Dental Tribune Bulgarian Edition

12 ДИГИТАЛНО ПЛАНИРАНЕ Качество с индивидуалност! менливи спрямо хоризонтални- те и вертикалните линии, пре- карани мислено през лицето на пациента. Нашият виртуален проект ще се съсредоточи върху идеално успоредните оклузална равнина и бипупилна линия и ще зависи много от основните вер- тикални линии (средната линия на лицето, инцизивната точка, субназалната зона и др.). По този начин интаорално- то планиране е просто увели- чение на това, което вече е от- четено на лицето. В практика- та на работния плот на компю- търа си имаме карта, в която има обособени различни особе- ности, например външни очер- тания, ръбове и депресии, харак- терни за зъбната морфология. На този етап това, което трябва да направим, е да стар- тираме с очертаващите линии (външни очертания; фиг. 11а и б от Част I) върху интраорални- те снимки, преминавайки върху гингивалните ръбове, папилите и интерпроксималните ръбо- ве на централните резци, лате- ралните резци и кучешките зъби (Дигитален дентален дизайн). С цел да се постигне симетрич- на рисунка линиите и контури- те на зъбите могат да бъдат уд- воени, за да се създаде огледално изображение. По този начин е възможно да се получи позиция- та на формите на контралате- ралните зъби. Освен използвани- те дотук линии е много важно да поставим линия, съответ- стваща на идеалната естетиче- ска крива, която ще има стой- ност, директно пропорционал- на на оклузалната равнина. Поставете изображенията, взети от Дигиталната дентал- на база данни от снимки, или мо- делирайте очертанията. В мно- го случаи не е задължително зъ- бите да се рисуват, тъй като изображенията на зъбите често се копират, оформят, премест- ват и позиционират в зъбна- та дъга (Digital Dental Calibrated Transposition). Позиционирайте снимките, намалявайки опацитета им, за да може да ги поставите с по- добра видимост на желаните позициии. Опацитетът позво- лява на оператора по-добре да визуализира подлежащите сним- ки при използване на инструмен- ти за наслагване на изображения, което се прави с всяка програма за редактиране на снимки. Този показател може лесно да бъде променян в проценти. Адаптирайте и разпределете зъбите в пространството (изме- рения и подреждане) чрез използ- ване на полупрозрачните изобра- жения, направени чрез настройка на опацитета (фиг. 18 г). Запазете снимките, при кои- то нивото на транспарент- ност позволява да ги използваме за наслагване (фиг. 20а и б). Така могат да се проследят начални- те и крайните точки и зъбна- та композиция (т.е. наслагва- ме снимките за микроестетика с тези за мини- и макроестети- ка, като можем да наблюдаваме отгоре и отдолу устните и ме- ките тъкани в съседство). От- четете и запишете върху сним- ката мерителната единица, коя- то е избрана за мащаб в софту- ера, така че данните да се добли- жават до клиничната реалност. Ако измерванията са били на- правени с помощта на аналогов или дигитален мащаб, ще може- те да получите оптимални дан- ни според референтните точ- ки. Например позицията на гор- ните централни резци може да даде информация за разстояние- то между инцизалния или церви- калния ръб и субназалната точка или бипупилната линия. Затова не забравяйте да отчетете и за- пишете върху снимката избра- ната мерна единица за софтуер- ното мащабно преобразуване, така че данните да се доближа- ват до клиничната реалност на снимания обект. Проверете и модифицирайте гингивалната архитектура, за- сягаща естетичните компонен- ти и тъканните съотношения. Позиционирането на зенитите, папилите и цервикалните пара- боли представлява много важен дял в естетическия анализ, це- лящ изработване на комплек- сен план. Това е изключително чувствителен компонент, по- магащ ни да вземем решение за лечението, което ще бъде нужно от страна на пародонтолога. След като сме готови с пози- ционирането на зъбите и гинги- валните ръбове, оформяме тях- ната морфология съответно на индивидуалния естетичен план, очертавайки естетичното съ- зъбие (фиг. 18е). Всяка стъпка за редакция на снимките, свързана с определе- на симулация, трябва да се запаз- ва в софтуерен формат, така че да не се загубят данни, които по- късно биха били нужни за дадена модификация. Това трябва да се прави за JPG и други подобни формати и да се съхранява в ба- зата данни на пациента. Полез- но е файловете да се преимену- ват така, че да вървят последо- вателно. Това би позволило по- надеждна и лесна бъдеща работа със снимките за дизайнера на ус- мивката и за естетичния дента- лен екип и е добър начин за кому- никиране на разнообразните те- рапевтични възможности с па- циента. Това също така предос- тавя съществена информация за проверка на позицията на про- тотипите (фиг. 20в, 21 а–в). Към този момент вече има- ме на разположение дигитал- ния моделаж (wax-up), който мо- жем да изпратим на зъботехни- ка, така че той или тя да създа- де действителен диагностичен восъчен моделаж, който да сни- маме и да пренесем в устата. За- бележете, докато вече е възмож- но да се пренесе създаденият за ADSD файл към CAD (computer- aided design, първия компонент на CAD/CAM системата), ета- път в CAM (computer-aided manufacturing) ще доведе до по- лучаването на реален модел, кой- то ни помага да намалим вре- мето и да синхронизираме ме- тодите, с които извършваме нужните протоколи. Чрез на- маляване на опацитета на изо- бражението и чрез работа вър- ху транспарентността ние мо- жем да проверим дали виртуал- ните записи и означения съот- ветстват на аналоговия модел. Ако всичко е съгласувано, вече е възможно да се правят моди- фикации, за да преминем към из- работването на директен или индиректен mock-up. Това изис- Dental Tribune Bulgarian Edition | октомври, 2014 г. Фиг. 21а Фиг. 21б Фиг. 21в

Dental Tribune Bulgarian Edition

Pages Overview