Dental Tribune Bulgarian Edition No. 6, 2017

Dental Tribune Bulgarian Edition | Юли, 2013 г. Dental Tribune Bulgarian Edition | юни, 2017 г. РУБРИКА СЪБИТИЯ 15 15 япа клинициспи, обмянапа на опип и добропо познаване на всички лечебни модалноспи за поспигане на оппимални резул- папи. По време на дискусион- напа сесия, последвала лекция- па, немскияп специалисп пред- спави редица клинични случаи, насърчавайки публикапа да ко- менпира и дискупира възмож- нипе решения. Другияп чуждеспранен лек- пор бе д-р Сара Кадир, кояпо е завършила образованиепо си в Индия, а понаспоящем прак- пикува в Швейцария. Тя е спе- циалисп по дигипален оклуза- лен анализ и в качеспвопо си на пакъв изнася лекции по пемапа в цял свяп. Д-р Кадир заяви цел- па на свояпа лекция в София: да събуди любопипспвопо на присъспващипе към дигипал- нипе пехнологии в един спо- ред нея пренебрегван епап оп лечениепо, а именно балансира- непо на оклузияпа. Лекпорка- па направи подробно сравнение на прадиционнипе пехники за оклузионен анализ, капо арпи- кулационнапа харпия напри- мер, и даннипе оп сиспемапа T-Scan по опношение на прециз- носппа и надеждносппа на ин- формацияпа, кояпо предоспа- вяп на клинициспа. След лек- цияпа на д-р Кадир се проведе и уъркшоп, в койпо присъспва- щипе имаха възможносп да се уверяп лично в ползипе оп ди- гипалния анализ на оклузияпа и да направяп запис на собспве- напа си захапка. Българскипе имена в лекцион- ния съспав бяха д-р Валенпин Павлов, проф. Вилиян Плапика- нов и д-р Георги Манев. Д-р Па- влов предспави рабопапа с им- планпнапа сиспема Fast&Fixed и нейнипе предимспва при изцяло обеззъбени пациенпи и при силни ограничения във времепо за лече- ние. Проф. Плапиканов, ръко- водипел на Капедрапа по анес- пезиология в МУ–Варна, запозна импланполозипе в залапа с раз- нообразнипе опции за анеспезия и седация при денпално лечение, какпо и с възможнипе усложне- ния при различнипе пациенпи. Д-р Сара Кадир демонстрира работа с T-Scan За финал д-р Манев направи пре- глед на липерапурапа в облас- ппа на периимпланпипипе. В допълнение към научнапа програма организапорипе се бяха погрижили за своипе гос- пи с инпересна съпъпспваща програма. Учаспниципе във форума се разходиха из Ларго- по на София, придружавани оп гид, след коепо се насладиха на официална вечеря с дегуспация на селекция вина в компанияпа на професионален енолог, а ве- черпа след края на лекционния ден в събопа делегапипе по- сепиха нашумялапа рок опера „Носпрадамус“ в НДК. Дигиталните технологии ни позволяват да прецизираме работата си Интервю с д-р Сара Кадир – международен лектор и изследовател на тема “Дигитална оклузия” ДД-р Сара Кадир от Ин- дия е специалист в об- ластта на дигиталния анализ на оклузията. Работата й я отвежда в десет- ки страни от цял свят – Южна Корея, Тайланд, САЩ, Швейца- рия и други, а на 27 май запоз- на и българските дентални ле- кари с предимствата на диги- талните технологии за оклуза- лния анализ. В това интервю за „Дентал Трибюн“ д-р Кадир разказва малко повече за опита си с дигиталните технологии и есенциалната им роля за ко- ректно оклузално лечение. Д-р Кадир, бихте ли обобщили предимствата на дигиталния оклузален анализ пред тради- ционните индикатори? При субекпивния оклузален анализ пехникипе, коипо из- ползваме в ежедневнапа прак- пика – арпикулационна харпия, шимспок фолио, восъчни модела- жи, не ни давап възможносп да околичеспвим силапа, пайминга или последовапелносппа на за- пваряне при захапка. Дигипални- пе пехнологии обаче ни позволя- вап да „съживим“ пези индика- пори, пъй капо можем да видим с голяма почносп къде е първи- яп конпакп, как се развива оклу- зияпа, баланса на силипе вляво и дясно, предно и задно водене, ако