Dental Tribune Bulgarian Edition No. 7, 2016

4 АНТИБИОТИЦИ Развитие на резистентност към антибактериалните медикаменти Наред със значителните пол- зи от системните антибиоти- ци е имало също и внезапен бум при бактериите, които са ста- нали резистентни към много от тези лекарства. Проблемът не е в антибиотиците сами по себе си. Те остават едно от най-силните оръжия на медици- ната срещу болестите. Всъщ- ност проблемът е в начина, по който се използват тези меди- каменти. Неправилната свръху- потреба на антибиотици е до- вела до кризисна ситуация по- ради бактериалните мутации, които водят до развитието на резистентни щамове. Много световно разпростра- нени щамове на Staphylococcus aureus демонстрират резис- тентност към всички анти- бактериални лекарства с меди- цинско значение, включително ванкомицина; а метицилин-ре- зистентният S. аureus е ста- нал един от най-честите нозо- комиални, или вътреболнични патогени. Скоростта, с която бактериите придобиват ре- зистентност към антибакте- риалните медикаменти, е тре- вожна, тъй като резистент- ността се проявява много ско- ро след въвеждането на нови ле- карства. Това бързо развитие на резистентност е допринесло значително за заболеваемостта и смъртността от инфекциоз- ни заболявания, особено при но- зокомиалните инфекции4 . Нозокомиалната инфекция е вътреболнична инфекция, коя- то пациентът развива след постъпването му в болни- ца. Тя обикновено се определя като инфекция, която е иден- тифицирана 48 до 72 часа след постъпване, така че инфекции- те в инкубационен период, кои- то нямат клинична изява при постъпване, се изключват. Но- зокомиалните инфекции оскъ- пяват лечението, тъй като водят до увеличена заболева- емост, която налага по-дъл- ги периоди на хоспитализация и ограничава достъпа на дру- ги пациенти до болничните ре- сурси. В САЩ директните раз- ходи, причинени от вътребол- нични инфекции, са изчислени на 4.5 млрд щ.д. годишно. Нозо- комиалните инфекции също до- принасят за появата и разпрос- Антибиотиците – употреба и злоупотреба Д-Р STEVEN G. MORROW, DDS, MS; САЩ транението на микроорганиз- ми с антимикробна резистент- ност. Приложението на ан- тимикробни агенти за лечение и профилактика на инфекции- те спомага за появата на пове- че резистентни микроорганиз- ми. Пациентите с инфекции, причинени от микроорганиз- ми с антимикробна резистент- ност, стават източник на ин- фекция за болничния персонал и другите хоспитализирани па- циенти. Тези резистентни ин- фекции може впоследствие да се разпространят в общност- та5 . Британското общество за антимикробна химиотерапия е публикувало обзор в Journal of Antimicrobial Chemotherapy, който разглежда как предписва- нето на антибиотици от об- щопрактикуващи зъболекари в Обединеното кралство е доп- ринесло за селекцията на анти- биотична резистентност при бактериите от оралната фло- ра6 . Публикацията стига до за- ключението, че неправилното предписване на антибактериал- ни медикаменти от дентални- те лекари е значителен фактор, спомагащ за селекцията на резис- тентни щамове. Американската дентална асо- циация публикува резултати- те от проучване върху прило- жението на антибиотиците в денталната медицина през ноември 2000 г. в Journal of American Dental Association7 . Ав- торите са включили в проучва- нето всички лицензирани зъбо- лекари, практикуващи в Канада, и открили, че неточностите при предписването на антиби- отиците и неправилните прак- тики на предписване са очевид- ни, както и че неподходящата им употреба, като неправилна дозировка, продължителност на лечението и профилактика- та, са все фактори, които мо- гат да имат значение при разви- тието на микроорганизми, ре- зистентни към антибиотици. Все пак има лъч надежда Един доклад от универси- тета „Акер“ в Осло, Норве- гия, твърдо подкрепя тезата, че бактериалната резистент- ност към антибактериални аг- енти може да бъде преодоляна8 . Докато опасните и силно за- разни стафилококови инфекции убиват хиляди пациенти в най- престижните болници в Евро- па, Северна Америка и Азия, на практика от тези „супербак- терии“ в Норвегия няма и сле- да. Каква е причината за това? Норвегия е престанала да из- ползва толкова много антиби- отици. „Не се нахвърляме с антибио- тик на всеки човек с настинка. Казваме му да почака и му дава- ме Tylenol, за да се почувства по- добре“, казва Джон Хауг, специа- лист по инфекциозни болести в болницата към университета в Акер8 . В този прост норвежки подход виждаме лъч надежда за световната медицина. Правилното клинично приложение на антибактериалните медикаменти През 1997 г. Съветът по на- учните