Implant Tribune Bulgarian Edition No.1, 2018

10 Perio Tribune Bulgarian Edition / март 2018 г. Фиг. 9 Фиг. 10 Фиг. 11 Фиг. 12 Фиг. 13 Фиг. 13 Ортопантомография след двустранен синус-лифт, им- плантиране и аугментация на синуса в едно посещение Фиг. 14 Фиг. 15 Фиг. 16 Фиг. 17 Фиг. 18 Фиг. 19 Фиг. 20 Фиг. 21 В днешно време най-широко се прилагат различни видове ксе- ногенни костни присадки, по- неже структурата им силно наподобява тази на автогенна- та кост, а най-същественото им предимство е, че се резорби- рат във времето. Това означа- ва, че костозаместителят ще се превърне в естествена кост. Ксенографтът има много добри остеокондуктивни качества и освен това някои ксеногенни костозаместители имат ко- лаген във всяка частица, за кое- то е предвиден специален про- токол за изработка. Материа- ли като HyproOss например съ- държат колаген тип I и биоак- тивни елементи като растеж- ни фактори: трансформиращ растежен фактор бета, инсу- линоподобен растежен фактор, тромбоцитен растежен фак- тор7. Този тип костозамести- тели имат склонността да се резорбират много бързо, ако няма поддържащ елемент. Чес- то наблюдаваме такава бърза резорбция в случаите, когато денталният лекар се е надявал първо да възстанови костта по „консервативен“ начин. Това може да доведе до костна ре- зорбция и недостатъчен обем на костта след оздравителния период. Поставянето на им- планти би било невъзможно, а повторната аугментация – силно затруднена. На база кли- ничния опит винаги е по-добре едноетапно да се аугментира синусът и да се поставят им- планти. Микро- и макродизай- нът на имплантите имат ва- жна роля при такова имплан- тиране. Имплантни системи като тази на Biometric способ- стват за безпроблемна фикса- ция дори при много незадоволи- телно качество на костта. В кресталната си част имплан- тът е проектиран да кондензи- ра костта, а формата на резба- та е удачна за постигане на до- бра първична стабилност. УВЕЛИЧЕНИЕ Увеличението играе важна роля за избягване на рисковите ситуации. Нови протоколи на работа и инструменти се раз- работват с цел минимализира- не на уврежданията и улесня- ване на проникването в макси- ларния синус. Но тези методи- ки са технически предизвика- телни, понеже самото повдига- не на Шнайдеровата мембрана се извършва през костен про- зорец с ограничена видимост. Освен това е трудно да се бо- рави с микроинструментите без наличието на увеличение. Всякакъв вид увеличение би бил от полза за подобряване на ви- димостта, за по-спокойното и уверено протичане на операци- ята. Микроскопът позволява да се открият съвсем малки де- тайли по време на интервенци- ята и да се избегнат потенци- ални нежелани увреждания. МИНИМАЛНО ИНВАЗИВНА ТЕХНИКА синус-лифт Минимално инвазивните техники могат да бъдат класи- фицирани като такива с крес- тален и с латерален достъп. Кресталният е препоръчителен при случаи с височина на остатъчната ал- веоларна кост повече от 6 мм. Когато са планирани няколко импланта в дисталните учас- тъци на горната челюст, то- гава латералният достъп е по-безопасен и съкращава вре- метраенето на процедурата в сравнение с кресталния дос- тъп. Както бе отбелязано по- рано, случаите на перфорации на мембраната са чести и вари- рат между 10% и 44%8. В голям процент от случаите разкъс- ването на мембраната се случ- ва при изборване на латерал- ния прозорец с хирургични бо- рери и фрези9,10. Перфориране- то на Шнайдеровата мембра- на увеличава риска от усложне- ния като постоперативен мак- силарен синуит поради ретрог- радното бактериално замърся- ване, миграция на костозамес- тителя и/или на импланти- те в синуса11, което компроме- тира успеваемостта на опера- цията и на самите импланти. С цел предпазване на мембрана- та бе създаден нов турбинен бо- рер, който преодолява недоста- тъците на пиезохирургичните инструменти и минимализи- ра риска от разкъсване на мем- браната, което често се случва при употреба на конвенционал- ните машинни инструменти. Иновативният борер има фор- мата на риймър и при изборва- не се изпълва с костни отпил- ки, благодарение на което пред- пазва мембраната от разкъс- ване12. Той създава тънко кост- но дискче точно преди да про- никне в синусната кухина. Все още няма натрупани доста- тъчно научни данни за този инструмент, но практически- ят опит и последните проуч- вания дават удивителни резул- тати. Например ретроспек- тивното изследване, проведе- но от Alberto Monje, Wang Hom- Lay и техния екип, показва, че при риймър техниката (reamer technique) само в 8% от случаи- те е имало разкъсване на Шнай- деровата мембрана, докато

Implant Tribune Bulgarian Edition No.1, 2018

Преглед на страниците