Dental Tribune Bulgarian Edition

8 КОЗМЕТИЧНА ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА Лицеви асиметрии при деца и подрастващи – класификация и клинични характеристики АТАНАСИОС Е. АТАНАСИУ, Д.М.Н, ОАЕ; ПРЕВОД: МАРТИН ДИМИТРОВ, Д-Р НАДЕЖДА КУЮМДЖИЕВА И деалната билате- рална симетрия на тялото е по-скоро теоретична кон- цепция, която рядко същест- вува в живите организми. Въ- преки това съществуват ясно изразени и разпознаваеми лице- ви асиметрии, които могат да доведат до сериозни естетич- ни, функционални и психиче- ски последствия. Асиметри- ята в краниофациалната об- ласт може да се дължи както на несъответствия във фор- мата и/или в размера на от- делните кости, така и на не- правилна позиция на една или повече кости в краниофациал- ния комплекс. Въведение Идеалната билатерална симе- трия на тялото е по-скоро те- оретична концепция, която ряд- ко съществува в живите органи- зми. Въпреки това съществуват ясно изразени и разпознаваеми ли- цеви асиметрии, които могат да доведат до сериозни естетични, функционални и психически по- следствия. Асиметрията в кра- ниофациалната област може да се дължи както на несъответ- ствия във формата и/или в раз- мера на отделните кости, така и на неправилна позиция на една или повече кости в краниофаци- алния комплекс. Асиметрията също така може да бъде ограни- чена до надлежащите меки тъка- ни(1). Ранното откриване на ли- цева асиметрия може да се окаже критично по отношение на ди- агнозата, прогнозата и провеж- дането на лечение. Целта на на- стоящата статия е накратко да представи основните катего- рии на лицевите асиметрии при деца и подрастващи и да предос- тави информация относно тех- ните клинични характеристики. Етиология При някои състояния, като множествена неврофибромато- за (фиг. 1), хемифациална микросо- мия, цепки на устните и на неб- цето, са замесени генетични фак- тори. Вътреутробното наляга- не по време на бременността и значителното налягане в родо- вия канал по време на раждането могат да окажат видими ефекти върху черепните кости на плода. Факторите на околната среда могат да причинят лицева аси- метрия и понякога включват па- тологични промени, които не са наследствени по природа (напр. остеохондром на долночелюст- ния кондил), травма, инфекция и възпаление в темпоромандибу- ларната става (ТМС), анкилоза на долночелюстния кондил към темпоралната кост, увреждане Фиг. 1 Снимка във фас на 11-годишно момиче с неврофиброматоза (а). Лезия- та е видима и в латералната цефалометрична (б), и в панорамната (в) рент- генография. на нерв, което може индирект- но да доведе до асиметрия пора- ди загубата на мускулна функция и тонус, и навиците на сучене и дъвчене, които могат да повлия- ят на правилното разположение на зъбите(1, 2). Класификация на скелетните асиметрии Скелетните асиметрии мо- гат да обхванат една кост (напр. горна или долна челюст) или ня- колко мускулно-скелетни струк- тури от едната страна на лице- то. Хемифациална микросомия Хемифациалната микросомия произхожда от малформация- та на 1-ва и 2-ра бранхиална дъга. Състоянието включва най-вече едностранно недоразвитие на мандибуларния кондил, може да бъде свързано с различни анома- лии във външното и средното ухо, има сходни прояви със синд- рома на Голденхар и хетерогенна етиология. Степента на засягане на ТМС определя тежестта на заболяването, прогнозата, про- грамата и вида на лечението. Ли- цевата асиметрия при хемифа- циалната микросомия се харак- теризира с девиация на брадичка- та. Оклузалните прояви включ- ват девиация на долночелюст- ната средна линия, едностранна кръстосана захапка, кант на ок- лузалната равнина, като всички дефекти са по посока на засегна- тата страна (фиг. 2). За