40 история на денталната медицина Dental Tribune Bulgarian Edition / април 2020 г. ДВАЙСЕТИ ВЕК Двайсети век е време на бурни промени, благодарение на които жените направили революционни постиже- ния, до голяма степен взели съдбата в собствените си ръце и можели да избират от множество възможнос- ти. Контролът над раждаемостта и кариерното разви- тие са двата фундаментални фактора, отключили този триумф29-31. През 1904 г. е открито първото дентално училище в град Мексико на име Consultorio Nacional de Ensenanza Dental. През първата година имало седем студенти, от които след три години завършили трима. Млада дама – Clara Rosas от Табаско, била една от тримата завърши- ли. По време на следването си тя имала много висок ус- пех, след което практиката ѝ била фокусирана главно върху ортодонтията. Предвид нейния професионализъм ѝ било отправено предложение да се присъедини към пре- подавателския колектив. През 1911 г. тя съставя план за подобряване на учебната програма. Д-р Rosas била потре- сена, че университетите в Северна Америка не допуска- ли жени студенти32-35. Д-р Rosas вдъхновила и други жени да навлязат в деб- рите на денталната медицина, две от тях са Angelica Aviles и Maria Luisa Rojo. Д-р Rojo се радвала на сериозна ден- тална практика, насочила се към академично развитие и написала статия, озаглавена „Правата и задължения- та на оралния хирург“, публикувана в Mexican Dentistry Bulletin през 1925 г.32 В края на трийсетте години на двай- сети век броят на денталните училища в страната на- раснал36-38. През четиридесетте и петдесетте години броят на успешните жени – лекари по дентална медицина, посто- янно нараствал. Ernestina Martinez Espinosa била препо- давател по патология, публикуван автор на голям брой статии по фармакология и описвала множество клинич- ни случаи в Hospital General de Mexico, където тя продъл- жила да работи идните 60 години. Isabel Carreon, която била ортодонт, получила през 1968 г. наградата „Жена на годината“. Maria Elena Orta, Maria Elena Castro Carruba и Fanny Sanchez Mora били първите жени – преподаватели по детска дентална медицина. Една дама, която заслужа- ва специално внимание, е д-р Alicia Lao de la Vega, която е първата жена, получила покана да участва в семинари на USC групата. Тя завършва през 1946 г., след което специа- лизира ортодонтия в Денталния факултет към Уни- верситета в Мичиган под ръководството на д-р George Moore. Тя споделя, че специализантите жени са били мно- го малко и всички са били с друга националност. Завръща се в Мексико, за да се отдаде на дълга и ползотворна акаде- мична кариера, вече 54 години по-късно тя продължава да практикува с ентусиазъм39-41. Броят на жените – препо- даватели в денталните факултети, продължавал да на- раства и първа Estelle Villarreal успява да се издигне в йе- рархията и да стане директор на дентален факултет през 1962 г. Постепенно в страната се появили и други жени директори. Включването на жените в научни и образователни клу- бове и организации трябвало обаче да почака още извест- но време. Преди основаването на Мексиканската дентал- на асоциация (Mexican Dental Association - MDA) няма дан- ни за жени, участвали в други асоциации15,17. Сред 111 подписа, положени в учредителния акт на MDA, само че- тири принадлежат на жени; чак през 1988 г. неин прези- дент става жена – Ana Tizcareno. Малко по малко все пове- че жени биват избирани на ръководни постове в дентал- ни съсловия и организации. Такива например са д-р Yolanda Villarreal, Maria Cristina Eguiarte и Artemisa Hernandez, чле- нове на Dental Association of Distrito Federal. Интересно е да се спомене и учредяването на изцяло женски научен клуб FEMO, създаден от Margarita Chorné23,25. Броят на жените, учещи дентална медицина, нараснал до 55% през седемде- сетте години. Макар броят на завършващите жени да надминава този на мъжете, една част от жените са из- бирали да се откажат от професията си след брака и поя- вата на децата с намерението да подновят практиката си, което обаче рядко се случвало42. Както стана ясно, допреди 70-те години на миналия век денталният свят е бил доминиран от мъже, което обаче се променя след този повратен момент. Тогава в САЩ процентът на жените зъболекари е бил много ма- лък, в Гърция близо половината от лекарите по дентал- на медицина са били жени, във Франция, Швеция, Нор- вегия и Дания – една трета, а във Финландия, Латвия, Литва и Русия – една четвърт. В днешно време обаче кар- тината значително се е променила. Какво обаче е моти- вирало тази промяна и преразпределение на процентно- то съотношение на жени/мъже в денталната медици- на? Интернет обществото (Internet Society – ISOC) е опи- тало да намери обяснение за това43. През 60-те и началото на 70-те години на миналия