2 Таблица 1 Science Tribune Bulgarian Edition / септември 2019 г. Характеристиките на двата различни материала за CAD/CAM според спецификациите на Straumann Сплав от неблагородни метали (coron, Straumann) Цирконий (zerion, Straumann) ХИМИЧЕН СЪСТАВ 50–70% кобалт, 20–40% хром, 4–10% волфрам Стабилизирана с итрий циркониева керамика (Y-TZP) МОДУЛ НА ЕЛАСТИЧНОСТ 230 GPa 210 GPa CAD ПАРАМЕТРИ Спейсър 30 m, лак 60 m, започващ 0.5 mm над граница- та, корекция на радиуса 110%, дебелина на субструкту- рата 0.4 mm Спейсър 30 µm, лак 60 µm, започващ 1.5 mm, корекция на радиуса 90%, дебелина на субструктурата 0.6 mm Серия № 23022954, /−984, /−961, /−985, /−962, /−499, /−500, /−501, /−502, /−426 45011120, /−142, /−143, 43007149, /−156, /−123,/−184 городни метални сплави, цирко- ний и полимери. Въпреки това обаче понастоящем липсва дос- татъчно информация относ- но точността и синхронизаци- ята на различните стъпки от работния процес след индирект- на и директна дигитализация и влиянието, което оказват раз- личните материали върху адап- тацията на протезните кон- струкции. Това in vitro изследване оценя- ва адаптацията на изработени с CAD/CAM скелета на 4-членни мостови конструкции след ди- ректна и индиректна дигита- лизация. Скелетата, изработе- ни от неблагородна метална сп- лав и от цирконий, използвай- ки една и съща дигитална инфор- мация, бяха сравнени, за да се из- следва влиянието на различни- те материали и работни проце- си. Нулевата хипотеза гласеше, че методът на дигитализация (директен или индиректен) и из- ползваният материал (неблаго- родна метална сплав или цирко- ний) не оказват влияние върху маргиналната адаптация на ске- летата на 4-членните мостове, изработени с CAD/CAM система- та. Освен това чрез специален софтуер в настоящото изслед- ване се оценява точността на дигиталната информация. Вто- рата нулева хипотеза гласеше, че директната и индиректната дигитализация дават данни с ед- наква точност, сравнявайки ги с референтни стойности с висока точност. МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ Референтен модел и рефе- рентни данни В това изследване беше из- ползван титаниев модел с пре- парирани пънчета на премо- лар (зъб 14) и на молар (зъб 17). За образец на титаниевия мо- дел беше използван пластма- сов модел на горна челюст (Basic Study Model, KaVo Dental GmbH, Biberach, Germany). Мостоноси- телите бяха препарирани с око- ловръстна прагова препарацион- на граница с ъгъл на конверген- ция от 60. Титаниевият модел беше изработен във фрез-апарат (KaVo, Biberach). Моделът беше дигитализиран чрез индустри- ална компютърно-томограф- ска система (рентгенов детек- тор: Perkin Elmer PE XRD 1620, X-ray Tube: Feinfocus FXE 225.99, Fraunhofer EZRT, Fürth, Germany) с помощта на хеликовиден ме- тод за получаване на референт- ни данни с голяма точност. За да се определи размерът на воксели- те, беше проведено контролно измерване с калибриран датчик. Данните бяха конвертирани във формат SLT (surface tessellation language). С цел оптимизира- не на данните бяха приложе- ни специални методи за кориги- ране на артефактите24. Непод- ходящите повърхностни зони бяха премахнати от базата дан- ни (X-ray Detector: Perkin Elmer PE XRD 1620, X-ray Tube: Feinfocus FXE 225.99, Fraunhofer EZRT, Fürth, Germany). Получената база данни във вид на STL файлове беше екс- портирана и определена като ре- ферентна (REF) за настоящото проучване. Изработване на скелетата Бяха изработени общо 48 ске- лета, като се използваха две различни техники за дигита- лизация (n = 24 във всяка група): (1) директна дигитализация и (2) индиректна дигитализация. И двете групи включваха ске- лета от два различни матери- ала за CAD/CAM (n = 12 във вся- ка група): (1) сплав от неблаго- родни метали (coron, Straumann, Basel, Switzerland) и (2) цирконий (zerion, Straumann). На таблица 1 са показани CAD/CAM настройки- те и за двата вида материали съ- гласно препоръките на произво- дителя. Целият процес на изра- ботване с CAM на 48-те скелета се проведе в специализиран цен- тър (Straumann CARES CADCAM GmbH, Markkleeberg, Germany). Използван беше фрез-апарат с 3+1 оси (Wissner Gesellschaft für Maschinenbau mbH, Göttingen, Germany). Циркониевите скеле- та бяха синтеровани в синте- роваща пещ (Nabertherm GmbH, Lilienthal, Germany) с общо време за изработване 9.5 часа и макси- мална температура 14500C. Директна дигитализация Титаниевият модел беше диги- тализиран 12 пъти с интраора- лен скенер iTero (Align Technology, Carlstadt, US) без прилагане на пуд- ра. Необработените данни бяха изпратени до производителя за намаляване на размера и послед- ваща обработка съгласно кли- ничната практика. След това данните бяха изпратени отно- во