разлика от аномалиите на ушите, дефе- ктите на меките тъкани могат да бъдат фиброепителни поли- пи, лицеви цепки, малфункция на черепно-мозъчни нерви, малфунк- ции на небцето, излишък от по- дкожни меки тъкани, уврежда- ния на дъвкателните мускули и изражението на лицето, макрос- томия (3). Едностранна мандибуларна хиперплазия Едностранната мандибуларна хиперплазия е рядко срещана ли- цево-челюстна деформация, коя- то се характеризира с увеличена височина на клона, „ротирана“ форма на лицето и усукване на мандибуларната симфиза. Обик- новено заболяването се асоции- ра с проминиране на долния ръб на мандибулата, прекомерен рас- теж на горно- и долночелюстна- та алвеоларна кост, компенса- торен кант на оклузалната рав- нина и сериозна функционална ма- локлузия (4) (фиг. 3). Едностран- ната мандибуларна хиперплазия се проявява с дифузно нараства- не на кондила, шийката на конди- ла, клона и тялото на долната челюст. Състоянието най-чес- то започва преди началото на пубертета, което явно се дъл- жи на хиперактивност в конди- ла, чийто хрущял активно нара- ства. Кондиларна фрактура Кондиларните фрактури при подрастващи индивиди обикно- вено са резултат от злополуки и спортни травми (фиг. 4). Роди- Фиг. 2а Снимка във фас на 13-годиш- но момиче с хемифациална микросо- мия (десностранна) (а). Нарушенията включват асиметрия на долночелюст- ните тяло, клон и кондил, както и ув- реждания на ухото. Фиг. 2б Малоклузията се характеризи- ра с десностранна задна кръстосана захапка, наклон на оклузалната рав- нина и девиация на долночелюстна- та срединна линия към засегнатата страна (б). Фиг. 4 Панорамна рентгенография на 15-годишно момиче, показваща фракту- ра на левия кондил. Фиг. 3а Снимка във фас на 16-го- дишно момиче с хемимандибулар- на хиперплазия (десностранна). На- рушенията включват асиметрия на долночелюстните тяло, клон и кон- дил (а). Фиг. 3б Малоклузията се характе- ризира с левостранна предна кръс- тосана захапка и девиация на сре- динната линия на долната зъбна редица към незасегнатата стра- на (б). телите и лекарите често прене- брегват кондиларните фракту- ри при децата, тъй като болка- та от нараняването често от- шумява бързо. В повечето слу- чаи кондиларните фрактури у децата не водят до морфоло- гични и функционални пробле- ми, ако бъдат правилно диагно- стицирани и лекувани чрез крат- косрочна междучелюстна фикса- ция, последвана от физиотера- пия. Липсата на диагноза обаче може да доведе до лицеви асиме- трии, тежка малоклузия и анки- лози на ТМС(5). Анкилози на ТМС Анкилозата на ТМС предста- влява хронична хипомобилност, която, ако се появи при подра- стващи индивиди, се превръща в нарушение на растежа (фиг. 5). Състоянието се дължи на вътре- капсулна адхезия или вкостяване между ставния диск и ставната повърхност върху темпорална- та кост, която свързва компле- кса кондил-диск със ставния ту- беркул. Класификацията на ан- килозите е свързана със степен- та на ограничаване (частично или пълно), местоположението на връзката (вътрекапсулна или извънкапсулна) и вида на засегна- тата тъкан (фиброзна, костна, фиброкостна). Анкилозата на ТМС възниква сравнително ряд- ко. Сред основните причини са травми, предишни операции на ставата, системни или локални инфекции, тумори, компресия и системни заболявания(6). Анам- нестичните данни включват ограничено отваряне на устата без появата на болка и дълга про- дължителност на състоянието и ако анкилозата не е свързана със сериозна зъбно-лицева дефор- мация, пациентите не смятат, че тя представлява значителен проблем. Фиг. 1а Фиг. 1б Фиг. 1в Фиг. 2а Фиг. 3а Фиг. 2б Фиг. 3б Dental Tribune Bulgarian Edition | септември, 2015 г.

Dental Tribune Bulgarian Edition

Преглед на страниците