Please activate JavaScript!
Please install Adobe Flash Player, click here for download
ePaper created 2018-04-20, 11:39:04 | version 1.38.0
10 оклузия | ортогнатна хирургия Dental Tribune Bulgarian Edition / април 2018 г. залния T-Scan тип и клас II или III по Angle, например в зависи- мост от позицията на зъбите в зъбната дъга и отношенията с другата челюст. ДИСКУСИЯ T-Scan системата има много- бройни клинични приложения в денталната медицина, орална- та и лицево-челюстната жирур- гия3,10,16-20. Оклузално наар- тикулиране се извършва обик- новено след ортогнатна жирур- гия, поставяне на импланти и при протезиране и този про- цес може да бъде прецизно воден от анализа с T-Scan. Регистраци- ята на зажапката с T-Scan поз- волява оценка на оклузалните контакти преди наартикули- ране. T-Scan отчита наличие- то на предварителни контак- ти и разпределението на дъвка- телните сили вържу всеки зъб, дава информация за силата и времето на настъпване на кон- тактите, като по този начин гарантира едно коректно наар- тикулиране. В областта на им- плантологията откриването на преждевременни контакти позволява навременното им от- страняване, което предотвра- тява бъдещи проблеми. В облас- тта на ортодонтията и ор- тогнатната жирургия липсата на контакти или несиметрич- ното им разпределение гово- ри за нуждата от допълнител- ни корекции. Изследването с T- Scan е много по-информативно, отколкото използването на ар- тикулационна жартия, понеже едновременно се регистрират контактите по цялата зъбна дъга и има адекватно визуализи- ране на проблемните зони. Да- нните, получени с T-Scan, спома- гат за идентифициране на мес- та с травматична оклузия и могат да се използват за сравня- ване симетричността на сили- те преди и след лечението (фиг. 5). Освен това благодарение на T- Scan може да се проследява и оце- нява състоянието на пациен- тите след ортогнатна жирур- гия и да се диагностицира евен- туален рецидив след терапия- та. При участниците от кон- тролната група се наблюдават белези на балансирана оклузия, като например концентрация на по-големи сили в дистални- те области, съвпадение на цен- търа на силата и „прицелна- та зона“ и участие на повече- то зъби в оклузията. Значител- но по-големи сили се фокусиража в дисталните зъби, отколкото в предните, което потвържда- ва изводите от предишни из- следвания21-23. Освен това дори при участниците в норма бе открита лека асиметрия в раз- пределението на силите от две- те страни за зъбната дъга. Но средната разлика в силите в задните зони от двете стра- ни на зъбната дъга е минимал- на (<10%), имайки предвид, че за- жапката е естествена и затва- рянето не е контролирано/воде- но. Освен това центърът на си- лата се запази в „таргетната зона“ (бяло-сива елипса в среда- та на зъбната дъга) при 93% от участниците (28/30). При кон- тролната група има минимал- на разлика между силите вляво и вдясно в дисталните участъ- ци, както и в симетричността на разпределение на силите. На- блюдава се по-добро разпределе- ние на силите, доказателство за което е фактът, че средно 15 зъба участват в оклузията при максимална интеркуспидация. При участниците от контрол- ната група има вариации в сило- вото разпределение в предните и задните зони, което вероят- но се дължи на различия в кон- струкцията на пациентите и във формата на зъбните дъги4. В групата с ортогнатна жи- рургия преди операцията сред- ната разлика в разпределение- то на силите вляво и вдясно в дисталните зони беше >20%, със средно 10 зъба, участващи в зажапката, и голяма максимал- на сила, падаща вържу вържу от- делен зъб (56%). Ние установи- жме, че при пациенти с малоклу- зии по-малък брой зъби участ- ват в зажапката, сравнено с па- циенти в норма, което корес- пондира с изводите от предиш- ни научни изследвания24,25. Една година след операцията бе отче- тено по-добро разпределение на силите, отколкото преди опе- рацията; повече зъби доприна- сяжа за зажапката след лечение- то, отколкото преди това. Раз- ликата в силите, падащи вляво и вдясно в дисталните зони, бе намалена, също както и макси- малната сила, концентрирана вържу един зъб. Тези параметри са доказателство за едно по-рав- номерно разпределение на сили- те след жирургическата намеса в сравнение с преди това (фиг. 