Please activate JavaScript!
Please install Adobe Flash Player, click here for download

Dental Tribune Bulgarian Edition

ТЕХНОлОГИИ Бизнес партньор за България - АЛБА ТМ 1233 София, ул. Клокотница 35-37, вх. Г Тел. /Факс: 02-9315434, 02-8320067 e-mail: carestream_albatm@abv.bg www.albatm-carestream.com NEW CS 8100 ИЗТЪНЧЕН УСЪВЪРШЕНСТВАН ВСИЧКО, ОТ КОЕТО СЕ НУЖДАЕТЕ В ЕЖЕДНЕВНАТА ПРАКТИКА ПАНОРАМЕН АПАРАТ С УНИКАЛНА 2D+ ТЕХНОЛОГИЯ И зползването на нис- ки дози на видима- та, или NIR светли- на (светлина, близ- ка до инфрачервената), за нама- ляване на болката, възпаление- то и отока, за подпомагане за- растването на раните, по-дъл- боко разположените тъкани и нерви и за предпазване от ув- реждане на тъканите е познато вeче от почти четиридесет го- дини, от изобретяването на ла- зерите. Първоначално се е смя- тало, че това е специфична ха- рактеристика на лазерната светлина (soft или cold лазери), но понятието вече се е разши- рило и включва фотобиомоду- лация и фотобиостимулация чрез използване на некохерент- на светлина. Въпреки многото доклади за положителни резул- тати от експерименти, про- ведени инвитро, експеримен- ти на животни и по време на контролирани клинични проуч- вания нискочестотната лазер- терапия остава противоречи- ва. Това вероятно се дължи на две основни причини. На първо място, биохимичните механиз- ми, които са в основата на по- ложителните ефекти, не са на- пълно изяснени; и на второ мяс- то, сложността на избора сред Нискочестотна лазертерапиямайкъл ХамБлин голям брой параметри (дължи- на на вълната, поток, енергий- на плътност, структура на им- пулса и време за лечение) е дове- ла до публикуването на извес- тен брой негативни доклади, но също така и на положителни такива. По-специално двуфазни- ят дозов отговор (бел. ред. – фе- номен, при който ниските дози стимулират, а високите дози инхибират) често се наблюда- ва, където нискочестотното облъчване има много по-добър ефект от високочестотното. Този въвеждащ предговор ще обхване някои от предпо- лагаемите клетъчни хромофо- ри, отговорни за ефекта на ви- димата светлина върху клетки- те на бозайниците, включител- но цитохром C оксидаза (с пик на абсорбция в NIR), както и светлочувствителни порфири- ни. Счита се, че митохондри- ите са вероятното място за инициалните ефекти на светли- ната, което води до увеличава- не на производството на АТФ, модулация на реактивните кис- лородни радикали и индуциране на транскрипционните факто- ри. Тези ефекти от своя стра- на водят до увеличаване на кле- тъчната пролиферация и мигра- ция (особено на фибробласти- те), модулация на нивата на ци- токини, фактори на растежа и възпалителни медиатори и уве- личаване на кислородното наси- щане на тъканите. Резултати- те от биохимичните и клетъч- ните промени при животни и пациенти включват ползи като подобряване заздравяването на хронични рани, подобряване на спортни травми и карпално- тунелен синдром, намаляване на болката при артрит и невро- патии, облекчаване на щетите след сърдечен пристъп, инсулт, травма на нервите и ретинна токсичност. история През 1967 г., няколко годи- ни след като е изобретен първи- ят работещ лазер, Ендре Мес- тер от университета „Земел- вайс“, Будапеща, Унгария, искал да провери дали лазерното лъ- чение може да причини рак при мишки1 . Той обръснал козината от гърбовете им и ги разделил на две групи, като едната под- ложил на лазерно лечение с ру- бинен лазер с ниска мощност (694 Nm). Те не се разболели от рак, а за негова изненада козина- та на лекуваната група порасна- ла по-бързо, отколкото тази на нелекуваната. Това е първа- та демонстрация на „биости- мулация с лазер“. Оттогава ме- дицинското лечение с кохерент- ни източници на светлина (ла- зери) или некохерентна светли- на (светодиоди, LED) е преми- нало през детството и юноше- ството си. Понастоящем нис- кочестотната лазер (или свет- линна) терапия (НЧЛТ), извест- на също като „студен лазер“, „мек лазер“, „биостимулация“ или „фотобиомодулация“, се практикува като част на физи- калната терапия в много райо- ни на света. В действителност светлинната терапия е един от най-старите терапевтич- ни методи, използвани от хора- та (исторически като слънчева терапия от египтяните, а по- късно като UV терапия, за ко- ято Нилс Финсен печели Нобе- лова награда през 1904 г.2 ). Из- ползването на лазери и свето- диоди като източници на свет- лина е следващата стъпка в тех- нологичното развитие на свет- линната терапия, която сега