Dental Tribune Bulgarian Edition No. 2, 2017

1010 ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНО ЛЕЧЕНИЕ | OРТОДОНТИЯ Dental Tribune Bulgarian Edition | февруари, 2017 г. Фиг. 14а Фиг. 14в Фиг. 15а Фиг. 15б Фиг. 14б Фиг. 14а Ортодонтско лечение за получаване на достатъчно място за поставяне на имплант, подготвяне на мястото за имплант и за корекция на дълбоката захапка с брекети, към които е фиксирана и временната корона на латералния резец. б) Контролирано вертикално изтегляне на корена на левия горен латерален резец. в) Коренът на латералния резец е екстрахиран, обърнете внимание на адекватните стени на костната алвеола. Фиг. 15а Поставен имплант на мястото на левия горен латерален резец. б) Интраорална периапикална рентгенография, направена след поставянето на импланта. Фиг. 16а Фиг. 16б Фиг. 16а Интраорални снимки, направени преди лечението, които показват неправилната форма на горните латералните резци и междузъбно отстояние. б) Снимки преди лечението, на които се виждат неестетичната усмивка и дълбоката захапка. Тъй като комплексните денто- фациални аномалии често пред- ставляват многоаспектен спи- сък с проблеми, който включва различни специалности от ден- талната медицина, важно е да се обръща внимание на основ- ното оплакване на пациента, без значение дали той търси по- мощ за функционален или есте- тичен проблем, а често и за две- те. Намирането на решение на всеки проблем поотделно води до съставянето на окончателен план на лечение5. Добре струк- турираният и подреден списък гарантира, че всички проблем- ни места са оценени през диаг- ностичната фаза, и също така служи като ценно средство за справка по време на самото ле- чение. Всички специалисти, кои- то участват в изготвянето на лечебния план на пациентите, трябва да предлагат възмож- ни варианти за решение на все- ки проблем на базата на тях- ната компетентност и нито един проблем не трябва да се разглежда като по-маловажен. След това се сравняват пред- варителните варианти за план на лечение с оглед на крайните резултати от тях и най-добри- ят, даващ максимално добро ре- шение на основното оплакване на пациента, става окончате- лен план на лечение. Изготвянето на лечебен план винаги следва едни и същи стъп- ки; въпреки това обаче последо- вателността на изпълнение ва- рира значително от пациент до пациент вследствие на ва- риациите в анатомията и при- оритетите. Затова е изклю- чително важно последовател- ността на изпълнение на раз- личните лечебни интервенции да бъде така организирана, че из- пълнението на една интервен- ция от един от специалистите в интердисциплинарния екип да улеснява изпълнението на след- Фиг. 17 Ортодонтско лечение за преразпределяне на междузъбните отстояния, коригиране на дълбоката захапка и изтегляне на горните резци. ващата поред (фиг. 3). На фигу- ра 4 е показан 11-точков лечебен протокол за случаите, изисква- щи интердисциплинарен под- ход. 3. „лекото“ струпване на зъбната дъга като „тежък“ пародонтален проблем в Струпването зъбната дъга представлява стеснение в междузъбното разстояние, кое- то може да доведе до компресия на апроксималната кост вслед- ствие на намалено междукоре- ново разстояние (фиг. 5). Тази компрометирана кост, резул- тат от септално стеснение, може да се окаже предизвикател- ство едновременно за пародон- толозите и за протезистите. Премахването на това струп- ване чрез ортодонтско нареж- дане на зъбите разширява апрок- сималната кост, което на свой ред увеличава локалната резис- тентност на организма и подо- брява прогнозата на компроме- тирани или инфектирани зъби (фиг. 6). Освен естетичен проблем, стесне- интерпроксималното ние на тъканите и неправил- ните контактни точки и ам- бразури са основната причина по отношение на пародонта за премахване на струпването в зъбната дъга6. Този интегриран ортодонт- ско- пародонтален подход като опит за подобряване състоя- нието на алвеоларния гребен трябва да бъде разглеждан като най-важния довод за провеждане на ортодонтското лечение. За- това на ортодонтията тряб- ва да се гледа не само като на средство за подобряване на ес- тетиката. 4. ортодонтско лечение за корекция на биологичната ширина Възстановителните техни- ки изискват основно да е налице здрав и стабилен пародонт за дългосрочни резултати. В ден- тогингивалния комплекс гинги- вата е в непрекъснат контакт с контура на коронката, обту- ровъчния материал, текстура- та и границите му. Биологич- ната ширина се дефинира като пространството, което зае- ма здравата гингивална тъкан коронарно от алвеоларната кост7. В нея се разполагат супракрес- тални влакна, свързващ епител и сулкус8. Концепцията за съ- ществуването на такова специ- фично пространство е публику- вана за първи път от Gargiulo et al. през 1961 г., който провежда експерименти на трупове и от- крива, че средната стойност на сбора от епителен аташман и съединителнотъканен аташман е 2.04 мм (фиг. 7)9. Д-р Walter Cohen пръв въвеж- да термина „биологична шири- на“. Значението на тази шири- на се изразява в това, че предо- твратява проникването на ми- кроорганизми в периодонциума. През 1977 г. Ingber препоръчва да има разстояние минимум от 3 мм между границата на въз- становителния материал и ал- веоларната кост, за да се запази гингивата в добро състояние10. Това разстояние включва 1 мм супраалвеоларна съединител- на тъкан, 1 мм свързващ епи- тел и 1 мм дълбочина на сулку- са. Навлизането в това естест- вено пространство наруша- ва дентогингивалната връзка, като така се дава възможност на микроорганизмите от уст- ната кухина да навлязат там и да предизвикат възпаление и ре- цесия на гингивата, както и загу- ба на кост (11 и 12). Именно затова задължително трябва да се минимализира вся- какво дразнене в тази зона. Тези 3 мм позволяват оптимално да се запази средната стойност от 2.04 мм и предоставят ком- форт дори когато границите са поставени на 0.5 мм дълбочина в сулкуса. 5. подобряване на мястото за имплант с помощта на ортодонтията Съществуват няколко орто- донтски процедури, с които да се подобри мястото за им- плант, като така резултатите ще са по-дългосрочни. Определяне на възрастта, в която ще се постави им- плант Растежът на лицето опре- деля възрастта, в която ще се постави имплант при мла- ди пациенти. Поради липса- та на потенциал за пробив на остеоинтегрирания имплант той изглежда като зъб с анки- лоза, което често води до не- съответствие в оклузалната равнина поради непрекъснатия растеж на съседните зъби. Сле- дователно поставянето на имплант в ранна възраст крие по-голям риск от компроме- тиране на естетиката в дъл- госрочен план. Според различ- ни проучвания, проведени сред млади индивиди, на които са поставени зъбни конструк- ции върху импланти за замест- ване на липсващи зъби, се на- блюдава несъответствие меж- ду имплантите и съседните зъби. Според друго проучване на промените във вертикал- на посока при горни инцизиви, съседни на импланти, при мла- ди пациенти между 15–20-го- дишна възраст и на средна въз- раст между 40–55 се наблюдава инфраоклузия на имплантите с вертикално отстояние от 0.1–1.65 мм и 0.12–1.86 мм съ- ответно при млади и пациен- ти на средна възраст13. Следователно поради расте- жа на челюстите при пациенти с импланти дори когато те са се интегрирали успешно, се оч- аква да е налице липса на правил- Dental Tribune Bulgarian Edition | Юли, 2013 г.ТЕХНОЛОГИИ

Dental Tribune Bulgarian Edition No. 2, 2017

Преглед на страниците