Please activate JavaScript!
Please install Adobe Flash Player, click here for download

Dental Tribune Bulgarian Edition

9Dental Tribune Bulgarian Edition | януари, 2014 г. ИНТЕРВЮ Нека стигнем до момента, в който възстановителните материали ще бъдат рядкост даниел цимерман, DTI „Дентал Трибюн Онлайн“: При- етото в конвенцията включ- ва клауза за постепенното на- маляване на денталната амал- гама в глобален мащаб. Как- во влияние ще има това спо- ред вас върху денталната общ- ност и по-точно върху възста- новителната дентална меди- цина в дългосрочен план? Кристофър Х. Фокс: Тряб- ва да бъде отбелязано, че Кон- венцията от Минамата пред- ставлява доста обширни пре- говори с цел международно на- маляване на търговията с жи- вак, както и с цел намаляване на търсенето на продукти, съ- държащи живак. Освен това се цели редукция на атмосфер- ните живачни емисии, както и отделянето на живак в почви и води. Денталната амалгама е вклю- чена в спогодбата като про- дукт с добавен живак, допри- насящ за глобалната необхо- димост от живак и негово- то търсене. В това отноше- ние е важно да се отбележи, че преговорите подканят към по- степенно намаляване на използ- ването на дентална амалгама, а не към пълното є отстранява- не и забрана. Това би дало въз- можност на индустрията плав- но да направи този преход и да запази богатия избор от мате- риали за възстановяване. Една от целите на постепен- ното намаляване на дентална- та амалгама е това държавите да поставят национални цели, насочени към превенцията на денталния кариес и промоци- ята на орално здраве, като по този начин се намали до мини- мум нуждата от каквито и да е било дентални възстановява- ния. Наложително е наблягане- то върху превенцията и промо- Christopher H. Fox. (DTI/Снимката е любезно предоставена от IADR, USA) П риетата наскоро в Япония Конвенция от Минама- та се превърна в крачка към забраната за използ- ване на живак-съдържащи продукти в световен ма- щаб. Беше изготвена клауза по отношение на посте- пенното намаляване на употребата и продажбата на дентал- на амалгама. „Дентал Трибюн Онлайн“ има възможността да разговаря с изпълнителния директор на Международната асо- циация за дентални изследвания (IADR) Кристофър Х. Фокс, който от името на денталните професионалисти посети че- тири от междуправителствените преговорни сесии, засягащи влиянието на приетите мерки върху денталната медицина и бъдещето на денталната амалгама като възстановителен ма- териал. цията на оралното здраве, тъй като това ще бъде от голяма полза за хората. Друга клауза промотира из- следването и разработването на алтернативни дентални въз- становителни материали. В дългосрочен план денталната медицина ще разполага с усъвър- шенствани дентални рестора- тивни материали, от които денталният лекар може да из- бира за своя пациент. Вие сте участник в някои от междуправителствените пре- говорни сесии по време на кон- венцията. Какви са най-диску- тираните проблеми, формули- рани в спогодбата, и дали ре- зултатът оправдава очаквани- ята по отношение на дентал- ната медицина? Най-дискутираният въпрос по отношение на денталната амалгама бе това дали само да се намали и ограничи, или то- тално да се забрани. Водената от отговорния секретар на Глобалната програма за орал- но здраве на СЗО д-р Пол Ерик Петерсен коалиция от заинте- ресовани дентални организации имаше възможността да пока- же, че забраната може да бъде пагубна за общото орално здра- ве. Денталната амалгама про- дължава да бъде първият избор в много клинични ситуации. Както при всички комплексни преговори, резултатът покри- ва очакванията на много хора, но все пак още остават таки- ва, които предпочитат пълно- то премахване на амалгамата, и такива, които ще предпоче- тат да не се налагат никакви ограничения по отношение на денталната амалгама. Друга дискутирана област бе нуждата от подобрения в ден- талното оборудване, които да намалят отделянето на живак и живачни съединения във вода- та и почвата. Зъболекарство- то трябва да бъде защитник на околната среда и да може да приложи най-добрите дейст- вия за денталната амалгама по отношение на околната среда, което се отнася и за всички ос- танали дентални материали, медицински отпадъци и консу- мативи. Вие споменахте, че в дентал- ното общество амалгамата е все още смятана за