Please activate JavaScript!
Please install Adobe Flash Player, click here for download
ePaper created 2017-01-17, 09:43:36 | version 1.38.0
4 Dental Tribune Bulgarian Edition | Юли, 2013 г. РУБРИКА 4 удължаване или скъсяване, което се осъществява или с отнемане на гипс, или с добавяне на восък. Така например, когато е индици- рано удължаване на короните на зъби, които преди това са били в идеална пропорция, дължината на инцизалния ръб може да бъде намалена. Целта следва да бъде установяването на правилната степен на експозиция на долните зъби при покой в зависимост от възрастта на пациента. След оп- ределяне на окончателната пози- ция се оценява и оклузалната рав- нина. Стъпка 4: Крива на Шпее За тази цел се използва PMS ме- тодът, за да се установи анато- мично средното положение на кривите на Шпее и на Монсон с радиус 10.16 см. Това се осъщест- вява чрез Анализатора на равни- ната на Boyles (фиг. 14), за което са необходими три отправни точки. Едната вече е установе- на – това е позицията на долния режещ ръб според естетичните изисквания на пациента спрямо възрастта му. Количеството на добавения восък или на отне- тия гипс от долните инцизиви на включените в атрикулатор работни модели се определя чрез използването на устната като референтна равнина и изчислява- не къде са и къде трябва да бъдат режещите ръбове на долните ин- цизиви. Това ново ниво се кому- никира на зъботехника така, че началната точка за восъчния мо- делаж да бъдат долните инцизи- ви. Двете задни отправни точ- ки са ретромоларните възглав- нички (фиг. 15), които не показ- ват изменения през живота на пациента, дори и при загуба на зъби и други промени. Има извес- тен толеранс при след определя- нето на тези отправни точки, тъй като те се намират по сре- дата или на две трети от дъл- жината на ретромоларните въз- главнички. Долната оклузална равнина се определя чрез Анализатора на равнината на Boyles, който се поставя върху моделираните с восък и ажустирани долни инци- зиви и двете задни референтни точки върху ретромоларните области. Всички зъби в супрапо- зиция се скъсяват, а тези, които не докосват равнината, се над- граждат с восък до анализатора. Това създава идеалната долна ок- лузална равнина (фиг. 16–17). Ли- нията на долните режещи ръбо- ве трябва да следва избраната хоризонтална отправна равни- на (интеркомисуралната или ин- терпупиларната линия и т.н.) и да се оцени в анфас, докато па- циентът се усмихва. Следваща- та стъпка е оценка на усмивката спрямо оклузалната равнина от сагитална гледна точка. Стъпка 5: Позиция на горния режещ ръб Следва определяне на позиция- та на горния режещ ръб чрез ес- тетични и фонетични тесто- ве, особено при произнасяне на „В“ и „Ф“, за определяне на лаби- олингвалната позиция. От есте- тична гледна точка позицията на горните режещи ръбове се оценя- ва спрямо положението на горна- та устна в покой. Възрастта от- ново се използва като ориентир и най-често режещите ръбове се разкриват в границите от 1 до 5 мм. Хоризонталните фронтал- ни равнини, интерпупиларната и интеркомисуралната линия от- ново се използват за определяне на правилната позиция. Позици- ята на срединната линия между горните инцизиви може да се взе- ме от различни анатомични мар- кери като средната линия на ли- цето, на носа, на устните и т.н. Изследвания сочат, че най-близко разположеният анатомичен мар- кер е най-важен – в този случай това е срединната линия на гор- ната устна. Денталните лекари и зъботехниците трябва да ус- тановят докъде могат да бъдат измествани срединните линии, без да е необходимо кореново ле- чение на даден зъб – средно 1.5 до 2 мм, в зависимост от размери- те му. Въпреки това, за да се осъ- ществи тази промяна, е необхо- димо да се използват определени специализирани техники (едно- странно скъсяване на интерпрок- сималния ръб). Дори тогава мо- гат да се наблюдават проблеми с меките тъкани поради премест- ването на гингивалните зенити. Стъпка 6: Определяне на инци- зивното водене Разстоянието между долните режещи ръбове и горните пала- тинални повърхности се затва- ря чрез восъчен моделаж на пала- тиналните повърхности до кон- такт с долните режещи ръбо- ве, за да се постигнат инцизал- на и канинова защита при цен- трална оклузия (фиг. 19). Адек- ватното предно водене е слож- на функция, пряко свързана с фор- мата на зъбите, а оттам и с вер- тикалното и хоризонталното припокриване на инцизивите и канините. Инцизивното водене се повлиява от проприорецепци- ята на тези зъби, която осигуря- ва обратна връзка към дъвкател- ните мускули, и влияе на цялата мастикаторна система. За разли- ка от задните ориентири, като например склона на tuberculum articulare, вертикалното и хори- зонталното припокриване на предните зъби - са, до известна степен, податливи на модифика- ция. Всяка една промяна на пред- ните зъби обаче трябва да удо- влетворява както естетика- та и фонетиката, така и функ- цията. Ако дисклузивният ъгъл е стръмен, това може да доведе до дискомфорт в темпоромандибу- ларната става или в мускулите. Стъпка 7: Максиларни оклузал- ни повърхности Когато зъбите на долната че- люст са идеални по форма и го- лемина, по оклузалните повърх- ности на горните зъби се добавя восък, за да се постигне правил- на оклузия с долните. Правилна- та оклузална форма и големина, посоката на ръбовете и бразди- те, дълбочината на фосите и ви- сочината на туберкулите се оп- ределят при зададeната верти- кална позиция в зависимост от избора на артикулатор, лицева дъга и устройство за настрой- ки на артикулатора; checkbite, cadrax, пантомограф (фиг. 20–22). Фиг. 13 Устните при покой. Фиг. 14 Анализатор на равнината на Boyles. Фиг. 15 Долен работен модел с ретромоларните области. Фиг. 16 Восъчен моделаж на долната зъбна дъга с правилна изразена крива на Шпее и Монсон, постигнато чрез анализатора на Boyles. Фиг. 17 Фронтален изглед. Фиг. 18 Изглед отляво. Фиг. 19 Восъчен моделаж на горната зъбна редица, показващ контура и формата на палатиналните повърхности. Фиг. 20 Завършен восъчен моделаж – изглед отдясно. Фиг. 21 Фронтален изглед. Фиг. 22 Изглед отляво. Фиг. 24 Окончателен изглед на усмивката отблизо. Фиг. 23 Окончателен фронтален изглед. Фиг. 26 Изглед на усмивката преди процедурата – близък план. Фиг. 25 Усмивката преди процедурата. ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА Dental Tribune Bulgarian Edition | януари, 2017 г.