Endo Tribune Bulgarian Edition

ЕТ3 октомври, 2016 г. Endo Tribune Bulgarian Edition изследвания сочат, че пациенти- те съобщават за висока степен на удовлетвореност от цялост- ното преживяване и при двете процедури2, 15 . Въпреки високите степени на оцеляване както ендодонтски ле- куваните зъби, така и импланти- те са податливи на усложнения. Нелечим зъбен кариес, неуспешни протези, пародонтални заболява- ния, фрактури на короната или корена, както и други специфични ендодонтски фактори са примери за усложнения след кореново лече- ние57 . Усложненията, свързани с терапията с импланти и проте- зи, включват: хирургични факто- ри, загуба на импланта, загуба на костна маса, периимплантит на меките тъкани, механични и ес- тетични/фонетични проблеми58 . Ретроспективно проучване е на- правило директно сравнение меж- ду честотата на допълнителни- те интервенции, свързани с въз- никнали усложнения. При имплан- тологичните случаи се наблю- дава значително по-висока сте- пен на необходимост от послед- ващи процедури и посещения за поддръжка в сравнение със случа- ите на ендодонтски третирани зъби40 . Въпреки това според едно по-ново проспективно проучване при пациентите и от двете гру- пи има минимални усложнения при контролните прегледи една година след проведеното лечение15 . ОПЦИИ ЗА ЕНДОДОНТСКО РЕЛЕЧЕНИЕ Последиците от недобро и пос- ледващо лечение се различават между ендодонтската и имплан- тологичната терапия. Ендодонт- ските случаи обикновено могат да бъдат решени успешно при ре- лечение, микрохирургия или чрез екстракция и евентуално поста- вяне на имплант. Интервенции- те след неуспешен имплант мо- гат да варират от минимални възстановителни процедури до няколко коригиращи операции и/ или употребата на различни про- тези59 . Консервативното релечение, или повторната оценка на случая, често е първият избор за спра- вяне с апикален пародонтит60, 61 , при условие че зъбът е подходящ за по-нататъшно възстановява- не и че то има добра дългосрочна прогноза (фиг. 4а, б)62 . Най-добрите доказателства по темата към момента предполагат, че оцеля- ването след нехирургично реле- чение е подобно на това при пър- воначалното и че двете терапии имат сходни прогнози63 . Две про- учвания правят оценка специал- но на оцеляването след релече- ние: епидемиологично проучване на данни от 4744 зъба съобщава за 89-процентно оцеляване при пет- годишно проследяване64 , а проспек- тивно проучване на 858 релекува- ни зъба докладва 95% оцеляване за период от четири години28 . Съвременните техники и аргу- менти допринасят за отлични- те потенциални резултати от релечението. Важен фактор при обмисляне на релечение е възмож- ността на клинициста да иден- тифицира и да се справи с етио- логията на посттерапевтични- те заболявания63 . Основна причи- на за невъзможност за провежда- не на релечение са устойчивите вътреканални микроорганизми или проникване на микроорганиз- ми след лечение. Ако етиологията на проблема се счита за поправи- ма, релечението често е първи из- бор. В противен случай хирургиче- ският подход може да бъде по-до- брата опция65 . Съвременната ендодонтска микрохирургия претърпя значи- телно технологично и процедур- но развитие66, 67 . Според скорош- ни проучвания микрохирургични- те техники с биосъвместими об- турационни материали предос- тавят значителни предимства в сравнение с традиционните ме- тоди. Метаанализ показва, че съ- временните микрохирургични техники имат значително по- добри резултати (94%) в сравне- ние с по-старите техники и ин- струменти (59%)68 . Скорошен сис- тематичен обзор, разглеждащ съ- временната микрохирургия, кон- статира степен на оцеляване от 94% две до четири години и 88% че- тири до шест години след лече- нието, което означава, че лекува- ни чрез ендодонтска микрохирур- гия зъби оцеляват с по-голям ус- пех във времето69 . Микрохирурги- ята при подходящо избрани слу- чаи е предсказуема процедура за лечение на зъби, които в минало- то биха били считани за екстрак- ционни. ЕТИКА И ДИСЦИПЛИНАРНИ КОНСУЛТАЦИИ Клиницистите са морално за- дължени да информират пациен- тите за всички разумни тера- певтични