Endo Tribune Bulgarian Edition

ЕТ4 Endo Tribune Bulgarian Edition януари, 2018 г. Как да изберем дентален микроскоп? Фактори от значение при вземане на решение Д-Р БОРИСЛАВ ЦАНЕВСКИ, БЪЛГАРИЯ стр. 1 Съвкупност от критерии (фиг.1) трябва да бъдат зачетени при из- бора на качествен ДМ. Разглеждай- ки микроскопа като дълготраен ма- териален актив, качеството, съвре- менността и разходите за поддръж- ка са допълнителни фактори, които също трябва да бъдат взети пред- вид. ОПТИЧНА СИСТЕМА Това е най-важната част от ми- кроскопа и с качеството на нейни- те компоненти не би трябвало да се прави компромис. Само най-високока- чествената оптика с апохроматич- на корекция може да осигури висока резолюция, голяма дълбочина на фо- куса, високо преминаване на светли- ната и брилянтни снимки с естест- вено цветопредаване. АПОХРОМАТИЧНА КОРЕКЦИЯ през Преминавайки оптична леща, бялата светлина се разделя на три спектрални компонента - син, зелен и червен. Всеки от тях е с различна дължина на вълната и различен ъгъл на пречупване, пора- ди което не се получава единна фо- кусна точка за всички цветове. Цве- та с най-къса вълна (син) се пречуп- ва под по-голям ъгъл, спрямо остана- лите (червен и зелен) и образува фо- кус по-близо до лещата. Като след- ствие, по-задната фокусна точка се вижда размазана, водещо до лош кон- траст, хроматична аберация и ни- ска резолюция (фиг. 2а). Апохроматичната корекция (фиг. 2б) позволява фокусиране на трите компонента в почти една точка. Като резултат се получава образ с висока резолюция без видима хрома- тична (цветова) аберация. Един обикновен тест може да даде на стоматолога ясна предста- ва дали даден микроскоп има опти- ка с апохроматична корекция. Че- рен текст с дребен шрифт (напри- мерт визитна картичка) се поста- вя на фокус с най-високо увеличение и светлина. Образът от микроскопа с апохроматична оптика в близост до буквите не трябва да има „аура“ с жълтеникав или друг цвят, а грани- ците между надписа и фона трябва да са ясни и отчетливи (фиг.3а- без апохроматична корекция Leica M320 High End и фиг.3б- с апохроматична корекция CJ-Optik Flexion Advanced). ОБЕКТИВ Обективът е основен оптичен компонент в тялото на микроско- па. Обективите се различават по фо- кусното разстояние - тези с фикси- рано фокусно разстояние са познати като „твърди“ обективи, а тези с променливо като „варио“- обективи. „ТВЪРД“ ОБЕКТИВ Фокусното разстояние най-общо казано е равно на работното раз- стояние. Последното от своя стра- на обичайно е между 250 и 275мм, което означава, че за да се вижда обекта ясно, разстоянието меж- ду него и обектива трябва да е око- ло 250 или 275мм, в зависимост от Фиг. 1 Фиг. 2a Фиг. 2б Фиг. 4 Фиг. 3а Фиг. 3а Фиг. 3б Фиг. 5 избраната леща. Тогава обекта е във фокусната точка на обекти- ва. По-близкото работно разстоя- ние означава по-високо увеличение и по-добра резолюция. Когато оба- че обекта не е във фокусната точ- ка се налага клиницистът да сва- ли микроскопа или да приближи пациента в търсене на фокусно- то разстояние на обектива. Това е неудобство, което насича работ- ния процес и/или е в ущърб на ер- гономията. Решение на този про- блем дава варио-обектива. „ВАРИО“- ОБЕКТИВ За разлика от лещата с фикси- рано фокусно разстояние, варио- обектива е по-сложна оптична система, предлагаща променли- во фокусно разстояние. Послед- ното може да варира в различни обективи (напр. 215 мм до 28 5мм или още повече - 200 мм до 350 мм) - фиг. 4. Това осигурява широк диапа- зон от работни разстояния. Вече не е необходимо да се вдига или сни- жава микроскопа или пациента за да имаме обект на фокус – само със завъртане на бутона на варио-фо- куса е възможно да се фокусира от инцизивите до последните мола- ри без други движения. Без значе- ние от естеството на работа ва- рио-обектива е „екстра“, която си струва заради спестеното време и ергономията в дългосрочен план. СТЪПКОВ УВЕЛИЧИТЕЛ По време на манипулациите е необходимо да се променя увели- чителния фактор, за да може от общия преглед да се премине към визуализиране на повече детай- ли на по-високо увеличение. За да се постигне това има две техни- чески решения: стъпков увели- чител или безстъпкова увеличи- телна система. Обичайно, тяло- то на ДМ е оборудвано с първата система от пет стъпки, съот- ветстващи на пет увеличител- ни числа - 0.4, 0.6, 1.0, 1.6, 2.5. Тряб- ва да се обърне внимание, че това не са крайните увеличения на ми- кроскопа, които се изчисляват по-сложно. Разделяйки последния на първия увеличителен фактор (2,5:0,4) се изчислява диапазона от увеличения, в