ефективна и безопасна. Тогава защо иска- те да ограничите използване- то є като цяло? Денталната амалгама е сигу- рен и ефективен материал за възстановяване. Американски- ят национален институт за дентални и краниофациални из- следвания е финансирал две об- ширни клинични тествания, проведени на случаен принцип, върху безопасността на ден- талната амалгама при деца. В резултат не са открити никак- ви вредни за здравето ефекти. Причината за ограничаването є са само екологичните ефекти на живака върху околната среда, а не директните ефекти върху здравето при употребата на дентална амалгама. Живачното отравяне вслед- ствие употребата на амалга- ма е откривано най-вече в дър- жави, където рециклирането на материала е недостатъчно. Не е ли именно това сериозни- ят проблем, който трябва да бъде адресиран по-глобално? Правилната работа с ден- талната амалгама и управление- то на отпадъците є трябва да бъде спазвано от денталните професионалисти. Като добав- ка към клаузата от конвенция- та има предложение дентална- та амалгама да бъде използвана само в капсулирана форма. Само някои държави изискват използ- ването на амалгам-сепаратори, но все повече дентални органи- зации подканват към нуждата от тях. Дори да сме успешни със сво- ите програми за промоция на орално здраве и да спрем да из- ползваме дентална амалгама още утре, представяйки но- вото поколение възстанови- телни материали, дентални- те практики ще се нуждаят от амалгам-сепаратори поне още няколко десетилетия, тъй като вече поставените ден- тални амалгами идват към края на жизнения си цикъл и се нужда- ят от подмяна. Според конвенцията опреде- лен набор от живак-съдържащи продукти ще бъдат забранени през 2020 година. Смятате ли, че амалгамата все още ще иг- рае важна роля във възстано- вителната дентална медицина по това време? Седем години са кратко вре- ме, ако ще разчитаме на тях за подобряване на възстановител- ните материали чрез изследва- ния и разработки. Без да бъдем твърде песимистични, на фар- мацевтичните компании са не- обходими поне 17 години за от- криването и разработването на даден продукт. В този ред на мисли мога да заявя, че все още ще срещаме денталната амалга- ма и през 2020 година, но съм оп- тимист, че тя ще заема все по- малка роля във възстановител- ната дентална медицина. Алтернативи на живак-съдър- жащите обтуровъчни матери- али бяха дискутирани миналата година на сесиите на IADR–FDI. Съществува ли истинска ал- тернатива и от какво се нуж- дае тя, за да бъде прилагана и поддържана за в бъдеще? Симпозиумът на наскоро проведения годишен конгрес на FDI в Истанбул предста- вляваше едно по-сбито изло- жение на двудневния семинар, проведен през декември 2012 година в Лондон. Накратко, да, ние можем да разполагаме с много подобрени, иноватив- ни възстановителни материа- ли, но това ще изисква подкре- па чрез финансиране – държав- но, академично и индустриал- но. Нека не забравяме, че дори даден нов материал да бъде от- крит и разработен за една или две години, то клиничните те- стове и други регулации ще от- немат значително повече вре- ме. Практикуващите зъболе- кари също имат важна роля. Те могат да участват в мрежи за разработване на нови мате- риали, да поставят важни въ- проси по отношение на раз- работките, а също така и да осъществяват пряк кон- такт с политиците в своите държави. С развитието на превантив- ната дентална медицина, про- учванията върху стволовите клетки и усъвършенстването на методите за възстановя- ване на изгубени зъби възмож- но ли е един ден възстанови- телните материали да ста- нат отживелица? За да отговоря пълно на въ- проса ви, бих искал да препра- тя читателите ви към про- цедурите, които наскоро бяха публикувани в ноемврийското издание на Advances in Dental Research – електронна добавка към Journal of Dental Research. Денталните възстанови- телни материали вече са от- живелица за социално привиле- гированото „постфлуоридно“ поколение. Нашето най-голя- мо предизвикателство е адре- сирането на оралнохигиенни- те нужди на населението в не- равностойно положение. IADR има на дневен ред намаляване- то на неравенствата по отно- шение на оралната хигиена сред хората и се надяваме, че ще дос- тигнем момент, в който въз- становителните материали ще бъдат рядкост за всеки. Много благодаря за това ин- тервю.

Преглед