В рамките на същото по- сещение след подписване на ин- формирано съгласие от пациен- та е започнато ендодонтско лечение с поставяне на кофер- дам и определяне на работната дължина. След пълна механична и химична обработка е използ- ван 2% хлорхексидин глюконат като иригант и интраканална вложка. Кореновото лечение е завършено в няколко посещения, а в следващите три месеца се на- блюдава постоянна гнойна ексу- дация, което налага назначаване на хирургична екстирпация. Процедурата е изпълнена, как- то следва: поставяне на местна анестезия, кревикуларни разре- зи и отпрепариране на мукопе- риостално ламбо в пълна дебе- лина в областта на зъби 41–43 и ламбо в частична дебелина в областта на 31 и 32. След дегра- нулация на зоната се разкриват две малки перфорации в букална- та кортикална пластинка в об- ластта на зъби 41–43 с разме- ри 1x1x1 мм. Остатъчното бу- кално кортикално покритие се отстранява внимателно с ма- шинни и ръчни инструменти, разкривайки останалите лезии с големина 3x3x2 мм. Извърше- ни са отстраняване на фрагмен- тираните части на лезията от костта и пълен кюртаж на кис- тозните огнища (фиг. 3). След- ват щателна иригация на ки- стозните кухини и коренова биомодификация на засегнатите зъби с тетрациклин. Смес от DFDBA и стерилен физиологи- чен разтвор се трансплантира в опит за затваряне на дефекта посредством остеокондукция (фиг. 4). Автогенен здрав пери- ост е взет от областта на 31– 32 (фиг. 5) и се приготвя PRF от кръвта на пациента, описа- но от Choukroun et al. Лезията е покрита с периост, върху кой- то се поставя PRF като втори слой изолационна мембрана, по- криваща присадката (фиг. 6 и 7). Екстензирано коронарно, лам- бото е затворено с прекъснат копринен шев 000 (фиг. 8) и е по- ставена пародонтална превръз- ка върху хирургичната рана. Предписани са 500 мг амоксици- лин и 50 мг диклофенак за 5 дни, както и 0.12% разтвор на хлор- хексидин глюконат за изплаква- не в продължение на 7 дни. Па- циентката е извикана след седем дни за сваляне на конците, а из- кюртираната тъкан е изпрате- на за хистопатологично изслед- ване. Контролният следопера- тивен преглед показва нормал- но протичане на оздравител- ния процес. Хистопатологичното изслед- ване разкрива наличие на епи- тел с варираща дебелина и фи- броцелуларна съединителна тъ- кан. Епителът е инфилтриран с клетки и вакуоли на хронич- но възпаление, а съединителна- та тъкан – с лимфоцити, плаз- матични клетки и макрофаги (фиг. 9). Поставена е диагноза- та радикуларна киста и случаят е проследен 9 месеца. Рентгено- графия на шестия месец показва оздравителен процес (фиг. 10), последван от силно просвет- ление в мястото на костна- Д-Р МАНТАН ДЕСАЙ, ИНДИЯ Фиг. 1 Преоперативен изглед на лезията. Фиг. 5 Автоложен периост. Фиг. 6 Използване на автоложен периост като изолационна мембрана. Фиг. 7 Поставяне на PRF като изолационна мембрана. Фиг. 8 Зашито ламбо с копринен конец 000. Фиг. 2 Преоперативна рентгенография. Фиг. 4 DFDBA присадка. Фиг. 9 Хистопатология на ексцизираната киста. Фиг. 10 Постоперативна рентгенография след 6 месеца. Фиг. 11 Постоперативна рентгенография след 9 месеца. Фиг. 12 Оздравителен процес на 9-ия месец от операцията. Dental Tribune Bulgarian Edition | октомври, 2015 г. Фиг. 3 Кюртаж на лезиите.