2 Perio Tribune Bulgarian Edition / ноември 2018 г. да посветят ценното си време на работата, за която са били обучени. През 2004 г. поех инициатива- та да организирам пилотно про- учване в Лимбург с 65-има зъбо- лекари. Използвахме Холандския пародонтален скрининг индекс (DPSI), скринингов тест за паро- донталния статус, който беше въведен в Холандия няколко годи- ни преди това. Събрахме данни от 814 пациенти. Резултати- те ясно показаха, че изследвани- те възрастови групи като цяло имат пародонтални проблеми и че има голяма необходимост от лечение. По същото време и проф. Хуго де Бруин се присъедини към пре- подавателския състав на Кате- драта по дентални науки при Университета в Гент. Вероят- но благодарение на моята пуб- ликация той ме покани да ста- на част от екипа му. Работейки с проф. Де Бруин, човек бързо се увлича в клинични изследвания и така имах възможността да проучвам задълбочено въпроси- те, които ме занимаваха още от началото на кариерата ми. Един от тези въпроси беше вид инструкции за хигиена на уст- ната кухина, които ОС предос- тавят на своите пациенти. Използвайки отговори на въ- просник, дадени от 776-има сто- матолози, събрани на различни следдипломни курсове във Флан- дрия, ние успяхме да опреде- лим, че предвид липсата на ден- тални хигиенисти в Белгия ин- струкциите за орално здраве и мотивацията на пациентите, изглежда, не отговарят на меж- дународните тенденции. Въпре- ки че зъболекарите са загриже- ни относно превенцията, има- ше няколко смекчаващи факто- ра, работещи срещу тях в адек- ватното й осигуряване. Проучването споменава липсата на време, възнаграж- дението и интереса на паци- ентите като усложняващи фактори за осигуряването на превантивни грижи. Може ли денталните хигиенисти да се разглеждат като решение на тези проблеми? Моето убеждение е, че ден- талните хигиенисти са реше- нието на тези усложняващи фактори. Профилактичните грижи ще бъдат основната цел на тяхната работа, тъй като зъболекарите са обучени пре- димно за работа по възстано- вявания. Поради фактори като намаляване броя на дипломира- лите се зъболекари, увеличава- не броя на стоматолозите, кои- то се пенсионират през следва- щите десет години, застарява- нето на населението и по-голя- мото търсене на превантивни грижи стресът от работата се увеличава и принуждава зъболе- карите да управляват работно- то си време по-стриктно. Раз- бира се, ОС предпочитат въз- становителни и други лечения, свързани с по-добро възнагражде- ние. Ние всички знаем колко вре- ме отнемат техниките за мо- тивация на пациентите за про- мяна на поведението. Няма зъ- болекар, готов да отдели тол- кова време за превантивна гри- жа. Най-общо казано, зъболека- рите са свикнали да предоста- вят основен пакет от инфор- мация относно устната хиги- ена на пациента. И точно тук денталните хигиенисти могат да направят нещата различни. Те ще са обучени да настояват за важността на промяната в поведението и ще отделят вре- ме за обясняване и показване как се осъществяват подходящи до- машни оралнохигиенни грижи. Публикувахте също проуч- вания при импланти, като например относно дизайна на импланта. Какво ви нака- ра да публикувате своето из- следване, озаглавено „Отно- шение на денталните хигие- нисти, общопрактикуващи- те стоматолози и пародон- толозите към превантивни- те орални грижи: Проучва- телно изследване“? Можеше да продължите с вашите из- следвания по отношение на имплантните системи. Всъщност екипът около проф. Де Бруин е много мотивиран и фокусиран върху резултатите при имплантологичната тера- пия. Доколкото ми е известно, Катедрата по дентални науки към Университета в Гент пуб- ликува около 40 научни статии през 2016 г., по-голямата част от които са свързани с имплан- тологично лечение. Предметът на моята докторантура не е свързан с импланти, но се за- нимава с различни взаимоотно- шения в денталната медицина: между пациента и специалиста по дентална медицина и между първичната и вторичната ден- тална помощ, т.