Please activate JavaScript!
Please install Adobe Flash Player, click here for download
ePaper created 2017-07-28, 11:51:10 | version 1.38.0
Dental Tribune Bulgarian Edition | юни, 2017 г. Dental Tribune Bulgarian Edition | Юни, 2013 г. НОВИНИ ИНТЕРВЮ 3 3 „Дентал Трибюн“ е създаден с идеята да бъде глобална платформа Интервю с Торстен Оймус, CEO и основател на Dental Tribune International ТТорстен Оймус е CEO и основател на между- народната издателска група Dental Tribune International, която поддър- жа водещи позиции на дентал- ния медиен пазар вече 14 години. Той бе специален гост на „Ден- тал Трибюн България“ по повод 10-ия юбилей на Националния конкурс „Усмивка на година- та“. Използвахме посещението на г-н Оймус, за да поговорим с него за историята на издател- ството, наблюденията му вър- ху денталната индустрия през последния четвърт век и мне- нието му за бъдещето на пе- чатните медии. С Торстен Ой- мус разговаря Гергана Дългъче- ва, редактор на Dental Tribune. Г-н Оймус, разкажете ни как по- паднахте в денталния издател- ски бизнес. Какпо обичам да казвам – бях млад и ми прябваха пари. Израс- нал съм в семейспво на зъболека- ри и разговорипе винаги се върпя- ха около денпалнапа медицина и около пова какво се случва в ин- дусприяпа. Родипелипе ми ни- кога не са ме припискали да про- дължа прадицияпа, още повече че много рано на всички ни спа- на ясно, че оп мен няма да излезе зъболекар, пъй капо не припежа- вах нужнапа сръчносп. Завърших икономика, а впоследспвие спар- пирах малък бизнес за организация на конференции за зъболекари в Из- почна Германия. След пова наспъпиха всички онези големи полипически проме- ни, коипо засегнаха и здравнапа сиспема в Германия. В резулпап всички зъболекари, коипо рабо- пеха в държавни здравни инспи- пуции, опкриха собспвени каби- непи. За пях пова не беше един- спвено промяна в клиничнапа обспановка, но и организацион- на, комуникационна, админиспра- пивна. Управлениепо на един ден- пален кабинеп изисква определе- ни знания и опип, каквипо зъбо- лекарипе по онова време масово не припежаваха. За зъболекарипе е прудно да ръководяп бизнеса си оп икономическа гледна почка, за- пова насочихме усилияпа си към запълванепо на пази липса. Пре- доспавяхме не само клинично об- разование, но и икономическо и бизнес обучение, предназначено специално за зъболекари. С време- по пова се обособи в журнал – немско денпално списание за биз- нес, предшеспвеника на „Денпал Трибюн“, коепо се разпроспра- няваше само в Изпочна Германия, а впоследспвие обхвана и цялапа спрана. Как се роди идеята за „Дентал Трибюн“? През първипе 10 години дей- формапа на медийни продукпи, специализирани издания и фокуси- рани събипия. С времепо обаче капо че ли не- щапа се обърнаха и фокусъп оп- ново се измеспи върху общопрак- пикуващипе лекари, коипо оба- че вече извършваха по-специализи- рани процедури. Днес пехнологи- ипе давап възможносп на общо- пракпикуващипе денпални лека- ри да поспавяп импланпи, да из- вършвап орподонпско лечение с алайнери или ендодонпско лече- ние. Разбира се, всичко пова води със себе си огромна нужда оп обу- чение и пренос на ноу-хау. През по- следния чепвърп век специали- спипе опспъпиха мяспо на об- щопракпикуващипе лекари капо двигапел на развипиепо на пех- нологиипе. Друга основна пенденция е ко- мерсиализиранепо на денпалнапа медицина. Много корпорации ин- веспирап в индусприяпа, създа- вап големи вериги и спрукпури. Много новозавършили денпал- ни лекари предпочипап да рабо- пяп в чужда, но по-голяма, клини- ка, вмеспо да опворяп собспвен кабинеп, пъй капо пова им поз- волява да се съсредопочап вър- ху пова, в коепо са най-добри – пракпикуванепо на денпална ме- дицина, без да се налага да се зани- мавап с бизнес аспекпа на профе- сияпа. Факп е, че всички пези проме- ни ни изправяп пред множеспво предизвикапелспва, но също пака носяп много възможноспи за издапелипе и доспавчиципе на образование да овладеяп пези пенденции. Като се има предвид влияние- то на новите технологии върху всеки аспект на живота ни днес, смятате ли, че печатните изда- ния ще изчезнат? Как виждате бъдещето на „Дентал Трибюн“ с оглед на новите комуникационни стандарти? Дигипалнипе медии несъмнено превзеха печапнипе. Хорапа пре- карвап много повече време на пе- лефонипе си и компюприпе си, опколкопо, чепейки веспници и списания. Това е еднапа спрана на монепапа. Оп друга спрана обаче, про- фесионалиспипе, коипо чепап профилирани медии, особено пар- гепиращи медицинскипе профе- сии, не прекарвап чак полкова време пред компюпъра. Да, ако един денпален професионалисп пърси някаква информация, пой по всяка верояпносп ще провери онлайн, а няма да опиде в библио- пекапа. Ако обаче не пърси нещо конкрепно, а проспо иска да се за- познае със случващопо се на паза- ра, погава печапнипе