опции, да обяснят въз- можните рискове и ползи и да по- лучат информирано съгласие пре- ди започване на лечението. Цяла- та тази информация трябва да бъде предадена на пациента по безпристрастен начин1 . За паци- ентите е ценно да бъдат въвле- чени в процеса на вземане на ре- шения и трябва да бъдат насърча- вани да упражняват своята авто- номност, като изразяват предпо- читанията си70 . Изборът на кли- нична терапия, независимо дали става дума за ендодонтско лече- ние, или екстракция на зъб с пос- ледващо имплантиране, трябва винаги да се прави с оглед на инте- ресите на пациента и на базата на най-добрите и актуални науч- ни доказателства. Ако е необходимо, може да се на- ложи ангажирането на други ден- тални специалисти, които да по- могнат на клинициста за предос- тавянето на възможно най-висо- кокачествените грижи за паци- ента (фиг. 5а, б). Стандартът на качество на пациентските гри- жи трябва да се прилага еднакво за всички клиницисти, общопрак- тикуващи дентални лекари и спе- циалисти. Формулярът и насоки- те за сложност на ендодонтски- те случаи на AAE предоставят ценна информация в помощ на зъ- болекаря при избор на случай и оп- ределяне дали да се заеме с лече- нието, или да пренасочи пациен- та. Всеки отделен случай заслу- жава да получи възможно най-до- брия резултат. Интердисципли- нарната комуникация и сътруд- ничество по време на планиране- то на лечението увеличават шан- совете това да се случи. Специалистите и денталните лекари по възстановителна ден- тална медицина трябва да бъдат считани за партньори, които ра- ботят в екип при планиране на лечението. Ендодонтистите са в уникалната позиция да направят оценка на възстановимостта и прогнозата на зъбите и да препо- ръчат дали да се опита запазва- не на естествения зъб, или да се помисли за екстракция и замя- на с имплант71 . Ендодонтистът трябва да е добре запознат и с им- плантологичното планиране на лечението, за да помогне на паци- ентите, препращайки ги към спе- циалисти, като по този начин им позволява да вземат самосто- ятелно информирано решение за всички лечебни опции72, 73 . Ако един зъб е със съмнителна прогноза, ендодонтистът става важна част от екипа, планиращ лечението, тъй като има опит с различни възможности за те- рапия, която би могла да запази естественото съзъбие. Често е в интерес на пациента да се про- ведат консултации относно про- блемния зъб, преди да се мисли за екстракция. Ако прогнозата на зъба, подлежащ на възстановява- не, е определена като съмнител- на или неблагоприятна спрямо няколко фактора за оценка, евен- туалната екстракция трябва да се обсъди първо със съответни- те специалисти. Едва тогава ре- шението за екстракция може да бъде информиран избор. Екстрак- цията е необратима процедура, но при необходимост дентални- те импланти предоставят от- лична възможност за замяна на липсващи зъби (фиг. 6а, б). ДОКЛАД ОТ КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ Докладът от клиничен случай (фиг. 7–10) показва алтернативна опция за лечение на пациент, це- ляща запазване на естествен зъб. 70-годишна жена е посетила каби- нета на ендодонтист с оплаква- ния от персистираща болка при дъвчене. Зъб 31 има история на ко- реново лечение и коронарно въз- становяване. При задълбочен пре- глед, включващ CBCT, се стига до диагноза симптоматичен апика- лен периодонтит. На пациентката е дадено под- робно обяснение за рисковете и ползите от всички опции за ле- чение. Тя изразява силно желание да спаси зъба и се съгласява на ин- тенционална реплантация. Зъб 31 беше атравматично екстра- хиран и постоянно хидрати- ран с разтвор Hanks’ Balanced Salt Solution. Зъбът е без видими пук- натини или счупвания. Извър- шена е апикална микрохирургия екстраорално. Направена е апи- кална резекция на корена, който е подготвен с ултразвук и запълнен с МТА. След това зъбът се реплан- тира в алвеолата. Симптомите на пациентката изчезват и тя е много доволна от лечението. Един скорошен преглед и мета- анализ разкрива среден процент на оцеляване от 88% на интен- ционалните реплантации.