е. между ОС и специалистите. Какви бяха целите и резул- татите от това проучване? Това второ проучване бе по-на- татъшна стъпка в сравнение с първото. В първото проучва- не търсехме обяснение за разли- ките в техниките за мотива- ция на пациентите между фла- мандските ОС и пародонтоло- зите. Във второто сравняваме нашата уникална белгийска сис- тема с холандската система – напълно различно структури- рана система на здравеопазва- не, включително с дентални хи- гиенисти. Искахме да разберем дали холандската система пред- ставлява златният стандарт и къде сме ние, във Фландрия. Резултатите показаха, че па- родонтолозите и дентални- те хигиенисти споделят пове- че общи виждания, отколкото ОС и хигиенистите. Това, което бе забележително, e фактът, че повече от 80% от пародонтоло- зите и денталните хигиенис- ти бяха доволни от усилията си за информиране и мотивира- не на пациентите в сравнение с 38% от ОС. На второ място, до- като ОС показват обучението като фактор, който допринася най-много за нивото на устната хигиена на пациента, пародон- толозите и денталните хигие- нисти са фокусирани върху вли- янието на практикуващия сто- матолог и подхода, ориентиран към пациентите. В нашия мно- „ Когато посещавам конгреси в чужбина и се срещам с колеги, усещам раздразнението им, когато чуят, че съм от Белгия. Първото нещо, което ме питат, е: как може да лекувате пародонтално заболяване без дентален хигиенист? За тях това е, като да си собственик на бар, в който не се сервира бира.“ говариантен анализ наличието на асистенти в клиниката из- глеждаше от голямо значение. Но както винаги в проучвания- та, базирани на въпросници, ре- зултатите могат да бъдат пре- допределени от социално жела- ните отговори и от неизбежни- те структурни различия между Белгия и Холандия. Една от тези разлики например е фактът, че осигуряването на инструкции за орална хигиена не се обезпечава финансово в белгийската систе- ма за дентални грижи, тъй като това не се разглежда като авто- номна дейност. Каква трябва да бъде роля- та на денталния лекар в ус- пешното лечение на пародон- талните заболявания? Как- во трябва да направи пациен- тът? Ролята на практикуващия стоматолог, по-специално на ОС, без съмнение е той да има панорамен поглед върху всичко, което е свързано с денталното и оралното здраве на пациента. Особено като се има предвид въ- веждането на дентални хигие- нисти в близко бъдеще в Белгия, ролята на зъболекаря като над- зорен мениджър е важна. Моят опит показва, че прогресиращи- те проблеми често остават не- лекувани и водят до усложне- ния, които биват идентифици- рани, когато се появят оплаква- ния. Изглежда, е необходим три- гер, за да може идеята за лечение да бъде достъпна или приемлива. За съжаление често чакането на този тригер води до загуба на зъб вместо до неговото поправяне. От гледна точка на пациен- тите аз съм убеден, че някои от тях настояват да не се леку- ват неща, от които те нямат оплаквания, тъй като считат тези лечения за ненужни. Какви са някои от инструк- циите за орална хигиена и мо- тивационни действия от- носно пациента, които би- хте препоръчали? Благодарение на изследвания- та и клиничните находки нави- ците от начина на живот, гене- тиката, стресът, хигиената, лекарствата, възрастта, хра- ненето и различни системни фактори се оказа, че ускоряват развитието на пародонтал- но заболяване в присъствието на биофилм, активиран от хи- перреактивна или дори хипоре- активна реакция на имунната система. Факт е, че този вид анализ на риска стана част от учебната програма на студен- тите, включително консулти- ране за здравословни хранител- ни навици или как да се откаже- те от пушенето, откриване на пародонтален риск чрез оценка с използване на детектори за кариес и т.