Endo Tribune Bulgarian Edition

ЕТ2 Endo Tribune Bulgarian Edition януари, 2018 г. Комбиниран хирургичен и нехирургичен подход при ендодонтско релечение на нетипичен клиничен случай Д-Р FRANCESCO MAGGIORE; ИТАЛИЯ стр. 1 Макар мнозинството от ендо- донтските случаи да се трети- рат чрез някой от гореспомена- тите подходи, понякога възник- ват клинични ситуации, при които самостоятелно ортоград- ната или хирургичната терапия не биха могли да почистят и де- зинфекцират цялата корено-ка- нална система и да осигурят хер- метично апикално запечатва- не. Тогава се налага прилагането на комбинация от ортограден и хирургичен подход. Много чес- то това са случаи, при които е проведена предишна ендодонт- ска терапия, която не е излеку- вала ендодонтската патология и е нанесла морфологични нару- шения на апикалната трета на корена, и които налагат хирур- гично третиране. Настоящата статия представя един нетипи- чен клиничен случай, при който епроведено първо нехирургично ендодонтско релечение, последва- но от хирургично релечение с цел да се отстрани метално чуждо тяло от периапикалните тъка- ни и правилно да се третира апи- калната трета на корена. Пост- фактум обектът беше иденти- фициран като неправилно пози- циониран ендосален имплант*, който причиняваше оплаквания- та. ОПИСАНИЕ НА КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ Към нашата клиника беше на- сочена 57-годишна пациентка с цел лечение на симптоматичния зъб #23. При клиничния преглед се установи, че зъбът има предиш- на композитна обтурация, реа- гира отрицателно на тест за ви- талитет и е чувствителен при перкусия и палпация. При прегле- тъкани (фиг. 4). Многократните опити да бъде премахнат метал- ният обект през ортоградния достъп бяха неуспешни. Беше поставена временна вложка от калциев хидроксид и пациентка- та беше насрочена за хирургично лечение при следващата визита. При следващото посещение зо- ната беше анестезирана, поста- вен бе кофердам, зъбът бе отво- рен и каналът беше запълнен със сийлър и топла гутаперка, из- ползвайки системата Obtura II (Obtura Spartan Endodontics). След обтурирането на канала послед- ва хирургичната терапия. Па- рамаргинална инцизия бе напра- вена (фиг. 5) и след отпрепарира- нето на меките тъкани под му- козата се разкри ендосален им- плант (фиг. 6). Имплантът е бил неправилно позициониран в суб- мукозата вместо в костта и това е причинявало оплаквания- та на пациентката. С цел да се премахне метални- ят обект костта около щифта бе внимателно кюртирана (фиг. 7) и бе приложена ултразвуко- ва вибрация. Имплантът беше много плътно вклинен в корена и затова беше решено да се изре- же апикалната част заедно с щи- фта. След като беше премахна- та апикалната част заедно с ме- талния щифт (фиг. 8), на голямо увеличение на микроскопа беше ревизирана резецираната корено- ва повърхност, на която се виж- даше метален пръстен, съот- ветстващ на кухата част на им- планта (фиг. 9). Понеже метални- ят пръстен беше пълен със ста- ра гутаперка, която вероятно бе инфектирана, направихме опи- ти да разхлабим пръстена чрез обработка с ултразвукови на- крайници (фиг. 10). Чрез тях ме- талният пръстен беше премах- нат (фиг. 11). Кореновата повърх- ност беше допълнително обра- Фиг. 1 Фотография на вестибулума в лявата половина на горната челюст. Обърнете внимание на белега от предшества- ща хирургична интервенция. Фиг. 2 Предоперативна рентгенография на горния ляв кучешки зъб. Обърнете внимание на пе- риапикалната радиолуцентност около металния щифт. Фиг. 3 Снимка на металния пръстен в апикалната трета на коре- на. Фиг. 4 Интраоперативна рентгенография с пила, поставена в канала. Обърнете внимание на дължината на металния щифт, екструдиран периапикално. да на вестибулума беше открит белег от предишно хирургично лечение от лявата страна на горната челюст (фиг. 1). От пре- доперативната рентгенография се виждат предишно ендодонт- ско лечение на зъб #23, скъсява- не на корена и апикална радиолу- центност, асоциирана най-веро- ятно с гутаперков щифт или с радиоопакерен щифт отвъд апи- калната трета на корена (фиг. 2). Анамнестичните данни не бяха от полза. На база на клиничния и рентгеновия статус беше по- ставена диагноза предишно ендо- донтско лечение със симптома- тична периапикална лезия. Тъй като се считаше, че обектът в апикалната трета е голям раз- мер гутаперков щифт и той би могъл да бъде премахнат с ор- тограден достъп, на пациентка- та беше предложено нехирургич- но ендодонтско релечение. Бяха поставени анестезия и кофердам и беше препариран ен- додонтски достъп, за да се дос- тигне кореновият канал. След като беше отстранена стара- та гутаперкова заплънка до апи- калната трета, ендодонтска- та пила не можеше да навлезе по-навътре и беше усетен твърд стоп. Апикалната трета беше ревизирана под микроскоп. При голямо увеличение беше открит метален пръстен, плътно вкли- нен в апикалната трета (фиг. 3). Металният пръстен беше пълен със стара гутаперка. Интраопе- ративната рентгенография с по- ставена в канала пила разкрива дължината на металния щифт, екструдиран в периапикалните Фиг. 5 Беше повдигнато парамаргинално трапецовидно ламбо, за да се достигне апикалната трета на горния канин. Фиг. 6 След като ламбото беше повдигнато, под мукозата се разкри ендосален имплант. Фиг. 7 Имплантът беше освободен отстрани. стр. 2/стр. 2

Endo Tribune Bulgarian Edition

Преглед на страниците