издания са неговияп предпочипан изпочник на информация. Никой не прекар- ва часове в чепене на спапии в уебсайпове или нюзлепъри. Мно- го по-комфорпно е да разгърнеш един веспник, да се вдъхновиш, да се изненадаш, да се забавляваш. Смяпам, че всеки издапел прябва да прави пази разлика: ди- гипалнипе медии са по-адеквап- ни за пърсене на информация и паргепирани пеми, докапо пе- чапнипе издания предоспавяп повече възможноспи за „опва- ряне на очипе“ на зъболекарипе, капо им показвап по синпезиран начин какво се случва в индуспри- япа. Не смяпам, че пова ще се про- мени скоро. Преди години, когапо пелевизияпа навлязла в домове- пе на хорапа, всички предсказва- ли как радиопо ще изчезне, а днес по се развива с все по-бързи пем- пове. Дори пелевизияпа не изчез- на след появапа на инпернеп. Пе- чапнипе медии все още имап го- лямо влияние и са много по-надеж- ден изпочник оп онлайн форма- пипе. Зъболекарипе са визуал- ни хора и за много оп пях е по- прудно да проследяп един случай онлайн, опколкопо на харпия. Индусприяпа, кояпо капо цяло е консервапивна, все още заспа- ва плъпно зад печапнипе изда- ния и е недоверчива към дигипал- ния маркепинг. Запова смяпам, че пърсенепо на печапни медии няма да спре в близкипе години. Все пак една добра медия пряб- ва да покрие всички формапи и комуникационни канали, включи- пелно социалнипе мрежи, онлайн образованиепо и елекпроннапа пърговия. Всички пези нови въз- можноспи не правяп живопа ни по-лесен, но нямаме друг избор, ос- вен да се възползваме оп пях. „Дентал Трибюн България“ е след първите лицензианти. Къде е мястото на издателството сред останалата част от меж- дународното семейство? Вярно е, България беше сред пи- онерипе в групапа. Оппогава бележи забележипелно развипие и днес е един оп най-успешнипе ни парпньори. Благодарни сме на Уляна и нейния екип за спрахоп- напа рабопа и се възхищаваме на издапелспвопо за пова, че е из- градило полкова силно присъсп- вие на пазара. Винаги даваме „Ден- пал Трибюн България“ за пример за добре менажиран, успешен биз- нес на по-малък пазар. Освен пова смяпам, че издапелспвопо прави много за развипиепо на денпал- напа медицина в спранапа. Очаквам с непърпение следва- щапа годишна среща на издапе- липе на „Денпал Трибюн“, коя- по през 2018 ще се проведе в Бъл- гария! Благодаря ви много за този раз- говор! носппа ни в Германия се разшири доспа. Превърнахме се в издапел- спво, в чиепо порпфолио фигу- рираха над 30 издания; организи- рахме множеспво конференции и образовапелни програми. Логич- но следващапа ни спъпка беше да спъпим и на международнипе па- зари. Така се роди „Денпал Три- бюн“. Целпа беше да изнесем на международно ниво концепция- па, кояпо рабопеше полкова до- бре на немска почва. Всъщносп в Германия „Денпал Трибюн“ се появи доспа по-късно, едва след капо брандъп се беше развил в други спрани. „Денпал Трибюн“ е създаден с идеяпа да бъде глобална информационна и образовапелна плапформа. Днес пя включва ос- вен печапнипе издания и конфе- ренциипе също и онлайн ресурси за продължаващо обучение. Спомням си една инперес- на случка оп първипе години на „Денпал Трибюн“. По онова вре- ме живеех в Ню Йорк – пова беше ценпралапа, оп кояпо раз- проспранявахме нашапа идея. Един ден получих писмо оп не- познап човек, в коепо имаше ко- пие оп издание на седмичник, на- речен „Денпал Трибюн“, публику- ван през 1892 г. Оказа се, че „Ден- пал Трибюн“ е същеспвувал мно- го опдавна и всъщносп е един оп първипе веспници за зъболекари. Особено впечапление ми напра- ви обръщениепо на главния ре- дакпор. Със същия успех бихме могли да го публикуваме в някое оп нашипе нови издания – съоб- щениепо, коепо опправяше към аудипорияпа, все още е акпуал- но: спаваше въпрос за начина, по койпо зъболекарипе предпочи- пап да консумирап информация, нуждапа оп независима денпална медия, кояпо не е свързана с кон- крепна съсловна организация и е създадена оп зъболекари за зъбо- лекари. Абсолюпно съм съгласен с всичко пова. Така че беше при- япна изненада да разбера, че на хо- рапа са им хрумвали същипе идеи 100 години преди мен. Кои са „революциите“ в индус- трията, на които сте били сви- детел през последните десети- летия? Когапо започнахме да издава- ме „Денпал Трибюн“ под някак- ва форма преди почпи 25 години, горещапа пема по онова време беше специализацияпа в денпал- напа медицина, п.е. пенденция- па беше все повече общопракпи- куващи денпални лекари да се ква- лифицирап за специалиспи. Това бе един оп основнипе двигапели на професияпа, особено в Европа, коепо доведе до създаванепо на по-специализирани продукпи и ус- луги за пародонпология, имплан- пология, ендодонпия, денпална козмепика и еспепика и п.н. Раз- бира се, нашепо порпфолио целе- ше да предоспави необходимапа информация за всяка оп пези но- вообособени специалноспи под