в зъботехническата лабора- тория на Катедрата по проте- тична дентална медицина (LMU, Munich, Germany), където беше извършено проектирането на 24-те скелета (Straumann CARES неблагородна сплав (ID–C) и 12 от цирконий (ID–Z) (Straumann CARES Visual design software). Допълнително 12-те подлежа- щи бази данни бяха експорти- рани като тестови бази данни (ID 1–12) във формат STL. Изработване на дубликатите За да се анализират маргинал- ните процепи и тези във въ- трешността на скелетата, беше приложена техниката на репликата, описана от Molin и Karlsson22, без никакво пред- варително ажустиране на ске- летата (фиг. 1). За да се полу- чи дубликат на пространство- то между пънчетата и скеле- тата, и двата мостокрепите- ля бяха запълнени с течен А си- ликон (Virtual Light Body, Ivoclar Vivadent, Schaan, Liechtenstein, LOT: NL4150). След това скелета- та бяха поставени върху носе- щите зъби на титаниевия мо- дел и бе упражнен аксиален на- тиск с пръст. След еластифици- ране на течния силикон скелета- та бяха отстранени внимател- но, така че да остане тънкият силиконов слой върху главния мо- дел. Впоследствие тестообра- зен силикон (Virtual Putty, Ivoclar Vivadent, LOT: 4041) беше поста- вен околовръстно върху течния силикон. След еластифициране на тестообразния силикон тън- кият дубликат беше отстра- нен от главния модел. Дублира- ните отпечатъци бяха разряза- ни перпендикулярно със скалпел в оровестибуларна и медиодис- тална посока, в резултат на кое- то се получиха 4 напречни среза и 8 места за измерване при всяка конструкция (таблица 2). Visual design software, Straumann, Basel, Switzerland). Бяха поръчани два вида скелети от всяка база данни, в резултат на което бяха изработени 12 скелета от не- благородна сплав (DD–C) и 12 от цирконий (DD–Z). Допълнител- но 12-те подлежащи бази данни бяха експортирани като тесто- ви бази данни (DD 1–12) във фор- мат STL. Индиректна дигитализация Бяха взети 12 конвенцио- нални монофазни отпечатъка (Impregum Penta; 3M ESPE, Seefeld, Germany) от референтния мо- дел, спазвайки препоръките на производителя. За да се осигури хомогенност и минимален слой от 3 мм във всяка посока, отпе- чатъчният материал беше сме- сен в уред за автоматично смес- ване (Pentamix 2; 3M ESPE) и бяха използвани индивидуални от- печатъчни лъжици (Palatray XL; Heraeus Kulzer, Hanau, Germany). След еластифициране на отпе- чатъчния материал отпечатъ- ците бяха внимателно премах- нати от титаниевия модел и проверени визуално. При видими дефекти като шупли, отделяне от лъжицата и др. отпечатъци- те биваха повтаряни. Беше из- вършена дезинфекция за 10 мин. съгласно клиничния протокол (Impresept, 3M ESPE). 24 часа след снемането на отпечатъците бяха изработени гипсови модели (OctaScan; Heraeus Kulzer, Hanau, Germany). С помощта на оп- тично сканиращо устройство (Straumann CARES Scan CS2) беше извършена индиректната диги- тализация на 12-те гипсови мо- дела 48 часа след изработването им. След това беше извършено проектирането на 24-те скеле- та – за изработване на 12 от Таблица 2 Микроскопско изследване на дубликатите бяха Дубликатите анали- зирани с микроскоп с отразе- на светлина (Axioscope 2; Zeiss, Oberkochen, Germany) на 50 х увеличение (окуляр 10×/23, леща 5×/0.13). Всеки разрязан модел беше сниман с дигитална каме- ра с единична леща (Nikon D100; Tokio, Japan) през микроскопа, а снимките се прехвърляха напра- во в компютър. За получаване на изцяло напречен срез бяха не- обходими между 8 и 10 дигитал- ни снимки (фиг. 2а). Последващо- то сливане на единичните сним- ки, за да се получи една цялост- на снимка на целия разрез, беше извършено с Adobe Photoshop CS software (Adobe Systems, Inc., San Jose, CA, USA). Измерване на маргиналната и вътрешната адаптация Специален софтуер (Optimas 6.5, Media Cybernetics, Silver Spring, MD, USA) беше използ- ван, за да се измерят маргинал- ната и вътрешната адапта- ция на скелетата. Бяха импор- тирани микроскопските сним- ки на дубликатите и бяха нане- сени серия от точки по външ- ната и вътрешната граница на течния силикон. Софтуерът ав- томатично свърза тези единич- ни точки в две непрекъснати ли- нии. От всяка линия бяха спусна- ти перпендикуляри с помощта на софтуера, а дължината на все- ки перпендикуляр се измерваше от началната точка до преси- чането му със срещуположната линия. Във всяка равнина се из- мерваха около 5000 перпендику- ляра (фиг. 2б, в, г). Секционните равнини бяха разпределени в 4 измервателни Единични места на измерване със съкращенията Места на измерване Премолар медиално Премолар букално Премолар лингвално Премолар дистално Молар медиално Молар букално Молар лингвално Молар дистално Съкращения P-m P-b P-l P-d M-m M-b M-l M-d