Dental Tribune Bulgarian Edition No. 3, 2016

7 Съхраняването на витали- тета на пулпата при всички тези видове фрактури, най-об- що погледнато, е ефективно; ендодонтското лечение може да бъде индицирано на по-късен етап15, 16 . От това следва, че е от голямо значение да бъде след- ван график за проследяване, а зъ- бите, ангажирани от травма- та, да бъдат тествани при вся- ко посещение. Таблици 1 и 2 по- казват препоръчителните ин- тервали за посещенията за про- следяване при най-честите ден- тални травми. Не е рядко сре- щана ситуацията, при която липсва отговор при тестове- те за виталитет до 3 месеца, но липсата на реакция невина- ги е индикация, че се налага про- веждане на кореново лечение – особено при зъби на млади па- циенти. Препоръчително е да се потърси поне един симптом на пулпна некроза, като подува- не в областта на вестибулума, периапикални лезии и/или го- ляма промяна в цвета на коро- ната. Ако липсват симптоми, продължете да следите пациен- та с редовни посещения на все- ки три месеца в продължение на една година. Коренови фрактури: Зъбна- та пулпа е засегната при всички коренови фрактури. Ако фраг- ментите обаче бъдат репози- ционирани скоро след фракту- рата, има добър шанс да се из- бегне ендодонтското лечение и да се проведе само наблюдение. Много е вероятно пулпата да се реваскуларизира по протеже- ние на фрактурата независимо от възрастта на пациента17, 18 (фиг. 3а–е). Неотдавна бе прове- дено ретроспективно проучва- не, което включваше оценка на типа шиниране и времето на кореновата фрактура. Изслед- ването установи, че ако цер- викалната част от зъба е ста- билна, когато се съединят два- та фрагмента, не е необходимо шиниране или може да се поста- ви гъвкава шина за две седми- ци, като този начин на лечение дава най-добрите резултати2, 18. По-дългото лечение с шина се препоръчва само в случаите, когато фрактурата е близо до цервикалната област. Луксации: Всички луксации предизвикват определени ув- реждания на периодонталните лигаменти, а в някои случаи – и на зъбната пулпа. Незабавното лечение включва ограничаване на по-нататъшното увреждане на периодонталните лигамен- Фиг. 4a При латералните луксационни травми на максиларните зъби апексът често е избутан вестибуларно през кортикалната пластинка. Фиг. 4б, в За да бъде репозициониран зъбът, той трябва да бъде ос- вободен преди придвижването на коронката напред. Фиг. 5 След като зъбът бъде репозициониран, пациентът захапва размекната плака от розов восък, която е предварително навита един или два пъти. Това ще гарантира, че луксираният (или избит) зъб ще остане на място, докато бъде шиниран. При този случай за шиниране на луксирания зъб беше използвано риболовно влакно, издържащо 7 кг. Dental Tribune Bulgarian Edition | март, 2016 г. ДЕНТАЛНИ ТРАВМИ

Dental Tribune Bulgarian Edition No. 3, 2016

Преглед на страниците