Please activate JavaScript!
Please install Adobe Flash Player, click here for download

Dental Tribune Bulgarian Edition

10 лните от анорексия поддър- жат телесно тегло в рамките на 15% по-малко от минимал- ното нормално тегло за възрас- тта им (те често са с 20% до 40% по-ниско тегло от здраво- словното); те имат изключи- телен страх от напълняване и променена представа за тяло- то си – смятат, че са пълни, дори когато са с критично ни- ско тегло. В някои случаи това е придружено от аменорея (лип- са на менструация). Значителен брой анорексици също повръщат, а някои имат „изкривен“ апетит: те могат да консумират топки памук, напоени с портокалов сок, за да контролират глада си. Ос- новната разлика между булимия нервоза и анорексия с повръща- не е, че индивидът с анорексия е с поднормено тегло. Склонността към преяждане се характеризира с честа кон- сумация на необичайно големи количества храна на един при- ем и усещане за загубен контрол над храненето. Хората с това заболяване не повръщат, но се чувстват депресирани и ви- новни. Повечето индивиди със склонност към хранителни раз- стройства са със затлъстява- не, при тях има повишен риск от развитие на диабет, сърдеч- ни заболявания, някои видове рак и артрит. Етиология Етиологията на хранителни- те разстройства е многофак- торна и не е напълно изяснена. Допълнителен фактор е обще- ството, което адмирира сла- бите. Представите за красота, лансирани от повечето медии, са нереалистични. Според съвре- менните тенденции моделите имат мерки около 1.82 м височи- на и тегло 53.07 кг, което означа- ва, че тежат с 23% по-малко от средностатистическата жена. Част от перфекционистите, които не отговарят на този идеален стереотип, развиват хранителни разстройства. Те имат не само ниско самочувст- вие, но и изкривена представа за формата на тялото си8 . Рискът жените да развият анорексия нервоза се увеличава от 10 до 20 пъти, ако те имат брат или сестра с хранително разстройство. Хранителните разстройства често се появя- ват при хора, които са претър- пели физическа или психическа травма9 , и често се придружа- ват от други психични заболя- вания10 , като депресия, тревож- ност,11 самонараняване (като рязане), обсесивно-компулсивно разстройство и химическа за- висимост. Орални прояви На небцето и орофаринкса се наблюдават травматични увреждания от поставяне на предмети за предизвикване на повръщане. Наблюдават се при- знаци на хранителни дефицити, като ангуларен хейлит, канди- доза, глосит, и разраняване на устната лигавица. При пациен- тите с хранителни разстрой- ства се установява и сухота в устата, свързана с дехидрата- ция или лекарства като анти- депресанти и анксиолитици. Субстанциите, отделящи се при повръщането, имат рН около 3.8. Най-засегнати са па- латиналните повърхности на горните фронтални зъби, кои- то контактуват със субстан- циите. Ерозията на зъбите по този механизъм става видима около шест месеца след нача- лото на заболяването12. Това в крайна сметка води до подко- паване на палатиналните по- върхности и инцизални фрак- тури, както и до прорастване на фронталните зъби на долна- та челюст. Ерозията поразя- ва и дисталните зъби, причиня- вайки перимолиза: зъбната тъ- кан, разположена около възста- новявания, ерозира, оставяйки свръхконтурирани ресторации. Ерозираните оклузални контак- ти могат да доведат до загуба на височината на оклузията. Булимиците са склонни да консумират храни, богати на рафинирани въглехидрати, как- то и напитки с висока киселин- ност. Следователно при тях има висок риск от кариес и на- рушен слюнчен буферен капаци- тет. Зъбната свръхчувстви- телност е често срещана. Загу- бата на костна плътност уве- личава риска от фрактура на че- люстта по време екстракции. Лечение на пациенти с хранителни разстройства13, 14 Медицинското лечение15 на хранителните разстройства включва хранителна терапия, за да не се допуснат усложне- ния и да не настъпят промени в мозъка поради гладуване. Това се комбинира с психотерапия и лекарства като антидепресан- ти. Хората с хранителни раз- стройства също се нуждаят от редовни посещения в ден- талния кабинет в подходяща среда, за да продължат с лече- нието. Те трябва да се разглеж- дат като медицински компро- метирани поради съществу- ващия риск от сериозни меди- цински усложнения, особено от сърдечен арест, причинен от нарушен електролитен баланс. Обстойната клинична оценка включва обща оценка, която за- почва от момента на влизане на пациента. Трябва тактично да се наблюдават поведението, по- ходката и лицевата симетрия на пациентите. Кожата се ог- лежда за наличие на лезии и за цвят, а ръцете – за белезите на Dental Tribune Bulgarian Edition | май, 2015 г.ОРАЛНИ ИЗЯВИ | ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА

Преглед на страниците