Dental Tribune Bulgarian Edition

4 in memoriam Проф. Пер-Ингвар Бранемарк: eдин иновативен гений П роф. Пер-Ингвар Бранемарк почи- на на 20 декември 2014 г. на 85-годиш- на възраст. По време на своя- та работа като изследова- тел той се пребори с ожесто- чената съпротива срещу ден- талните имплантати и на- прави революция в методите за лечение на напълно обеззъ- бени пациенти. Освен особено надарен учен проф. Бранемарк беше и изклю- чително остроумен човек. Вер- сиите на различни езици на из- данията на Reader’s Digest – из- дание, което не се смята за ме- дицински журнал, в края на 60- те години публикуваха ста- тия относно неговите изслед- вания върху микроциркулаци- ята. В края на първата му лек- ция за денталните импланти в Ландскруна, Швеция, през 1969 г. човек от публиката, който по-късно се оказа важна акаде- мична фигура на шведската ден- тална медицина, се изправи и ко- ментира: „Това може и да е по- пулярна статия, но аз просто не вярвам на хора, които публи- куват трудовете си в Reader’s Digest“. Оказало се, че този ви- ден академик бил добре извес- тен в страната си с това, че препоръчвал точно определена марка клечки за зъби. Бранемарк веднага скочил и му отговорил: „Аз пък не се доверявам на хора, които се рекламират на гърба на кутии с клечки за зъби“. Понеже бях млад и зелен, си помислих, че това е обикнове- но заяждане, но се оказа, че е да- дено началото на осемгодиш- на война в денталната медици- на. Когато някой разкритикува денталните импланти няколко години по-късно с аргумента, че Бранемарк не бил практикуващ лекар, той не изгубил и минута да го обори: „На мен ми стига да ги уча на анатомия“. Бранемарк завършва меди- цинското си обучение в Уни- верситета Лунд през 1959 г. с докторска теза върху темата „Микроциркулация на фибула- та при зайци“. Изтъняването на костта до степен на про- зрачност дало възможност за използване на интравитална микроскопия за анализиране на кръвната циркулация както в костта, така и в костния мо- зък. Тезата, която намери ши- роко признание както в Шве- ция, така и в чужбина, осигури- ла на Бранемарк среща в Кате- драта по анатомия в Универси- тета в Гьотеборг само година по-късно. През 1963 г. той полу- чава титлата доцент по ана- Проф. Пер-Ингвар Бранемарк промени денталната медицина с откриването на остеоинтеграцията на денталните импланти (Снимка: Nobel Biocare ) По време на такъв експеримент през 1962 г. той открил, че оптичните устройства сраснали с костта – процес, който Бранемарк в крайна сметка нарекъл остеоинтеграция. Проф. Томас Албректсон, Швеция устройства, облечени в ти- тан, за да изучава микроцирку- лацията в кости на зайци, кое- то позволило на костната тъ- кан и на кръвоносните съдове да прораснат през цепнатина, откъдето можели да бъдат из- следвани с помощта на свет- линен микроскоп. По време на такъв експеримент през 1962 г. той открил, че оптичните устройства сраснали с кост- та – процес, който Бранемарк в крайна сметка нарекъл осте- оинтеграция. В този момент той разкрил несравнимата си сила като изследовател и вед- нага осъзнал, че това откритие има клиничен потенциал. Проф. Бранемарк решил да се фокусира върху разработването на зъбни имплантати – начинание, чий- то фокус доскоро се смяташе за нещо отвъд границите на меди- цинската наука. Бранемарк проумял фунда- менталната истина, че обез- зъбяването е съществен недъг, особено за хора, които по ня- каква причина не могат да по- насят снемаеми протези. Той оперирал първия си пациент само три години по-късно – през 1965 г. Академичното обще- ство било много подозрител- но и враждебно настроено към този нов подход. Дебатът не стихнал до 1977 г., когато три- ма професори от Университе- та Умео, Швеция, съобщили, че техниката на Бранемарк се пре- поръчва като първи избор на ле- чение. Постепенно дори и опо- зицията в чужбина замлъкна- ла, а зъбните имплантати, от- начало произвеждани от един механик в мазето на Катедра- та по анатомия, бележели един след друг редица международни успехи. В днешно време всяка година се поставят около 15–20 мили- она зъбни имплантата, а някол- ко различни висши учебни заве- дения в тази сфера провеждат годишни конференции, всяка от които посещавани от око- ло 5000 участници. Универси- тетът Гьотеборг притежа- ва постоянна експозиция на ос- теоинтеграционната техноло- гия. Създаден е и музей