2 Ortho Tribune Bulgarian Edition / ноември 2019 г. Фиг. 2 Функционално дишане във физиологичен покой. Фиг. 3 Защо се променя моделът на дишане. Фиг. 4 Проблемът с устното дишане. Oптималното алвеоларно налягане на СО2 трябва да е 40 mm Hg. НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО НОРМАЛНО ДИШАНЕ. Дишане- то е пряко зависимо от активността, храненето, ниво- то на стрес и други външни фактори. Химичният баланс изисква постоянно наблюдение и реагира незабавно при всяка промяна в нивата на pH. Съществува обаче определение за функционално дишане във физиологичен покой, което е следното: Вдишване и издишване през носа. Диафрагмално, а не гръдно. 8–12 пъти в минута. Минутен обем от 5–6 литра. Безшумно. При тези условия оптималното алвеоларно налягане на СО2 ще е около 40 mm Hg. Алвеоларното налягане на СО2 спада под 40 mm Hg. Излагането на постоянни стресови стимули от раз- лично естество инициира отговор тип „бий се или бягай“, което автоматично предизвиква реакции. Сред тях са: По-дълбоки и по-бързи вдишвания, които намаля- ват количеството на СО2 в белите дробове. Тенденция към устно дишане в очакване на нападе- ние или бягство. Промени в нивата на кръвосъсирване, отделянето на ендорфини, кръвният ток се пренасочва от витал- ните органи към мускулите за нападение или бягство и тялото се приготвя за действие. Такова действие обикновено не се случва, тъй като опасностите са по-скоро психологически, отколко- то реални, и после тялото трябва да се пренастрои отново. Ако това се случва често, започват да се по- явяват симптоми. Състав на атмосферния въздух Фиг. 5 Заблудата въглероден диоксид Тялото се нуждае от постоянно налягане на СО2 от 40 mm Hg или 6,5%. Абсолютен мит е, че въглеродният диоксид е токси- чен отпадъчен газ и трябва да се издишва дълбоко, за да се премахне от тялото. Хемоглобиновата сатурация на кръвта изисква 5% кислород в белите дробове. А въздухът съдържа 21% – повече от 4 пъти повече от нуждите на организма. При нормални обстоятелства тялото няма недос- тиг на кислород; липсва СО2, който да отдели свърза- ния кислород към мозъка и другите клетки. Азот 78.09% Кислород, 20.95% Аргон 0.93% Въглероден диоксид 0.038% Минимални следи от неон, хелий, ме- тан, водни пари, криптон, водород, ксенон и озон. Остатъчното алвеоларно налягане на СО2 пада под 40 mm Hg заради постоянната му загуба през отворената уста. Устнодишащите пациенти винаги имат ниска по- зиция на езика, като по този начин горната челюст остава недоразвита по време на растежа. Липсата на балансиращи сили от вътрешния мус- кулен пояс спрямо букцинаторите предизвиква сте- снение на горната челюст, готическо небце, назални възпаления и допринася за струпване на зъбите. Хеморецепторите определят нефункционално ниво, предизвиквайки свръхдишане. Спазмите на гладката мускулатура могат да пре- дизвикат стомашен рефлукс, водещ до киселини в устата. Нарушената биохимия може потенциално да ком- прометира растежа и развитието. Инфекции на синусите, сливиците и аденоидита, придружени с възпаление и конгестия на назофаринге- алната и орофарингеалната мукоза в резултат от неправилното дишане, могат да допринесат за раз- витието на синдрома на повишена резистентност на горните дихателни пътища. Тъй като дисфункционалните поведенчески навици променят алкалността на кръвта, по-малко кисло- род се отделя от хемоглобина към клетките, което води до клетъчна смърт, често изявяваща се като екзема. СЪННА АПНЕЯ Сънната апнея има малко по- различен механизъм, тъй като в повечето случаи се причинява от нарушение на pH на кръвта заради намаляване на СО2 (фиг. 6). По този начин кръвта ста- ва твърде алкална, заради кое- то мозъкът решава, че клетки- те на тялото са в опасност от смърт (и те всъщност са). От- говорът на мозъка е да потисне дишането за достатъчно дълго време, за да може нивото на СО2 да се повиши, да се образува по- вече въглеродна киселина, която да буферира кръвта, и да се ели- минира опасността