се прилага на хиляди хора по це- лия свят всеки ден. Що се отна- ся до НЧЛТ, въпросът вече не е дали светлината има биологич- ни ефекти, а по-скоро как енер- гията от терапевтичните ла- зери и светодиоди работи на клетъчно и организмово ниво и какви са оптималните парамет- ри на тези светлинни източни- ци за различни цели. Важен момент, доказан чрез множество изследвания на кле- тъчни култури3 , животински модели4 и клинични проучвания, е концепцията за двуфазен дозов отговор, когато резултатът се сравнява с общата доставена плътност на светлинна енергия (поток). Установено е, че съ- ществува оптимална доза свет- лина за всяко конкретно прило- жение и дози, по-ниски от тази оптимална стойност, или още по-важно – по-големи от опти- малната стойност, ще имат намален терапевтичен резул- тат, а при високи дози на свет- лината може да се стигне дори до отрицателен резултат. Дан- ните сочат, че плътността на енергията и мощността са клю- чови биологични параметри за ефективност на лазерната те- рапия и работят в определени граници (т.е. има горна и дол- на граница за двата параметъ- ра, между които лазерната те- рапия е ефективна, а извън тях лазерната терапия е твърде сла- ба, за да има някакъв ефект, или толкова силна, че тъканите се увреждат)5 . Причината, поради която тази техника е наречена „нис- кочестотна“, е, че оптимални- те нива на доставената енергия са по-ниски в сравнение с други форми на лазерна терапия, при- лагани за изрязване и термично коагулиране на тъкани. Като цяло мощността, използвана за НЧЛТ, е по-ниска от онази, не- обходима за загряване на тъкан- та, т.е. по-малко от 100 mW/ cm2 в зависимост от дължина- та на вълната и типа тъкан. физически МеханизМи Според механичната кван- това теория светлинната енергия се състои от фотони или дискретни пакети от елек- тромагнитна енергия. Енерги- ята на отделен фотон зависи само от дължината на вълна- та. Следователно енергията на светлинната „доза“ зависи само от броя на фотоните и дължи- ната на вълната им или от цве- та им (сините фотони имат повече енергия, отколкото зеле- ните фотони, които имат по- вече енергия, отколкото черве- ните, които имат повече енер- гия, отколкото NIR, и др.). Фо- тоните, с които се облъчват живите тъкани, могат или да се абсорбират, или да се разсеят. Разпръснатите фотони в край- на сметка ще бъдат усвоени или ще „избягат“ от тъканта под формата на дифузно отраже- ние. Погълнатите фотони вза- имодействат с органична моле- кула или хромофор, намиращ се в тъканите. Тъй като тези фо- тони имат дължини на вълните в червения спектър или близка до червената зона на спектъра, хромофорите, които ги поглъ- щат, са склонни да имат елек- трони с променено място в мо- лекулярната си орбита, които могат да се възбуждат и да пре- минат от състояние на стабил- ност до първо възбудено състо- яние, поглъщайки енергията, до- ставена от фотона. Според първия закон на термодинами- ката енергията, доставена на тъканта, трябва да бъде запазе- на и съществуват три възмож- ни механизма да се обясни какво се случва с доставената свет- линна енергия в тъканите при прилагането на НЧЛТ. Най-често светлината се абсорбира от тъканта, което се нарича вътрешна конверсия. Това се случва, когато първото ниво на възбуждане на синглета на хромофора претърпява пре- ход от по-високо към по-ниско електронно състояние. Това по- някога се нарича „безизлъчвате- лен електронен преход“, тъй като не се излъчват фотони. Различава се от интеркомбина- ционната конверсия по това, че въпреки че и двете са безиз- лъчвателни електронни прехо- ди, състоянието на молекуляр- ния спин при вътрешната кон- версия остава същото, докато при интеркомбинационната конверсия се променя. Енергия- та на електронното възбудено състояние се предава на вибра- ционните режими на молекула- та, с други думи енергията се превръща в топлина. Вторият възможен механи- зъм е флуоресценцията. Флуорес- ценцията е луминесценция, или повторно излъчване на светли- на, при което молекулярната аб- сорбция на фотон води до излъч- ване на друг фотон с по-голяма дължина на вълната. Енергийна- та разлика между абсорбирания и излъчения фотон се превръща в молекулярна вибрация или то- плина. Дължините на вълните за- висят от абсорбционната кри- ва и ефекта на Стоукс за конкре- тен флуорофор. Третият възможен механи- зъм след абсорбцията на свет- лината от тъканния хромо- фор представляват няколко Част 1 8 Dental Tribune Bulgarian Edition | Май, 2013 г.