* С вни- мателен подбор на случаите ре- плантирането може да се окаже един по-разумен и рентабилен ва- риант за лечение на зъби, чието състояние не се подобрява след ен- додонтско лечение. Съветват се клиницистите да проучат всич- ки възможности, преди да пре- поръчат екстракция. Препраща- нето на пациента при ендодон- тист може да помогне за спасява- нето на един компрометиран зъб. ЗАКЛЮЧЕНИЕ В днешно време хората живеят по-дълго, следователно запазване- то на естественото съзъбие е по- важно от всякога. Да помогне на пациентите да поддържат свои- те „зъби за цял живот“ е основ- ната цел на денталната медици- на, която често съвпада с желани- ята на пациентите. Разнообра- зието от ендодонтски процеду- ри води до по-високо ниво на задър- жане на зъби в устата и по-голяма удовлетвореност от страна на пациентите. Множество проуч- вания силно подкрепят тезата, че възстановеният, ендодонт- ски обработен зъб е предпоставка за високата степен на предвиди- мост на дългосрочния подход към запазване на „импланта на приро- дата“ – зъб с интактен периодон- тален лигамент. По този начин отличното ен- додонтско лечение, последвано от висококачествено незабавно въз- становяване, има потенциал да предостави на пациентите не- обходимата функция, като съ- щевременно се поддържа и добра естетика в продължение на го- дини. Резултатите от множе- ството проучвания показват, че високите нива на оцеляване на естествените зъби са сходни с тези, отчетени за възстановява- не с единичен имплант. Поради тази причина клиницис- тите трябва да обмислят допъл- нителните фактори при взема- не на решения при планиране на лечението, които трябва да бъ- дат в интерес на пациента. Ендо- донтското лечение и имплантна- та терапия не бива да се разглеж- дат като конкурентни алтерна- тиви, а като допълващи се въз- можности за лечение, подходящи за съответния случай. Тази статия е първоначално пуб- ликувана в ENDODONTICS: Colleagues for Excellence, пролет 2015 г. Преводът на статията е извършен от Dental Tribune Bulgaria и е публикуван с раз- решението на Американската асоциа- ция по ендодонтия/American Association of Endodontists, ©2015. AAE не носи от- говорност за точността и надежд- ността на превода, извършен от Dental Tribune Bulgaria. Нюзлетъра на AAE можете да намерите на www.aae.org/ colleagues. Пълен списък с препратките е на- личен при издателя и на www.aae.org/ colleagues. Докладът от клиничния случай е предоставен от д-р Robert S. Roda. ИНФОРМАЦИЯ ЗА АВТОРA: Scott L. Doyle, DDS, MS, получава бакала- върска степен от Уис- консинския универси- тет през 1995 г. и док- торска степен от Уни- верситета в Минесота през 1999 г. Служил е във Военновъздуш- ните сили на САЩ 7 години, през които е и резидиращ преподавател по обща дентал- на медицина за напреднали. Д-р Doyle по- лучава магистърската си степен и сертифи- кацията си по ендодонтия от Университета в Минесота през 2004 г. Към момента практи- кува в Metropolitan Endodontics в Минеапо- лис и е асоцииран професор по клинична ен- додонтия в Университета в Минесота. Той е дипломант на Американския съвет на ендо- донтистите и бивш президент на Асоциаци- ята на ендодонтистите в Минесота, предсе- дател на Комитета за продължаващо обра- зование на AAE и работи като рецензент на Journal of Endodontics. Написал е много ста- тии за научни списания, както и глава на тема Endodontic Applications of CBCT в учеб- но издание. Фиг. 6a Предоперативна рентгенография на зъб 14, за който клиницистът е убе- ден, че има вертикална фрактура на медиовестибуларния корен. Пациентът изявя- ва желание за запазване на естествените зъби и рехабилитация на обеззъбеното пространство. Фиг. 6б Снимка след 2-годишно проследяване демонстрира, че зъб 14 се нуждае от релечение и резективна хирургия на медиовестибуларния корен. Обез- зъбеното пространство е възстановено с два импланта. С любезното съдействие на д-р Brian Barsness и Факултета по дентална медицина на Университета в Ми- несота. Фиг. 7 Предоперативно изображение. Фиг. 8 Запълване на канала с МТА. Фиг. 9 Следоперативно изображение. Фиг. 10 Изглед седем месеца след лечението.

Endo Tribune Bulgarian Edition

Преглед на страниците