Dental Tribune Bulgarian Edition

15подходи | пародонтологияDental Tribune Bulgarian Edition | април, 2014 г. Понастоящем тези индика- ции се отнасят за случаите на поставяне на импланти, огра- ничени латерални твърдо- и ме- котъканни дефекти, след повди- гане пода на синуса, при състоя- ния, свързани с достатъчно мяс- то от 3 мм за абатмъна на им- планта, и след пародонтално ле- чение. Утежненият хирургичен протокол увеличава терапев- тичния период, прави прогноза- та несигурна и може да влоши дългосрочния успех. Имплантологично лечение при напреднало пародонтално заболяване Данните за преживяемостта на зъби с тежко пародонтално увреждане, публикувани в доказа- телствено базирани проучвания, рядко са валидни за пациенти- те, изискващи лечение в дентал- ните кабинети (фиг. 1). Неадек- ватната орална хигиена, липсата на достатъчно грижи, оралните дисфункции, стресът, тютюно- пушенето и общите заболявания неизменно намаляват преживяе- мостта на пародонтално ком- прометираните зъби. Препоръката за заместване на увредените зъби с импланти при напреднали пародонтални заболя- вания в горна челюст изисква на- временно информиране на пациен- тите за необходимостта от ек- стракция на вторите и трети- те молари: импланти и проте- тични конструкции се планират за поставяне във функционално действащата дъвкателна зона до първия молар. В долната челюст вторите молари могат да бъдат запазени поради благоприятната им коренова анатомия. Те тряб- ва да бъдат възстановени, но без да бъдат включени в имплантно- то планиране. След отстранява- нето на първия молар на горна че- люст имплантното лечение чес- то продължава (ако поддържаща- та кост е по-малко от 4 мм) или е съпроводено с повдигане пода на синуса. Имплантологичният лечебен план при пародонтално компрометирани пациенти води до редуциране на съзъбието: фиксирани мостови конструк- ции в горна челюст до първия молар; горна челюст: запазване на пре- моларите и на първите мола- ри, екстракция на зъбите и им- плантно лечение с повдигане на пода на синуса при засягане на фуркацията степен III (фиг. 2); долна челюст: запазване на втория молар и възстановява- нето му, без да бъде включван в мостови конструкции; увеличаване на обема с авто- генна гингивална присадка при изходен тънък биотип (фиг. 3); къси импланти при занижени ес- тетически и функционални изис- квания като алтернатива на хи- рургичната аугментация (фиг. 4). Неблагоприятните характе- ристики на костта (D3/D4), ла- тералните твърдотъканни де- фекти и повишеното механич- но натоварване са противопо- казания за поставяне на къси им- планти. Според принципите на конвенционалната рехабилита- ция с импланти хоризонтална- та ширина на алвеоларния кос- тен гребен е фундаментът за функционална стабилност, вас- куларизация и хранене и по този начин за преживяемостта на им- планта и за клиничния успех от лечението (фиг. 5). Възпаление и хигиена Клинично здравите и стабил- ни импланти са напълно покри- ти от алвеоларната кост вслед- ствие на остеоинтеграцията. Те също са аташирани към пе- риимплантната гингива, като така се включват в общия мета- болизъм на организма. Това обяс- нява високата преживяемост на оралните импланти между осем и над 15 години. Комбинацията от тънък биотип на гингивалните тъка- ни и липсата на мекотъканна поддръжка, функционално прена- товарване, стрес, вредни нави- ци или липса на канинова защита и на защита от биофилма вслед- ствие на пародонталното забо- ляване често предизвикват ув- реждания в средни срокове (две години след функционално нато- варване) на контактната грани- ца имплант–кост. Подобно на пародонтално увредените зъби, при които липсват условия за поддръжка на хигиената и се бла- гоприятства натрупването на биофилм, при имплантите също има риск от развитие на възпа- ление, когато бактерии проник- нат в пространството на гра- ницата имплант–кост. Ако връзката между твърди и меки тъкани бъде необрати- мо увредена, в устната кухина възникват инфекции, които са по-опасни за костта, поддържа- ща импланта, и за общото здра- вословно състояние, отколко- то пародонталните заболява- ния. Най-добрата защита сре- щу периимплантното възпале- ние не е въздържане от поста- вянето на импланти: внимател- но обмисленият имплантологи- чен лечебен план, съчетан с под- ходящи техники за присаждане и аугментация и облекчаване от функционалното свръхнатовар- ване, предхождани от цялостно пародонтално лечение, са най-до- брите терапевтични средства за удължаване преживяемостта на имплантите и за добро орал- но здраве. Заключение При напреднало пародонтално заболяване напредъкът в медици- ната и завишените очаквания на пациентите изискват подходящ терапевтичен подход, включ- ващ период на проследяване от три до шест месеца за оценка на резултатите от пародонтал- ното лечение върху засегнато- то съзъбие. Ако пациентите на- стояват за незабавно поставяне на фиксирани и естетични въз- становявания, препоръчително е своевременното имплантоло- гично лечение с минимални тех- ники за аугментация. Съхранява- нето на парадонтално увредени- те естествени зъби е препоръчи- телно, когато пациентите ня- мат допълнителни изисквания за комфорт и естетика. Пародон- талното лечение се съпровожда с хирургична намеса при напредна- ли вътрекостни дефекти, при ко- ито поддържането на орална хи- гиена е нарушено. Дългосрочната преживяемост на естественото съзъбие и на имплантите зависи от общомедицинските и от ло- калните рискови фактори, кои- то не могат да бъдат разкрити с наличните генетични или други медицински изследвания. Проф. Райнер Бухман поддържа практика с акцент върху пародонто- логията в Дюсел- дорф, Германия. С него можете да се свържете чрез електронна поща на ад- рес info@rainer-buchmann.de. Информация за авторa: Фиг. 2 Ултразвуковият латерален достъп до синуса е най- добрият подход за увеличаване на поддържаща импланта кост в горна челюст. Приложението на къси импланти не е препоръчително, вътрешният синус-лифт е силно зависим от техническото изпълнение. Фиг. 4 Късите импланти са препоръчителни за критични анатомични ситуации с достатъчна ширина на алвеоларната кост. Функционално те не са алтернатива на класическата аугментационна техника. (Снимка: Kochhan) Фиг. 3 Увеличаване на обема със свободна гингивална присадка при изходно тънък тъканен биотип с букална перфорация. Фиг. 5 Поставяне на къси импланти в близост до алвеоларния нерв в долна челюст с достатъчна алвеоларна ширина. (Снимка: Kochhan)

Dental Tribune Bulgarian Edition

Преглед