Dental Tribune Bulgarian Edition No. 8, 2016

14 ОБРАЗНА ДИАГНОСТИКА | CBCT П о д ч е л ю с т н а т а ямка(submandibular fossa) е важен ана- томичен ориентир на долната челюст, където е проекцията на подчелюстна- та жлеза. По време на дентал- но лечение на SF се отделя спе- циално внимание при поста- вянето на зъбни импланти и други хирургически процеду- ри. Всяка процедура трябва да бъде извършена с повишено внимание, за да се избегне пер- форация на тази област. Ана- томията на SF може да варира от изразено вдлъбване до глад- ка повърхност без вдлъбнати- ни. В много редки случаи било- то на милохиоидния гребен не може да бъде открито рентге- нографски или бимануално, тъй като обследването в областта невинаги е възможно с помо- щта на конвенционална рент- генография. Съвременната ко- нично-лъчева компютърна то- мография (CBCT) обаче позво- лява точна триизмерна оценка на SF, както и идентификация на степента на конкавност. Целта на тази статия е да се обсъди успешното заобикаляне на SF в резултат на CBCT диаг- ностика, извършена по време на лечението на 65-годишен мъж, не- пушач, в добро физическо състоя- Необходимост от употребата на CBCT в дисталните участъци на долната челюст Д-Р SOUHEIL R. HUSSAINI, ОАЕ Фиг. 1а Периапикална рентгенография. Фиг. 1б Дигитална периапикална рентгенография. Фиг. 2 Oклузален изглед на моста. Фиг. 3 Oклузален изглед след опит да стигнем до надстройката. Фиг. 4 Панорамна рентгенография, диагноза. Фиг. 5 Оклузален изглед на PFM моста. Фиг. 6 Реимплантиране без ламбо. Фиг. 7 Панорамна рентгенография, възстановяване. (2D) образ на триизмерни (3D) структури4, 5 . Поради тази при- чина е възможно SF да не се виж- да ясно в повечето случаи, кое- то се дължи на наслагване на ана- томични ориентири5-8 ; вида на трабекуларната кост9 , изтъня- ване на долната челюст, както и на местоположението под linea mylohyoidea5-7 . В днешно време CBCT пред- ставлява модерна технология за диагностика в денталната прак- тика, която позволява точна триизмерна (3D) оценка на кост- ната структура в лицево-че- люстната област и прави въз- можна оценката на SF в сагитал- ни, аксиални и коронарни разрези, за да се получи подробна инфор- мация за тази анатомична особе- ност5, 7, 8, 10 . Значението на SF в денталната практика, особено за разположението на импланти и други хирургични процедури в долночелюстните моларни реги- они, е подчертано в литература- та по темата2, 3 . Откриването на мястото и дълбочината на SF е важно, за да се избегнат перфо- рация, кръвоизлив или асфиксия поради трудности при дишане- то или задушаване11 . В допълне- ние една ефективна диагности- ка на SF с рентгенографска тех- ника дава възможност на прак- тикуващия да постави имплант между SF и долночелюстния нерв (IAN)2, 3, 5-7, 9, 10 . ние. За постигане на добра ини- циална стабилност на импланта беше необходимо дължината на новия имплант да е по-голяма от тази на предишния. Стабилно- то поставяне на импланта меж- ду SF и долночелюстния алвеола- рен нерв (IAN) стана възможно с помощта на CBCT. Пациентът не изпитваше никакви сетивни смущения в областта и лечение- то беше счетено за успешно 14 месеца след възстановяването. Освен това този случай показ- ва значението на 3D-образната диагностика и нейната клинична необходимост, тъй като тя дава възможност на практикуващия да достигне дефинитивна диагно- за по време на планиране на лече- нието независимо от подвежда- щите оплаквания на пациента. Подчелюстната фовея (или подчелюстната ямка) предста- влява вдлъбване на медиална- та страна на тялото на долна- та челюст под linea mylohyoidea. Това е локацията на подчелюст- ната жлеза1 . Челюстите с поде- зични вдлъбнатини имат потен- циално повишен риск от лингвал- ни кортикални перфорации по време на операция за поставяне на импланти. Срезовата образна диагностика осигурява отлично очертаване на долночелюстната анатомия и дава важна информа- ция за дълбочината на фосата на субмандибуларната жлеза по вре- ме на предоперативната оценка на дисталните участъци на до- лната челюст преди импланти- ране или други хирургични про- цедури2,3 . Радиографски SF може да се разглежда като неопределе- на яйцевидна рентгенопрозрачна площ в левия и десния ъгъл на до- лната челюст. Конвенционални- те рентгенографии, широко из- ползвани в денталната практи- ка – като периапикалната и пано- рамната, осигуряват двуизмерен Фиг. 8 Панорамна рентгенография една година след операцията. Фиг. 9 Костна ширина на лингвалната пластина 1.9 mm и букална 2.5 mm. Анодно напрежение 60–90 kV Аноден ток 1–14 mA Фокално петно 0.5 mm, фиксиран анод Детектор на снимката с плосък панел Метод на снимане Единично завъртане на 200 градуса Сканиращо време 7.5–27 сек. Време за реконструкция 2–25 сек. Таблица 1. Технически характеристики Клиничен случай В тази статия се обсъждат не- очакваните открития, предиз- виквали спешни ситуации през целия период на лечението пора- ди липса на CBCT образ в начал- ната фаза на диагностиката, как- то и недостатъчната информа- ция от ортопантомографията в тази клинична ситуация. Инициалното състояния на па- циента се характеризира със за- губен тричленен мост върху им- планти на 45 и 47 и висящо тяло на 46. Първоначално пациентът беше против използването на рентгенографски методи за изслед- ване, в резултат на което погреш- но беше диагностицирана нужда- та от екстракция на импланта. В крайна сметка, за да се извърши екстракцията, бяха необходими и направени всичките три вида рентгенографски техники – пери- апикална, панорамна и CBCT5, 7, 10 . Dental Tribune Bulgarian Edition | октомври, 2016 г. Фиг. 1a Фиг. 3 Фиг. 4 Фиг. 5 Фиг. 6 Фиг. 7 Фиг. 1б Фиг. 2 Фиг. 8 Фиг. 9

Dental Tribune Bulgarian Edition No. 8, 2016

Преглед на страниците