Dental Tribune Bulgarian Edition

7КОНЦЕПЦИИ | ДИРЕКТНИ ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯ 5000° K, която при няколко про- учвания се доказа като идеалната за оценка на цвета (фиг. 6). Друго- то важно нещо е дигиталната фо- тография – тя е фундаментална за анализа на цветовите измерения, тъй като позволява бързо и задъл- бочено изследване на зъба на компю- тър и по-точно разбиране за различ- ните цветови измерения. Ниската експозиция на снимката и повиша- ването на контраста позволяват по-добро визуализиране на цветови- те измерения и повишават кехлиба- рените и сините нюанси на инцизал- ното хало. Цялата информация за цвета на зъба трябва да бъде записана по ле- сен начин и за тази цел разрабо- тих специфична цветова таблица за изследване и идентифициране на петте цветови измерения, за да може да се направи извод за специ- фичните материали, които тряб- ва да бъдат използвани за постига- не на необходимия ефект. Цветова- та карта представлява схема за въз- становяването и нейното правил- но попълване е основополагащо за постигане на добри резултати. Началото на таблицата (фиг. 7) включва детайли за пациента и две сини полета с форма на зъб. Петте цветови измерения са разположе- ни в лявата част на таблицата, а идентификационните инициали на композитната система (например емайл, дентин), които трябва да се използват за пресъздаване на хрома- тичните цветови гами, са посоче- ни вдясно. На гърба на таблицата (фиг. 8) е поместена класификация на мате- риалите за постигане на интензив- ност, опалесцентност и индивиду- ални характеристики. Всяко измерение се отнася към оп- ределен възрастов биотип, като на всеки биотип съответстват пов- тарящи се величини за форма и цве- това наситеност. Първата величина при определя- не на цвета е основната хроматич- ност или наситеност (ВС), която произлиза от средната стойност на дентиновото ядро и трябва да бъде определяна в средната трета на зъба чрез използване на цветен ша- блон от същия композитен матери- ал, с който ще се извършва страти- фикацията. В лявата част на таб- лицата се записва основната наси- теност, а необходимите дентино- ви маси са разположени отдясно. Всеки биотип предсказва три основни наситености – две чис- ти и една хибридна. Младият био- тип проявява хроматичност меж- ду едно и две (1–1.5–2); зрелият от две до три (2–2.5–3); при възрастни хора наситеността е от три до че- тири (3–3.5–4). Трябва да бъдат определени също така формата на дентиновото ядро и контурът на мамелоните. Втората величина за записване е яркостта на емайла, която е висо- ка при млад биотип (3), средна при зрял биотип (2) и ниска при въз- растни хора (1). Тази оценка може да се извърши, като се направи чер- но-бяла снимка. За определяне на интензивите, опалесцентите и характеристики- те снимката се сравнява с гърба на цветната схема. Добре е да се анали- зира снимка с ниска експозиция и ви- сок контраст. Интензивите присъстват ос- новно при млади хора, където се на- блюдават тип 1 (петно) и 3 (сне- жинка). Хората в зряла и напреднала възраст по-често притежават ин- тензиви тип 2 (малки облаци) и 4 (хоризонтални линии). Опалесцентите при млад био- тип се проявяват като сиво-си- ни нюанси от тип 1 (мамелони) и 2 (разделени мамелони); при зрял би- отип – като сиво-сини нюанси от тип 3 (гребеноподобни) и 4 (подоб- ни на прозорец), а при възрастни хора – като кехлибарени нюанси от тип 5 (като петна). Характеристиките, които най- често присъстват при млади хора, са мамелоните (тип 1), които мо- гат да изглеждат бели или кехли- барени, което води до ясна грани- ца с опалесцентите; и инцизални- ят ръб (тип 3), който се подчер- тава от бяла или кехлибарена ли- ния. При възрастни хора характе- ристиките, които се наблюдават, са една или повече хоризонтални ли- нии с белееща или кехлибарена то- налност, която се разпростира към интерпроксималните зони, кехли- барена или кафява индивидуална ха- рактeристика като петно (тип 4) в инцизалната трета и пукнатина в емайла (тип 5), получена от ка- фява пигментирана бразда или бяло опакерно пропукване. При зрял биотип е възможно да се открият всички пет типа индивидуални ха- рактеристики (фиг. 9). Как се извършва анатомичната стратификация и какви мате- риали се използват? Моята лична стратификацион- на техника имитира зъбната ана- томия, възстановявайки емайла и дентина в техните респективни локализации и дебелини, за постига- не на съотношение между светли- ната, композитния материал и цве- та, подобно на това при естестве- ните зъбни тъкани. Стратифика- ционната техника за възстановява- ния от клас IV включва възстановя- ване на палатиналния и интерпрок- сималния емайл, дентиновото ядро и вестибуларния емайл (фиг. 10а и б, 11а и б). Композиционната стра- тификация се води от цветовата схема, която трябва да бъде попъл- нена с характеристиките на зъбния цвят още преди започване на въз- становителните процедури. Това ще даде възможност да се проследи преливането на нюансите от цер- викално към инцизално, от палати- нално към вестибуларно по един хармоничен и плавен начин; ще от- рази контраста в инцизалната зона между дентиновото ядро, свобод- ния емайл и тъмнината от устна- та кухина; ще покаже отразяване- то на светлината вътре в зъба, да- вайки триизмерен облик на възста- новяването. За възстановяване на подходяща- та анатомична позиция на палати- налната емайлова стена при IV клас обтурации се препоръчва използ- ването на силиконова матрица за подпомагане поставянето на емай- ловата маса. Силиконовата матри- ца може да бъде изработена в лабо- раторията от изработения восъ- чен моделаж или от директно из- работено в устата временно въз- становяване, оформено с борери и с ажустирано инцизално водене, от което да се вземе отпечатък със средно вискозен силикон. След като силиконът втвърди, той се снема и се ажустира, така че да пас- ва перфектно към зъбите; вестибу- ларната част се отстранява, за да се улесни достъпът. След отстра- няване на старото възстановява- не (фиг. 12–13) зоната трябва да се изолира с кофердам. Силиконовият ключ се поставя контролно и след това кавитетът се препарира спо- ред избраната адхезивна техника. При клас IV дефекти идеалният ръб на препарацията включва 90 граду- са основен ръб палатинално и в ин- терпроксималните зони и къса фаза букално. Ръбовете се препарират първо с груб диамантен пилител, кръгъл за фазата и цилиндричен за основния ръб. Завършват се със същата фор- ма пилители с фини кристали, след което се полират с помощта на си- Фиг. 8 Гърбът на цветовата карта на проф. Лоренцо Ванини. Фиг. 9 Петте цветови измерения в денталната медицина според техника- та на проф. Ванини. Фиг. 10а, 10б; фиг. 11а, 11б Добре интегрираното естетично възстановяване трябва да пресъздава всичките пет из- мерения по естествен начин. Фиг. 12, фиг. 13 Вестибуларен и палатинален изглед на старо композитно възстановяване. Фиг. 14, фиг. 15 Кавитетна препарация – вестибуларната къса фаза и интерпроксималните и палатиналните основ- ни ръбове. Dental Tribune Bulgarian Edition | септември, 2014 г. Фиг. 9 Фиг. 10a Фиг. 11a Фиг. 12 Фиг. 14 Фиг. 10б Фиг. 11б Фиг. 13 Фиг. 15

Dental Tribune Bulgarian Edition

Pages Overview