н. Първо, пациентът трябва да демонстрира своите навици за домашни грижи, използвайки собствената си четка за зъби. Разграничаваме четири нива на нужда на пациента от инфор- мация: най-ниското ниво е па- циентът, който почти напъл- но пренебрегва правилните до- машни грижи; второто ниво е пациентът, който четка зъби- те си на автопилот, без да обръ- ща внимание на никаква техни- ка, времетраене или почистване на интерденталните простран- ства; третото ниво е пациен- тът, който редовно почиства дори и междузъбните простран- ства, но за съжаление не доста- тъчно често или с неподходящи средства; и накрая, четвърто- то ниво е пациентът, който се представя изключително добре и няма нужда от никакви или само малки корекции, например почистване на езика. В съответствие с техниката на мотивационно интервюира- не ние разговаряме с пациента, даваме инструкции, консулти- раме. Необходими са две или три контролни посещения за провер- ка на сръчността на пациента и ефективността на почистване- то на устната кухина. Показването на плаката е много ефективно средство за разкриването на резултатите от навиците за почистване на пациента. И накрая, зъболекарят тряб- ва да покаже ентусиазъм и да продължи да повтаря, докато има видими подобрения. Често в денталните прак- тики превенцията се прене- брегва в полза на диагности- ката и лечението с възстано- вявания. Как може специали- стите по дентална медици- на да прилагат профилакти- ка в своята ежедневна прак- тика, особено първична про- филактика? Не бих се съгласил, че превен- цията се пренебрегва. 65% от ОС предоставят информация от- носно оралната хигиена като стандартна процедура. В зави- симост от съдействието ОС може да реши да отдели пове- че време на пациента за даване на насоки. Каня практикуващи- те да направят експеримент в чакалните си. Докато паци- ентът чака да бъде повикан за часа си, той може да получи кра- тък въпросник, да напише с ня- колко думи своето разбиране за правилна домашна грижа и ли- чен ритуал на почистване. След това пациентът може да бъде запитан дали ще бъде заинте- ресован да научи повече за това. Ние използваме този метод в клиниката ни. В чакалнята па- циентите имат време да се за- мислят точно по денталните теми и ние, специалистите, можем да бъдем изненадани от това как наистина те проявя- ват заинтересованост, ако им се даде възможност да общуват и да подготвят предварително своите отговори. Честно казано, мисля, че е не- възможно да постигнем първич- на профилактика, защото не контролираме всички фактори на влияние, някои от които мо- гат да бъдат свързани със здра- вето или с пациента. Това озна- чава, че трябва да се опитаме да предотвратим развитието на кариес или пародонтално забо- ляване у хората. Това е донякъде безсмислено, тъй като кариес- ът и пародонталното заболява- не са най-широко разпростране- ните инфекциозни заболявания, налични при почти всеки паци- ент. Двадесет и пет процента от 5-годишните деца имат кър- вящи венци и тази цифра се по- вишава до 55 на сто при 15-го- дишните. Първичната превен- ция е като поставянето на каме- ри за скоростта по магистрали- те: тя работи през цялото вре- ме и за всички, много ефектив- на е и неумолимо оправдана. Днес чух в новините, че благодарение на тези камери за скоростта и други правила броят на лицата, убити по пътищата, намалява всяка година. Това е първична пре- венция. Въпреки това силно вяр- вам във вторичната профилак- тика; това е задължение на зъбо- лекаря да обследва и да се намес- ва, за предпочитане, преди да са се появили клинични признаци на увреждане. Какво е състоянието на денталната хигиена в Бел- гия? Когато посещавам конгреси в чужбина и се срещам с коле- ги, усещам раздразнението им, когато чуят, че съм от Белгия. Първото нещо, което ме пи- тат, е: как може да лекувате па- родонтално заболяване без ден- тален хигиенист? За тях това е, като да си собственик на бар, в който не се сервира бира. Четох наскоро едно проучва- не, в което показателите на зъ- бите с кариес, липсващите и об-