случая от 1 до 6.25 пъти. Незапознатият купувач, често се обърква или бива заблуден в тези параметри и търси микро- скопа с най-високото увеличение като признак на най-високи въз- можности и качество. В действи- телност, в клиничната практи- ка се работи в над 90% от времето на ниските увеличения, а най-ви- соките се ползват изключително рядко, обикновено само за прециз- но визуализиране на конкретен де- тайл. Като крайно най-високо уве- личение повечето микроскопи по- стигат 24-29х. Както беше под- чертано, това е маловажен кри- терий в сравнение с дълбочината на фокус и размера на зрителното поле - фактори, които ще бъдат разяснени по-долу. БИНОКУЛЯРЕН ТУБУС Тялото на микроскопа по вре- ме на работа е в почти перпенди- кулярна позиция спрямо пациен- та. За да може да се осигури визу- ализация върху работното поле, запазвайки комфортна и ергоно- мична поза за клинициста, към тялото на микроскопа е монти- ран сгъваем и накланящ се бино- кулярен тубус. Удобството зави- си също и от дължината и инкли- нацията на този компонент, поз- волявайки удобна поза за зъболека- ря, без накланяне в принудителна стойка към пациента (фиг.5). До- пълнителна, но важна „екстра“ е възможността за наклоняване в ляво или дясно на тялото на ми- крокопа, запазвайки окулярите хоризонтални. Това се осъществя- ва с ротационна пластина, позна- та като “roto-plate”, която при ня- кои брандове може да се завърта до 360 градуса. ОКУЛЯРИ Окулярите имат голямо значе- ние за крайното увеличение, зара- ди техния фиксиран увеличите- лен фактор от 10х или 12,5x. По- добно на лупа те увеличават обра- за, който вече е получен в тялото. Окуляр с увеличение 10х обаче оси- гурява с около 20% по-голямо зри- телно поле, отколкото окуляр с увеличение 12.5х. Бипупилното разстояние вари- ра при хората между около 50 и 80мм и възможността разстоя- нието между окулярите да се на- стройва индивидуално и да се за- пазва стабилно е от голямо значе- ние. При некоректно ажустиране на тази настройка, очите бързо се уморяват и губят усет за три- измерност. Окулярите обичайно са оборуд- вани с диоптрична корекция и дис- танционни кръгове, което означа- ва, че някои проблеми в зрението могат да бъдат коригирани. Други обаче, като например астигмати- зъм, не могат да бъдат преодоле- ни с окулярите. Ето защо клини- цисти, които ползват очила или лещи трябва да продължат да ги носят при работа с микроскопа. Дистанционните кръгове тряб- ва да бъдат изтеглени назад при ползване без очила. Лекари с очи- ла от друга страна, трябва да на- вият кръговете, тъй като очила- та сами по себе си играят ролята на дистанционер. ДЪЛБОЧИНА НА ФОКУС И НЕЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ Когато гледаме през микроско- па, обектът на фокус лежи в рав- нина, където всичко е на фокус. Ос- вен това, обекти, лежащи в дру- ги равнини под и над обекта, също се виждат на фокус. Най-голямо- то разстояние между тези успо- редни равнини се нарича дълбочи- на на фокуса. Това е важен параме- тър - комфортно е да се работи на голяма дълбочина на фокус, защо- то това позволява по-добра прос- транствена ориентация. Съще- временно, важно е да се знае, че по- малките увеличения водят до по- голяма дълбочина на фокус и обра- тното. Важна добавка към оптичната система, която някои микроско- пи предлагат е диафрагмата. По- следната позволява регулиране на снопа светлина достигащ към обекта - при затворена диафрагма намалява зрителното поле, но се увеличава дълбочината на фокус и обратното (фиг.6а). Дълбочината на фокус зависи и от работното разстояние - кол- кото по-голямо е то, толкова по голяма е дълбочината на фокус (фиг.6б). Висококачествената оп- тична система осигурява отно- сително голяма дълбочина на фо- кус при всички увеличения и води до комфортна работа без умора за очите. ЗРИТЕЛНО ПОЛЕ Зрителното поле се измерва в милиметри и представлява диа- метъра на видимото поле на опре- делено увеличение. Големината му зависи от увеличението, работ- ното разстояние и дизайна на ле- щите в оптичната система на микроскопа. Висококачествените ДМ осигуряват по-големи дълбочи- на на фокус и зрително поле спря- мо конкурентите си. ОСВЕТЯВАНЕ НА РАБОТНОТО ПОЛЕ Светлинния източник на ми- кроскопа е от голямо значение за добрата визуализация по време на работа и документиране. Два фак- тора са есенциални - интензите- та (силата) на светлината и ней- ния цвят (температура). При ра- бота с големи увеличения и голя- мо работно разстояние се изис- ква максимален интензитет.

Endo Tribune Bulgarian Edition

Преглед на страниците