има наличие на възспановявания, можем да видим какво е напо- варванепо върху пях. Техноло- гиипе обединявап всички субек- пивни индикапори, коипо из- чениепо е неимоверно по-добра в много други аспекпи на рабо- папа ни, но при оклузияпа раз- чипаме на морално оспарели меподи. Ако прябва да съм по- конкрепна, прябва да превъз- могнем идеяпа, мипа, че голе- мипе оппечапъци върху арпи- кулационнапа харпия се равня- вап на голям написк. Всъщносп не същеспвува подобна връзка между двепе. Друг проблем е, че капо цяло не сме свикнали да обръщаме полкова внимание на оклузияпа, колкопо на пропепикапа, въз- спановяванияпа, орподонпия- па и импланпологияпа, еспе- пикапа. Когапо спигнем до ок- лузияпа, предполагаме, че всичко ще е наред, защопо сме се спра- вили добре с предходнипе епапи на лечениепо. Грешно е да се ос- ланяме на пакива предчувспвия и вмеспо пова прябва да започ- нем да измерваме – по дигипален пъп, какво реално се случва в ус- папа на пациенпа и как можем да прецизираме рабопапа си. Трябва да отбележим, че в по- следно време се наблюдава все по-голям интерес към оклузия- та и нейното значение за ус- пеха на лечението. На какво се дължи това според вас? В днешно време хорапа осъз- навап факпа, че оклузияпа играе важна роля в лечениепо, особено когапо са налице неуспешен им- планп, счупени възспановявания и п.н. Причинипе за пези про- блеми могап да произлизап оп проблеми с оклузияпа. Ако на- поварванепо е прекалено голя- мо, пова прябва да се коригира. Целпа на пропепичнопо, въз- спановипелнопо, орподонп- скопо лечение е да пресъздадап еспеспвенапа оклузия, но няма как да балансираме правилно ок- лузияпа, разчипайки на оппеча- пъци върху арпикулационна хар- пия. Забелязвате ли разлика между начина, по който новите тех- нологии се възприемат в Евро- па и в Азия? Европа определено е по-консер- вапивна, но капо че ли млади- пе денпални лекари са по-опво- рени към новипе пехнологии и са по-склонни да ги инпегрирап в пракпикапа си, за да бъде лече- ниепо им по-качеспвено. В Азия всяка нова пехнология е капо влак, на койпо всички ис- кап да се качап. Хорапа са любо- пипни. Според мен пова се дъл- жи на желаниепо на хорапа да бъдап капо западнипе специа- лиспи, да използвап всички въз- можни пехники и апарапура, за да бъдап капо извеспнипе ден- пални „гурупа“ оп САЩ или Ев- ропа. В Корея например повече- по денпални факулпепи разпо- лагап с иновапивна апарапура за дигипална диагноспика. В Тай- ланд и по-бедни спрани капо Ви- епнам или Камбоджа също поле- ка се опваряп за дигипалнипе пехнологии. Благодаря ви за това интервю! ползваме, и ги правяп измерими. Как това се отразява на кому- никацията с пациента? Най-важнопо, коепо съм нау- чила оп мояпа пракпика, е че ко- гапо пациенпъп може наиспина да види запис на свояпа оклузия, пой се иденпифицира с пози за- пис, разбира по-добре лечениепо. Ключов моменп е елиминиране- по на нуждапа оп субекпивни физически усещания, на коипо клинициспъп е принуден да раз- чипа. Това е безкрайно по-ценно, пъй капо опговори оп пипа „Тук го усещам малко високо“ ня- мап конкрепна спойносп. При дигипален запис обаче вече знаеш къде почно е „по-високо“ и къде се налагап корекции, вмеспо да се изпилявап еспеспвени зъбни пъкани на сляпо. Какво трябва да се промени в мисленето на средностатис- тическия дентален лекар по отношение на употребата на артикулационна хартия? Това, коепо прябва да проме- ним, е перспекпивапа. Живеем в пехнологичен свяп и рабоп- нияп процес в пракпикипе ни до голяма спепен е дигипализи- ран. Когапо спане въпрос за ок- лузия, денпалнипе лекари масо- во използвап спари, аналогови пехники. Прецизносппа на ле-

Dental Tribune Bulgarian Edition No. 6, 2017

Pages Overview