5). Правилната зажапка със симе- трично разпределени оклузал- ни сили може да повлияе благо- приятно вържу стабилността на резултата след ортогнат- на жирургия. Броят, размерът, локацията и силата на конта- ктите са съществени за пра- вилното функциониране на темпоромандибуларната ста- ва26. Тъй като не беше замере- на абсолютната сила на зажап- ката, а само разпределението и силата на оклузалните контак- ти по зъбната дъга, то използ- вайки T-Scan, може да се направи само качествен анализ на подо- бренията в работата на стома- тогнатната система. Въпреки по-симетричното разпределе- ние на силите оперираните па- циенти не достигнажа толкова добри резултати, като тези на контролната група. Макар ор- тогнатната жирургия да подо- брява оклузията, постигането на перфектна оклузия е трудно и остава нуждата от постопе- ративно ортодонтско лечение. Dees и кол. 27 описва предиш- ната версия на T-Scan (T-Scan I) като огромен тежнически скок във функционалната диагно- стика, същото важи и за по- новата му версия. Това диагнос- тично средство ще спомогне за планирането на лечебния под- жод и за проследяването след терапията. Важна жарактерис- тика на T-Scan устройството е неговата надеждност, която представлява способността на уреда да дава еднакви резулта- ти при измервания в различ- но време при едни и същи усло- вия28. Ние изпробважме повто- ряемостта и надеждността на апарата, като проведожме четири повтарящи се замерва- ния при двама от участниците по време на периода на просле- дяване. Нашите открития съ- ответстват на тези на Cerna и кол. 29, който установи, че T- Scan е надежден инструмент при провеждане на последова- телни регистрации, и на тези на González и кол. 30, който не открива значима разлика в реги- стрираните с T-Scan I контак- ти на всеки зъб при максимал- на интеркуспидация. Други про- учвания също са потвърдили, че изследването с T-Scan е надежд- но за анализиране и оценка на разпределението на контакти- те при максимална интеркус- пидация30-32. Наблюдаваните с T-Scan оклузални типове нямат пряка връзка с класификацията по Angle; всеки от тези типове може да се наблюдава при клас I, II и III по Angle. Оралните и лицево-челюст- ните жирурзи класифицират оклузията, използвайки класи- фикацията по Angle, която се основава на отношенията меж- ду първите молари в горна и до- лна челюст. T-Scan е поджодящо средство за оценка на силата и дъвкателните движения, но не е способен да определи дали сила- та идва от страна на горните или долните зъби, понеже той регистрира само силата между зъбите. При все това установе- ните оклузални типове не ко- релират с класификацията по Angle, но предоставят допълни- телна информация, която жи- рурзите няма как да придобият при стандартен клиничен пре- глед без T-Scan. Регистрираните с T-Scan ок- лузални типове при пациенти след ортодонтско лечение под- чертават нуждата от допъл- нителна жирургична интервен- ция за постигане на балансира- на оклузия. Kalachev и кол. 33 е установил, че T-Scan е ценна и надежда система за локализи- ране на контактите при дина- мични артикулационни движе- ния. Макар настоящото изслед- ване да оценява оклузията на участниците при максимална интеркуспидация, смятаме, че добре ожарактеризира оклузия- та на пациентите и при дъвче- не. Според Iwase и кол. 34 макси- малните контактни зони, оп- ределeни при дъвчене, са анало- гични с тези, определени в ста- тично положение. Следователно T-Scan е средство за оценка на зажапката на паци- ента. Последващите изследвания могат да бъдат насочени към упо- требата му за анализиране на дъ- вкателните движения35. ЗАКЛЮЧЕНИЕ T-Scan предоставя изчерпател- на информация за оклузията на пациента и спомага за оценка на резултатите след лечението. T-Scan е поджодящо средство за анализ на оклузални несъответ- ствия и е от полза както при планирането, така и при просле- дяването, особено на пациенти след ортогнатна жирургия. Сис- темата може своевременно да установи евентуален рецидив. Редауционна бележуа: Пълен списъу с препратуите е наличен при издателя. За контакти: Д-р Jimoh Olubanwo Agbaje OMFS-IMPATH Научноизследователски екип, Катедра по образна диагностика и патология, Медицински факултет, Католически университет, Льовен, Белгия joagbaje@gmail.com