Please activate JavaScript!
Please install Adobe Flash Player, click here for download

Implant Tribune Bulgarian Edition No.1, 2018

Perio Tribune Bulgarian Edition / март 2018 г. 9 РИСКОВИ СИТУАЦИИ И СПРАВЯНЕТО С ТЯХ ПРИ ПОВДИГАНЕ ПОДА НА ГОРНОЧЕЛЮСТНИЯ СИНУС Ролята на дизайна на имплантите за краткосрочните и дългосрочните резултати Д-р Timo Paberit; Естония стр. 1 Фиг. 1 Фиг. 2 В литературата не е добре до- кументирано каква роля имат микро-и макродизайнът на им- плантите за успеваемостта на синус-лифта. Очевидно име- диатното имплантиране по време на хирургичната интер- венция за повдигане пода на максиларния синус е най-подхо- дящият подход, тъй като им- плантите ще спомогнат за за- пазване обема на костта и ще предотвратят колапса на тъ- каните по време на периода на заздравяване и ремоделиране. РИСКОВИ ФАКТОРИ Фиг. 1 Кръвоснабдяване на максиларния синус. Фиг. 2 Типичното разположение на вътрекостна- та анастомоза. Горночелюстният синус е най-обширната параназал- на кухина; има пирамидал- на форма и варира значител- но по размер: средно подът му е 35 х 35 мм и 25 мм на височи- на. В горната част на вътреш- ната му стена се намира него- вият отвор – ostium, през кой- то постоянно се отделя муку- сът към по долните отдели на hiatus semilunaris. Синусът е по- крит от Шнайдеровата мем- брана, която има богата мрежа от кръвоносни съдове с множе- ство анастомози. Мембраната се състои от цилиндричен рес- ничест псевдостратифициран епител и подлежаща съедини- телна тъкан, като реснички- те на епитела извършват син- хронни измитащи движения, с които постоянно изхвърлят към ostium-а мукуса заедно с от- падните продукти от обмяна- та и бактериалните замърси- тели. Тези движения на реснич- ките са винаги насочени в една посока към ostium-а, което оз- начава, че хирургически съз- дадени структури, имитира- щи ostium-а, в други области на максиларния синус не биха мог- ли да служат за отдрениране. Средната дебелина на Шнайде- ровата мембрана е 0.3–0.8 мм. Тя е прикрепена към периоста с еластични влакна с адхезив- на сила 0.05 N/мм2, което озна- чава, че не е нужна голяма сила, за да се отлепи мембраната от костните стени. Освен това тя може се разтяга до 124.7% от първоначалния си размер3. При все това за имплантолози- те не е лесно да контролират прецизно силата, която упраж- няват при отлепяне на мембра- ната, тъй като работят с ръч- ни инструменти върху поле с ограничена видимост. Скорош- но изследване установи, че де- белината на венеца, респектив- но биотипът, представлява на- дежден параметър, по който Фиг. 3 Фиг. 4 може да се предвиди дебелината на синусната мембрана4. Оче- видно едно от най-често среща- ните усложнения при повдига- не пода на синуса е перфорация- та на мембраната. Кръвоснабдяването и анато- мичните вариации могат да доведат до разкъсване на въ- тре- и извънкостни анастомо- зи. За първи път в литерату- рата е описано през 1934 г., че алвеоларната антрална арте- рия се намира на мястото, къ- дето се прави костният прозо- рец за достъп при синус-лифт. Най-ниската част от артери- ята обикновено е в близост до шестия зъб. Интра- и екстра- осалните анастомози се нами- рат респективно на 19 мм и 23 мм от билото на алвеолар- ния ръб във вертикална посока. В случаи, при които пародон- тално компрометирани зъби са били екстрахирани, разстоя- нието между билото на алвео- ларния ръб и анастомозите е намалено. Следователно уста- новяването на точното поло- Фиг. 5 Фиг. 6 Фиг. 7 Фиг. 8 жение на тези кръвоносни съдо- ве е належащо и за това спома- га компютърната томография. Анатомични вариации, какви- то са костните септи в гор- ночелюстния синус, могат да наложат промяна на локация- та на костния прозорец за дос- тъп съобразно с тяхното мес- тоположение. Такива септи се откриват в 24% от случаите в областта на шестия и седмия зъб, а в областта на осмия зъб – 21%. Палатиналната септа е най-често срещаната – в 87.6% от случаите. При наличие на такива костни септи може да се наложи отварянето на два костни отвора. Септи могат да се открият и в други направ- ления, като например мези- одистално в 11.1% от случаите и хоризонтално в 1.3%5,6. Няколко различни заболява- ния могат да компрометират процедурата. Имплантоло- гът трябва да е напълно наяс- но с по-сериозни патологии, за- сягащи горночелюстния синус, които биха могли да се отра- зят негативно върху операция- та. Патологични изменения на ostium-а или съседните струк- тури, особено ако са асоциира- ни с възпаление, ще повлияят неблагоприятно на аугмента- цията на синуса. Компютърна- та томография дава ценна ин- формация за състоянието на лигавицата, на ostium-а, както и за потенциални промени. За- дебеляването на мукозата, на- личието на киста или замъгля- ване на рентгенологичния образ са от второстепенно значение при аугментация на синуса. ДИЗАЙН НА ИМПЛАНТА Дизайнът на импланта иг- рае важна роля за постигане на добра стабилност, особе- но в порьозната кост на гор- ната челюст. В крайни ситу- ации, при които има само 1–3 мм налична кост, обикнове- но се препоръчва да се направи първо аугментация на синуса и при последваща втора опера- ция да се поставят импланти- те (Fugazzotto 2003; Jensen 2006). Това е класическият подход, но той има някои недостатъ- ци от практическа гледна точ- ка. Първо, за пациента е непри- ятно да преминава през някол- ко етапа на хирургични интер- венции за синус-лифт и за им- плантиране. Винаги е по-удобно всичко да се извърши в едно по- сещение и да се използват ми- нимално инвазивни методи. Ко- стозаместителните матери- али, използвани при аугмента- ция на синуса, трябва да бъдат безопасни и лесни за употреба.

Преглед на страниците