век правителството в САЩ е субсидирало образованието на жени в медицинските университети с цел да стиму- лира професионалното им развитие в тази насока. Дви- женията, подкрепящи еманципацията на жените и за- щитаващи техните права, са процъфтявали през този период. На второ място, през 1976 г. е постигнат голям на- предък благодарение на поправка в конституцията, зася- гаща образованието. Утвърдената през 1986 г. политика относно образованието, както и обновената такава през 1992 г. окуражава жените да се стремят към по-доб- ро образование. Третият ключов фактор, който отворил вратите към професионалното развитие за жените, е контро- лът на раждаемостта, даващ им възможност да решат кога искат да имат деца. Всички тези фактори довели до благоприятна промя- на в нагласите и до популяризиране на идеята за жена ле- кар. Законодателните изменения, макар и полезно сред- ство, не биха били достатъчни, за да тласнат жените към професионално развитие, ако не съществуваха въз- можностите за контрол на раждаемостта. Следва цитат от публикацията на зъболекаря и ис- торик д-р Samuel Fastlich, излязла в списание MDA през 1975 г.44 „Сред водещите зъболекари към момента в Мекси- ко има много изключителни жени, които са специалис- ти по орална хирургия, ортодонтия и пародонтоло- гия; практикуващи дами, които изработват прекрас- ни златни инлеи; ендодонтисти и жени, фокусирали се върху работата с деца и отдаващи цялата си любов и търпение на най-малките пациенти. Специално внима- ние заслужават дамите орални хирурзи, които остават анонимни и лекуват болните в клиниките и болниците, както и дамите, които са част от нашия екип и които служат на родината си.“ Настоящото положение на равнопоставеност между жените и мъжете в здравните среди до голяма степен се дължи на промените в образователната политика, стимулиращи навлизането на жените във висшето об- разование. Много от тях по-късно стават преподавате- ли, вдъхновяващи и подготвящи следващото поколение жени да пишат история и да бъдат гръбнакът на една прогресивна ера. Денталната медицина в днешно време е в процес на стремглаво развитие напред в посока модернизиране, като никога преди не се е обръщало толкова голямо вни- мание на значимостта на денталната професия. Неоспо- рима е връзката между доброто състояние на съзъбието и общото здраве. В днешно време има изключителни при- мери за жени професионалисти във всички специалности на денталната медицина, като една част от тях имат забележителни академични постижения. Въпреки много- то промени и напредъка в статуса на жените все още броят на жените, завършили дентална медицина, е зна- чително по-малък. Всички жени, които са вдъхновени от денталната професия, сръчни са и имат амбицията да успеят, ги очаква обещаващо бъдеще в тази сфера. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Жените, които през вековете са успели да си пробият път към денталната медицина, заслужават адмирации за своите умения. Те са успели да си извоюват правото да упражняват тази професия, като са превъзмогнали сте- реотипите, свързани с ролята на половете и традици- ите. Във всички сфери на здравната грижа има жени пи- онери, като например Elizabeth Blackwell в медицината, Florence Nightingale в сестринството, Lucy Taylor Hobbs и Henriette Hirschfeld в денталната медицина. В днешно вре- ме около 50% от всички студенти по дентална медицина в повечето дентални факултети по света са жени. В Ин- дия към 2020 г. около 20% от практикуващите зъболека- ри са жени. Там броят на жените, учещи висше образова- ние, надминава този на мъжете; тази промяна в разпре- делението на половете е един от съвременните парадок- си. Промените се дължат на неуморната борба на мно- го напредничави жени по целия свят, продължила с веко- ве. Със смяната на поколенията жените се впускат към все повече професии, които в миналото били считани за мъжки, като не отстъпват по умения и постижения на своите колеги мъже. Глобалните промени могат да бъ- дат постигнати само от тези, които са истински от- дадени и амбициозни. Ред. бел.: Статията „Жените – лекари по дентална ме- дицина, променящи облика на професията“ е публикувана за първи път в сп. Journal of Oral Research and Review 2015. За авторите: Д-р Parupalli Karunakar е преподавател в Катедра- та по пародонтология, консервативно зъболечение и ен- додонтия към Panineeya Maha Vidyalaya Institute of Dental Sciences and Research Centre, NTR University of Health Sciences, Hyderabad, Telangana, India. Адрес за кореспонденция: Dr. J. S. Prasanna, Department of Periodontics, Panineeya Maha Vidyalaya Institute of Dental Sciences and Research Centre, NTR University of Health Sciences, Dilsukhnagar, Hyderabad - 500 060, Telangana, India. E-mail: surya.prasanna@yahoo.com