Dental Tribune Bulgarian Edition

10 Dental Tribune Bulgarian Edition | януари, 2014 г.УСЛОЖНЕНИЯ | ИМПЛАНТОЛОГИЯ П ознаването на ус- ложненията от имплантологично- то лечение и тях- ното лечение е необходимо и съществено, за да можем да предложим на пациентите си съответните лечебни реше- ния и превенция. Настоящи- ят обзор и клинични случаи представят един осъвреме- нен поглед върху периимплан- титите. Под названието перимукозит се разбира обратимото възпале- ние на околоимплантните меки тъкани, което протича без за- губа на костна поддръжка при функционално натоварени им- плантати. Той се характеризи- ра главно с клиничните симпто- ми кървене при сондиране и дъл- бочина на джоба между 2 и 4 мм. По-развитото състояние се на- рича периимплантит. Той се де- финира като възпалителен про- цес, който засяга тъканите око- ло функциониращ остеоинтег- риран имплантат, свързан със загубата на поддържаща кост. Клиничните симптоми са по- Съвременни схващания за периимплантитите изявени в сравнение с тези при перимукозита. Може да се на- блюдава дълбочина на джоба, по- голяма от 4 милиметра, оток и зачервяване на маргинални- те тъкани, рентгенографски ус- тановима вертикална загуба на кост и в някои от случаите су- порация. Болката не е типичен симптом1 . Също като при класическо- то клинично изследване на гин- гивита при хората, проведено от групата на Льо през 1965 го- дина2 , през 1994 година Понто- риеро и колектив3 показват, че при хората, лекувани с дентал- ни имплантати, плаката, акуму- лирана в продължение на 3 сед- мици, води до появата на кърве- не при сондиране и увеличаване на дълбочината на джоба, свър- зано с провокирания перимуко- зит. През 1993 година Ланг и ко- лектив4 поставят лигатури на маймуни с поставени импланта- ти. Това позволило акумулира- не на плака за период, повече от 3 седмици. Наблюдавал се увели- чен плаков индекс, кървене при сондиране, загуба на аташман и д-р Вирхиния Гарсия Гарсиал, проф. Ноелия Сервантес Харо и Хуан Мануел Арагонезес Ламас; Превод от испански език: д-р Ива Димчева вени в Центъра за следдиплом- но обучение към университета Alcalá de Henares и Institución Universitaria Mississippi. Етиология, диагностика и лечение на периимплантитите Що се отнася до етиология- та, основният фактор, причи- няващ патологичните измене- ния в околозъбните тъкани, е бактериалната плака. Тя води до обеззъбяване със съответни- те изменения на оставащите тъкани, а в случаите на частич- но обеззъбяване – до резидуални пародонтални джобове. Елек- тронномикроскопски се устано- вява, че образуването на бакте- риална плака върху имплантат- ната повърхност е идентично с образуването на плака върху зъб- ната повърхност, като бакте- риалните видове, които се от- криват при перимукозит и пе- риимплантит, са същите, ко- ито се идентифицират съот- ветно при гингивит и пародон- тит5 . Заедно с бактериалната плака се откриват определени рискови фактори, свързани с по- явата на периимплантити, най- важните от които са: лошата орална хигиена; предишна история на паро- донтит; тютюнопушенето (пушачи- те са в по-голям риск от непу- шачите). С ограничени доказателства се описва въздействието на лошо контролирания захарен ди- абет и консумацията на алкохол. Недостатъчно ясни са сведения- та за влиянието на генотипа и типа повърхност на дентални- те имплантати, като се смята, че рискът от развиване на пери- имплантити е по-висок при ден- талните имплантати с грапа- ва повърхност6, 7 . По отноше- ние на диагностиката на заболя- ванията на околоимплантатни- те тъкани дълбочината на сон- диране се описва като основен диагностичен способ за измерва- не със сонда с упражняване на лек натиск (0.25N). Увеличаването на дълбочината на сондиране в следващите посещения се свърз- ва със загуба на аташман и кост- на поддръжка. Необходимо е да се извършват редовни провер- ки на кървенето при сондиране, на супорацията и не на послед- но място – на степента на под- вижност като фактор, показ- ващ провал на остеоинтеграци- ята6 . По отношение на необхо- димостта от кератинизирана гингива около денталните им- плантати, необходима за тях- ното дългосрочно поддържане, има някои противоречия в ли- тературата. Въпреки това за целта са описани различни тех- ники за постигане на тази цел8 . Лечението на периимпланти- тите днес е слаб момент, тъй като все още не съществува иде- ален лечебен подход, потвърден с научни доказателства. Въпре- ки това изследванията в тази област се развиват с всеки изми- нал ден. През 2000 година Ланг и колектив разработват прото- кол за действие, наречен „Куму- лативна интерцептивна под- държаща терапия“ (Cumulative Interceptive Supportive Therapy, или CIST), фокусирана върху из- граждането на определено ле- чение, базирано от резултати- те от измерванията на диагнос- тичните параметри по време на поддържащите визити. Раз- работката дава един прото- кол, включващ четири фази на акумулативно лечение, като за осъществяване на втората фаза е необходимо първо да бъде из- пълнена първата и т.н. Клинич- ните параметри, които се взе- мат под внимание, са: присъст- вието/отсъствието на зъб- на плака, наличието на кървене при сондиране, наличието на су- порация, измерването дълбочи- ната на сондиране и рентгено- графските данни за костна загу- ба. При увеличаване на измерва- ните стойности периимплан- титът се утежнява и изисква избиране на фазите с най-мощно лечебно действие. В таблица 1 се описват четирите фази плюс една последна фаза на експланта- ция или екстракция на дентал- ния имплантат. Едно от съо- браженията, които трябва да се имат предвид по време на образуване на инфраосални де- фекти, а също така и хистоло- гични изменения и промени в ми- крофлората. Всички тези кли- нични признаци обрисуват ис- тинската картина на периим- плантита. Целтананастоящатастатия е да направи преглед на фактори- те, свързани със заболяването периимплантит, а също така и да засили убеждението от под- дръжка от страна на пациенти- те, на които вече са поставени дентални имплантати. Пред- ставени са снимки, илюстрира- щи описаните процеси, напра- Фиг. 1 Трите снимки на пациент, рехабилитиран с горна и долна хибридна протеза, показват необходимостта от регулярни поддържащи визити, а също така и от това протезите да се изработват с възможно най-опростен вид, така че да позво- ляват оптимална орална хигиена. Наблюдава се голямо акумулиране на бактериална плака и поражения върху меките тъкани, а също така и е измерена загуба на тъкани около денталните имплантати.

Dental Tribune Bulgarian Edition

Преглед