Dental Tribune Bulgarian Edition

8 ликонов накрайник, тъй като глад- ката повърхност улеснява поставя- нето на адхезива, а също така и мар- гиналната адаптация на композита (фиг. 14–15). Стратификацията от клас IV за- почва с поставянето на палатинал- ния емайлов слой, запълвайки сили- коновия ключ с емайлова маса преди поставянето є в устата. Емайло- вият слой трябва да бъде поставен в дебелина, доближаваща се до тази на естествения емайл, който тряб- ва да бъде заместен, избягвайки ин- терпроксималните зони. Използ- ват се целулоидна матрица и клин- че, възстановяват се интерпрок- сималните стени със същия емай- лов композит, използван за палати- налната стена (фиг. 16). След като тези две стъпки са изпълнени, ком- плексният кавитет се трансфор- мира в проста черупчица, форма- тът и дебелината на която тряб- ва да бъдат проверени и евентуал- но коригирани, преди да се продъл- жи с изграждането. Обемите, кои- то трябва да се запълнят, сега вече са видими и е лесно да се проверя- ват по време на стратифициране- то на дентиновото ядро. Броят необходими нюанси за оформянето на ядрото зависи от размера на препарацията – един ден- тинов цвят за малки кавитети, два за средни по големина и три за големи. Всеки зъб има три зони на хроматичност – висока в церви- калната трета, средна в средната трета и ниска в инцизалната. Ето защо са необходими един или пове- че цвята композити с повишава- ща се наситеност за пресъздаване на тази хроматичност в зависимост от размера на кавитета. Например, ако базовата хроматичност е UD2, е необходима дентинова маса UD2 за малък кавитет, UD2 или UD3 за среден по големина и UD2, UD3, и UD4 за голяма по обхват форма за възстановяване. Подобен подход води до пос- тигането на силно хроматично ядро, което предпазва от загуба на цвят при нанасяне на вестибу- ларния емайл и спомага за прелива- нето на нюансите от цервикално към инцизално и от палатинално към букално. При големи кавите- ти стратификацията на денти- новото ядро започва от цервикал- но чрез поставяне на високонаси- тен дентинов композит церви- кално. В нашия пример UD4 тряб- ва да бъде поставен и фотополи- меризиран, след него UD3 трябва напълно да покрие UD4, застъп- вайки и вестибуларната повърх- ност и достигайки малко по-ин- цизално, след което се полимеризи- ра. Тези два слоя се покриват на- пълно от слой UD2, който също се поставя върху вестибуларната фаза и се разпростира още по-ин- цизално, след което се фотополи- меризира. Ако са налични мамело- ни, първо трябва да се очертаят вертикални бразди, за да се получи „хало“ ефектът (фиг. 17). Това позволява създаването на хроматична композиция на денти- новото ядро с различни цветове и получаването на балансирано пре- ливане, наблюдавано при естестве- ните зъби. След изграждане на дентиново- то ядро се поставят характерис- тиките, интензивите и опалесцен- тите преди поставяне на вестибу- ларния емайл. Най-важните характе- ристики са мамелоните и халото (фиг. 18), които се постигат с помо- щта на белия кехлибарен композит (IW и OA). След създаването на ма- мелоните и маргиналната индиви- дуална характeристика поставете опалесцентните акценти с помощ- та на специфичен композит за ядро- то (OBN), който се нанася между мамелоните и в пространството между инцизалния ръб и дентиново- то ядро (фиг. 19) за получаване на ес- тественото хало. Накрая се поста- вят интензивите във формата, оп- ределена от цветната карта, с по- мощта на белите опакерни компо- зити за ядрото (IWS, IM). Важно е да се помни, че когато се нанасят различни композити за из- граждане на дентиновото тяло, (ха- рактеристиките, опалесцентните тонове и интензивите), трябва да бъде оставено достатъчно мяс- то за поставяне на вестибуларния емайл, който е по-тънък цервикал- но и по-дебел към режещия ръб, с ес- тествен вертикален контур, кой- то придава натуралния облик на зъба. Стратификационната техни- ка завършва с поставяне на вестибу- ларния емайлов слой, който трябва да се нанесе така, че да се получат преливанията и да се очертаят как- то макротекстурата (т.е. лобове, бразди, депресии), така и микротек- стурата с помощта на четчица, за да се пресъздават линиите на емай- ловия растеж (фиг. 20а, б, фиг. 21). След като се полимеризира по- следният слой и преди процедури- те по финиране и полиране, е жела- телно повърхността на възстано- вяването да се покрие със слой гли- церинов гел и да се направи допъл- нително фотополимеризиране за елиминиране на кислород-инхиби- рания слой, за да се постигне пълна композитна полимеризация. Какъв протокол препоръчвате за финиране и полиране на ком- позитните възстановявания? Финирането и полирането са за- вършекът на възстановяването и са много важни стъпки от нейното изработване, тъй като те създа- ват идеалната връзка между свет- лината и зъба, която е основопола- гаща за постигане на желания есте- тичен резултат. Нещо повече – фи- нирането и полирането на повърх- ностите намаляват възможност- та за натрупване на зъбни отлага- ния и за бързо остаряване на обту- рацията. Финирането определя формата, измеренията и контурите на въз- становяването. Полирането от своя страна дава блясъка на повърх- ностите, запазвайки детайлите на текстурата, постигнати по време на финирането. Започнете финирането чрез кори- гиране на формата с помощта на ди- амантени борери със средна зърнис- тост (30 до 40 μ). Финирайте вер- тикалния контур, следвайки зъбната анатомия, с помощта на борер спо- ред трите различни наклона в зави- симост от зоната – цервикална, ин- цизална или средна трета (фиг. 22). Завършете хоризонталния кон- тур чрез ажустиране на формата Фиг. 16 Палатиналната и интерпроксималните стени създа- ват емайловата рамка, в която ще бъде изградено дентино- вото ядро. Фиг. 17 Дентиновото ядро е завършено с помощта на три дентинови слоя – UD5, UD3 и UD2. Тъй като основният цвят е хибриден (2.5), първият използван слой е UD5 вместо UD4, за да се повиши наситеностtта. Фиг. 18 Маргинални характеристики с IW и OA. Фиг. 19 Opalescent natural OBN се поставя в интерпроксималните ниши и между мамелоните. 0.6-милиметров слой от UE2 завършва възстановяването. Фиг. 20а, 20б Изглед на завършеното възстановяване след полирането. Фиг. 21 Ниската експозиция на снимката и повишаването на контраста позволяват по-добро визуализиране на цветни- те аспекти, като изостря кехлибарените и сините нюанси на инцизалното хало. Фиг. 22, 23, 24, 25, 26, 27 Етапи по финиране и полиране на възстановяването. КОНЦЕПЦИИ | ДИРЕКТНИ ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯ Dental Tribune Bulgarian Edition | септември, 2014 г. Фиг. 16 Фиг. 17 Фиг. 18 Фиг. 19 Фиг. 20б Фиг. 22 Фиг. 25 Фиг. 20а Фиг. 21 Фиг. 23 Фиг. 26 Фиг. 24 Фиг. 27

Dental Tribune Bulgarian Edition

Pages Overview