Dental Tribune Bulgarian Edition

4 Dental Tribune Bulgarian Edition | януари, 2014 г.ПОДХОДИ | РОЗОВА ЕСТЕТИКА Когато тъканният мениджмънт е ключов Техният специален оплетен дизайн позволява лесно поставяне в сулкуса, абсорбиране на течностите и адекватна ретракция, по-добра от сплетените и усукани конци. Ultrapak конците ви осигуряват максимален контрол с минимaлни усилия. Оригиналните конци с резачка и измерителна линия Лесно поставяне, отлична абсорбция, изключителна ретракция ultrapak® knitted cord Н астоящият мате- риал на тема ес- тетична паро- донтална хирур- гия разглежда различни бариер- ни мембрани, които в минало- то са били използвани за под- помагане на пародонталната регенерация. В тази статия се описва използването на бари- ери за постигане на предсказу- емо регенеративно покритие на неестетична коренова ре- цесия, използвайки техниката на направлявана тъканна реге- нерация (НТР) с резорбируеми бариери. Включен е случай на използване на мембрана от по- лимлечна киселина за възста- новяване на кореновото по- критие при клинично забеле- жима коренова рецесия. Пародонтитът води до де- струкция, при която нежелани- те клетки са намалили количе- ството на поддържащите тъка- ни. Правилната операция за ко- ригирането на пародонта зависи най-вече от правилното възста- новяване на загубената тъкан. Възстановяването на изгубе- ния пародонт включва регенери- ране на изгубените подкрепящи структури, включително алвео- ларна кост, съединителна тъкан, кератинизиран епител, пародон- тален лигамент и цимент. Чрез поставянето на бариера за инхи- биране на нежеланите клетки и позволяването на желаните про- гениторни клетки да се размно- жават ние можем избирателно да направляваме желаното въз- становяване на изгубения паро- донт. За последните 50 години реге- нерацията на пародонта, вклю- чително на костта и меките тъкани, е постигната успешно чрез използването на бариери. Най-популярната бариера към Естетична пародонтална хирургия: бариери за успех днешна дата е мембранната, ма- кар че съществуват няколко дру- ги вида бариери, използвани при разработването на техниката. Бариерата трябва да създаде и поддържа достатъчно прос- транство, където да има дос- татъчен приток на кръв, за да се даде възможност за пости- гането на регенерация. Разсто- янието трябва да бъде запазе- но за определен период от вре- ме, като бариерата трябва да стои неподвижна през този пе- риод. Бариерата трябва да за- пазва това пространство, като предотвратява мигрирането на епителни клетки и клетки на съ- единителната тъкан в него. Ба- риерата също така трябва да е пореста, така че метаболити- те да могат да проникнат през нея, за да се запази развиващата се регенерация. С техниката на НТР, популя- ризирана от д-р Нийман, ние мо- жем да инхибираме факторите, причинители на пародонтита, като по този начин предотвра- тяваме рецидива и позволяваме правилната клетъчна регенера- ция. Тази техника включва форми- ране на пореста преградна мем- брана, която изключва нежелани- те клетки, но запазва трофика- та чрез своята пореста струк- тура, за да помогне на селектив- ното размножаване на недифе- ренцирани мезенхимни клетки за подобряване на регенерацията. Исторически погледнато, са били разработвани различни ма- териали, за да действат като ба- риери за използване в техниката на НТР. Първоначално са използ- вани нерезорбируеми мембрани. Тефлоновата разширена поли- тетрафлуоретиленова (еПТФЕ) пореста мембрана бе популяри- зирана от Гор. Тази еПТФЕ, по- добно на своя по-икономичен ек- вивалент – Сарториус, както и други нерезорбируеми бариери, като милипоровите филтри, се прилагат добре. Въпреки това, тъй като те са нерезорбируеми, те изискват втора хирургиче- ска намеса след завършване на оз- дравителния период, обикнове- но няколко месеца по-късно, за да бъдат отстранени. Тази втора процедура изисква ново поставя- не на локална анестезия и нов оз- дравителен период. На разположение са и други не- порьозни и нерезорбируеми те- флонови мембрани, но те не се препоръчват за НТР, защото липсата на порьозност пречи съ- ществено на трофиката, като по този начин блокира новоо- бразуващото се кръвоснабдява- не, необходимо за регенерацията. Тези тефлонови мембрани всъщ- ност притежават същите реге- неративни свойства като ко- фердама и не трябва да се използ- ват за НТР. Ограниченията на първите ба- риери накараха компаниите да започнат да развиват резорби- руеми бариерни мембрани, кои- то елиминират необходимост- та от втора хирургическа про- цедура, което е добре и за лека- ря, и за пациента. Тези мембра- ни имат всички желани качест- ва като тези на нерезорбируеми- те мембрани, но не се нуждаят от втора хирургична процеду- ра, при която да се отстраня- ват. Различни материали водят до различно време на абсорбция. Използването на различни мате- риали може да доведе до различ- ни резултати. Резорбируемите бариерни мем- брани са използвани най-често при коренови рецесии и са разде- лени в три основни групи въз ос- нова на използвания материал: 1) полиглактинова киселина; 2) по- лимлечна киселина; и 3) колаген. Полиглактиновите и поли- млечните мембрани са сходни с изключение на това, че мембра- ните от полимлечни киселини съдържат естер на лимонената киселина, което им придава гъв- кавост. Резорбируемите полимлеч- ни бариерни мембрани са били първите популярни резорби- руеми мембрани, одобрени от FDA. Произвеждан под търгов- ското наименование Guidor, продуктът е разработен за НТР процедури. Неговата добра плас- тичност прави клиничната ра- бота по-лесна. Резорбцията на този материал е чрез хидроли- за. Резултатите не показват ре- акция на меките тъкани по вре- ме на постоперативния период. Налице са намалени стойности на дълбочина на джоба и устано- вимо възстановяване на клинич- ния аташман. Тази статия е пос- ветена на проблема с използване- то на НТР при регенерацията на рецесии. Мембранните бариери от по- лиглактинова киселина все още се използват, след като Guidor получи одобрение от FDA. Въ- преки това един от принципи- те при използване на регенера- Фиг. 1. Рецесията на зъб 23 е от основно значение за пациента. Налична е също рецесия на зъб 24, което не притеснява пациента. След дискусия за възможност- ите за лечение пациентът реши да не се използва мембранна бариера при лече- нието на зъб 24. Фиг. 2. Хирургичното поле се разкрива след прилагане на локална анестезия. Пре- ди операцията не се установява чувствителност към температурни промени при зъби 23 и 24. д-р Дейвид Л. Хокстър, САЩ Фиг. 1 Фиг. 2

Dental Tribune Bulgarian Edition

Преглед