за клетки- те. След като това се постиг- не, се дава отново сигнал за ди- За авторите шане. В случаите на сънна апнея обаче последващата глътка въз- дух е дълбоко вдишване, което намалява нивото на СО2 отно- во до опасно ниско равнище. За- това сънната апнея се характе- ризира с цикли на пауза–вдиш- ване, които могат да се повто- рят 20–50 пъти в час. В повече- то случаи това се контролира, като се възстанови нормално- то ниво на СО2, осигурявайки поддържането на нормално pH, и нуждата да се потисне диша- нето се премахва. Възстановяване на носовото дишане като норма Добрата новина е, че ситуа- цията може да се промени и да се възстанови функционално- то дишане. Това изисква някол- ко стъпки, които започват с идентифициране на първопри- чината на проблема. Ако той не се разреши и навикът не се пре- махне, рецидивът е сигурен. Не- обходимо е да се променят ме- ханиката и динамиката на ди- шане, за да се възстанови опти- малното ниво на остатъчен СО2. В момента, в който това се случи, медулата разпознава, че нивото на остатъчния СО2 се е повишило, и съответно про- меня отговора (фиг.7). Ред. бел.: Статията “Устпо ди- шапе, ортодоптски малоклузии и възстаповявапе па посовото ди- шапе” е публикувапа за първи път в междупародпото списапие Otho, бр. 1/2019. Д-р Derek Mahony е специалист ортодонт в Сидни, който е разговарял с хиляди лекари по дентал- на медицина за ползите от интерсептивното ортодонтско лечение. В ранните години от карие- рата си той е изучил от водещи специалисти драматичния ефект, който функционалната терапия има върху пациентите, и оттогава комбинира фиксираната техника с функционални апарати. Лек- циите му се фокусират върху положителното влияние, което има такъв комбиниран подход върху ортодонтските резултати, и управленските ползи за практиката, които предлага тази философия. С него може да се свържете на info@derekmahony.com. Уебстраницата му е www.fullfaceorthodontics. com.au. Roger Price е международно признат интегративен здравен обучител с повече от 60 години опит в различни аспекти на човешкото здраве, растеж и развитие. През последните 20 години работи с лекари по дентална медицина и ортодонти, за да промени грешната представа, че изобилието от хронични заболявания, причинени от накъсан сън и нарушени сънни цикли, са нарушения на съня. В по- голямата част от случаите това е неправилно. Хората не се събуждат, защото не могат да спят, а защото не могат да си поемат въздух. Той е директор на Professional Services към Graduate School of Behavioral Health Sciences. С него можете да се свържете на rlp@bp.edu. Уебстраницата му е www. breathingdisorderedsleep.com. Фиг. 6 Централна сънна апнея Алвеоларното налягане на СО2 пада под 30 mm Hg Според традиционната меди- цина централната сънна апнея представлява невъзможността на сигнала на мозъка да се вдиша да достигне диафрагмата. Множество клинични проучва- ния във водещи болници отхвър- лят това схващане и доказват, че спадът в алвеоларния СО2 не позволява на диафрагмата да се движи, докато нивото на СО2 не се покачи до стойности, при които кислород отново се от- деля от кръвта към мозъка. Този механизъм е основно свър- зан с понижаването на СО2 в ре- зултат от хъркането и устно дишане по време на сън. Фиг. 7 Възстановяване на функ- ционалното дишане. Оптималното алвеоларно налягане на СО2 се връща до 40 mm Hg. Както винаги има три избора: Хирургичен Ортодонтски Ортопедичен Всички те включват 4 стъпки: Установяване на първопричи- ната на навика за дисфункцио- нално дишане. Адресиране и елиминиране на тези пречки за постигане на оп- тимална функция. Гарантиране, че всяка морфо- логична обструкция е премахна- та с цел превенция на рецидива. Рехабилитация за възстановя- ване на оптимална функция. Щом дишането се възстанови, дисфункционалните поведенчес- ки навици ще повторят процеса и ще се стигне до порочен кръг. Щом системата се нормализира, СО2 се връща до нормални стой- ности и организмът се възста- новява.