в чест на проф. Бранемарк в Стоматоло- гичния факултет на универси- тета „Ксиан Жао Тонг“ в град Ксиан, Китай. Създаден е и ин- ститутът P-I Brånemark в град Бауру, Бразилия. Не само дентална медицина През 70-те години Бранемарк започва да работи заедно със специалисти оториноларинго- лози и техници в Технологич- ния университет „Чалмърс“ в Гьотеборг, за да изследва до- пълнителния потенциал на ос- теоинтегрираните импланта- ти за разработване на слухо- ви апарати, поставени зад ухо- то. Стотици хиляди пациенти от цял свят са били подложе- ни на операции по тази техно- логия, първоначално разработе- на в Гьотеборг под негово ръ- ководство. Тези от нас, кои- то работехме в екипа по оно- ва време, никога няма да забра- вим една тийнейджърка, коя- то страдаше от странични- те ефекти от талидомида. Ме- дикаментът беше причинил не само деформации по крайници- те, но беше довел и до загуба на слуха на много пациенти. С по- мощта на новия слухов апарат пациентката се научи да говори безупречно. Екипът също така се стре- меше да помага на пациенти с лицеви деформации, причине- ни от вродени или придоби- ти увреждания. Голям брой им- плантати, поставени в лице- вите кости, послужиха за зак- репване на силиконови лице- ви протези, което е много по- приятна възможност в срав- нение с прикрепването на про- тезата към очилата на пациен- тите. Още след първата опера- ция през 1977 г. използването на тази технология се разпростра- ни по цял свят. Титаниевите имплантати, поставени в бедрената кост, бяха следващото откритие в изследванията на Бранемарк. На пациенти с ампутация над коля- ното не могат да им бъдат по- ставени ставни протези около меката тъкан и за придвижване се налага да разчитат на инва- лидна количка. Поставянето на титанови винтове в бедрена- та кост след ампутация позво- лява поставянето на протези и дава възможност пациентът отново да проходи. Все още си спомням първия пациент за тази операция, сякаш бе вчера. Друга тийнейджърка беше пре- газена от трамвай в Гьотеборг и се наложи и двата й крака да бъдат ампутирани над коляно- то. Тя бе принудена да прекара остатъка от живота си в ин- валидна количка. Операцията беше изключително успешна и тя се научи отново да ходи. Признат по цял свят Силата, която караше Бра- немарк да върви напред, беше страстта му да помага на трудни за лечение пациенти. Много от клиничните му от- крития, още от първия зъбен имплантат, са създадени в от- говор на случаи, които са смя- тани за безнадеждни. Инова- тивният му гений, подпомог- нат от голямата изследова- телска лаборатория в Кате- драта по анатомия, изстреля във водещи позиции на светов- ния пазар фармацевтични ком- пании, базирани в Гьотеборг, като Nobel Biocare и Astra Tech. Проф. Бранемарк се бе посве- тил на социалната отговор- ност на академичното обще- ство дълго преди много от ко- легите му да разберат, камо ли да приемат концепцията му. В крайна сметка светът се при- съедини към идеите му; бяха му връчени почетни докторски титли от 29 университета и почетни членства в повече от 50 научни асоциации, да не споменавам и медала за техно- логични иновации от Кралска- та шведска академия на инже- нерните науки, наградата „Со- дебърг“ на Шведското обще- ство по медицина, наградата European Inventor Award за ця- лостен принос и безброй други отличия от цял свят. томия (а по-късно и професор), което му дало правото да от- вори собствени лаборатории, както и възможността да бъде заобиколен от собствен екип изследователи. Бранемарк продължил проуч- ванията си в сферата на микро- циркулацията върху опитни животни и впоследствие при хора. Той използвал техника от пластичната хирургия, за да подготви мекотъканни ци- линдри във вътрешността на мишницата. След това той по- ставил оптични устройства, обвити в титан, които дали възможност за извършване на интравитална микроскопия на микроциркулацията при мъже доброволци. Към края на 60-те години за първи път в историята на ме- дицината той успял да напра- ви снимки с висока резолюция на човешка кръвна циркулация. Много хора са запознати със снимките на циркулация на Ле- нард Нилсън, които били на- правени в лабораторията на Бранемарк и разработени в Ка- тедрата по анатомия. Бране- марк използвал кухи оптични Dental Tribune Bulgarian Edition | март, 2015 г.

Dental Tribune Bulgarian Edition

Преглед на страниците