въпроси на АDA публи- кува позицията си по отноше- ние на приложението на анти- биотиците в денталната меди- цина9 . Съветът твърди следно- то: „Микробната резистент- ност към антибиотици се уве- личава с тревожни темпове. Основната причина за този проблем в общественото здра- веопазване е употребата на ан- тибиотици по неправилен на- чин, което води до селектира- нето и доминирането на резис- тентни микроорганизми и/или увеличен трансфер на гени за ре- зистентност от резистентни към чувствителни на антибио- тици микроорганизми“9 . В позицията на съвета по-на- татък се твърди, че „антиби- отиците се прилагат правил- но само при лечение на актив- но инфекциозно заболяване или за профилактика на дисемина- ция на инфекцията при високо- рискови пациенти, както е при инфекциозния ендокардит“. Един от образователните методи е да се учиш от грешки- те си вместо от зададени прин- ципи. Психолози от Универси- тета в Екзетер са идентифи- цирали „ранен предупредите- лен сигнал“ в мозъка, който по- мага да избегнем повторението на грешки от миналото. Пуб- ликувано в Journal of Cognitive Neuroscience10 , тяхното изслед- ване идентифицира за първи път механизъм в мозъка, кой- то реагира само за една десета от секундата спрямо неща, до- вели до това да направим греш- ка в миналото. Предвид осемте подвеждащи концепции или „ми- тове“, описани по-долу, можем по-лесно да утвърдим водещи- те принципи, които да ни по- магат при клиничните решения относно антибиотичната те- рапия, като по този начин дове- дат до оптимално приложение и успех на лечението11 . Мит №1: Антибиотиците лекуват пациентите Освен при пациенти с увреде- на имунна система антибиоти- ците нямат лечебно действие, а вместо това помагат за възста- новяването на подходящ баланс между защитните сили на ор- ганизма (имунни и възпалител- ни механизми) и инвазивния(те) агент(и). Антибиотиците не лекуват пациентите. Пациен- тите оздравяват сами. Мит №2: Антибиотиците са заместител на хирургична- та интервенция Много рядко антибиотици- те могат да заменят отстра- няването на източника на ин- фекция (екстракция, ендодонт- ско лечение, инцизия и дренаж, почистване на зъбен камък и за- глаждане на кореновите повърх- ности). Понякога, когато ин- фекцията е твърде дифузна или дисеминирана, за да може да бъде идентифицирано подходящо място за инцизия, или клинична- та ситуация не позволява неза- бавно оздравително лечение, съ- вестният зъболекар ще предпо- чете да подложи пациента на подходящо антибиотично ле- чение, докато може да бъде из- вършено оздравителното ле- чение. От особена важност е да бъде премахната причина- та за инфекцията преди или за- едно с антибиотичната тера- пия, когато тя може да бъде лес- но идентифицирана. При всеки случай на антибиотична тера- пия е налице рискът от разви- тие на антибиотична резис- тентност. Мит №3: Най-важното ре- шение е кой антибиотик да изберем За да бъдат избегнати вредни- те ефекти от ненужното пред- писване на антибиотици вър- ху пациентите и околната сре- да, най-важно е да определим не кой антибиотик да предпишем, а дали да предписваме такъв въ- обще. Определено е, че до 60% от инфекциите у човека се изле- куват благодарение на собстве- ните защитни сили на органи- зма без антибиотична намеса, след като причината за инфек- цията бъде отстранена. Ендодонтските заболявания са инфекциозни. Микроорганиз- мите причиняват всички па- тологични състояния на пул- пата и периапикалните тъка- ни. Има съществени доказател- ства в полза на твърдението, че нормалната орална микроби- ота може да колонизира тъка- ните в симбиотични отноше- ния с организма, което води до ендодонтски инфекции12 . Пове- чето ендодонтски инфекции не налагат системна антибиотич- на терапия, когато причината за инфекцията е била правилно повлияна (цялостна механична обработка на ендодонтското пространство и подходящо за- пълване и херметизация на ендо- донтското пространство от оралната среда). Апикалните периодонтални лезии от ендодонтски произход се генерират от имунната сис- тема и са резултат на интра- радикуларни инфекции (фиг. 1). В повечето ситуации този въз- палителен процес успешно ели- минира бактериите, премина- ващи през апикалния форамен, и предотвратява разпростране- Фиг. 1 Асимптоматичен апикален периодонтит. (Снимките са предоставени от Американската асоциация на ендодон- тистите) Фиг. 2 Хроничен апикален абсцес. Фиг. 3 Остър апикален абсцес с интраорален локализиран оток. Фиг. 1 Фиг. 2 Фиг. 3 Dental Tribune Bulgarian Edition | септември, 2016 г. стр. 1

Dental Tribune Bulgarian Edition No. 7, 2016

Преглед на страниците