Please activate JavaScript!
Please install Adobe Flash Player, click here for download

Dental Tribune Bulgarian Edition

18 Dental Tribune Bulgarian Edition | Септември, 2013 г.ТЕХНИКИ | ПРОТЕТИКА отколкото от позициониране- то на прага (препарационната граница) в гингивалния сулкус. Този резултат потвържда- ва, че препарационната грани- ца може да се разположи в сулку- са, и BOPT се базира именно на това. Друга фундаментална кон- цепция е, че праговата линия при хоризонталните препарации е локализирана върху препарира- ния зъб, докато при BOPT тех- никата прагът е самият ръб на протетичната корона. Този ръб може да бъде скъсен или разширен както при временни, така и при постоянни възстановявания на различни интрасулкуларни нива, без това да наруши точност- та и без навлизане в епително- то прикрепване, тъй като пра- Фиг. 11. Четири седмици по-късно кръвният съсирек, защитен от коронковия ръб, се е развил до нова съединителна тъкан и изглежда уплътнен и здрав, но все още в процес на матурация (а – в). Тук вече преоформянето на гингивалния ръб може да започне. Коронковият ръб се скъсява според контура на съседния зъб (г). В рамките на още една седмица гингивалният ръб се придвижва в коронарна по- сока и така идеалната завършена архитектура е завършена (д). Фиг. 12. Черните линии показват проекцията на гингивалния ръб върху пънчетата. След това гингивалната част около пънчето е премахната, за да се види финираната област, която се вижда на работния модел. Фиг. 13. Отбелязване на трите линии във финираната зона и радиране около пънчето. Фиг. 14. Първо изпичане на керамиката на работния модел без гингивалната анатомия. докато по-дебелият външен ръб следва външната част на гинги- валния ръб. Разстоянието между двата ръба дава негативен образ на гингивата. Разстоянието между двете граници се запълва с течна акрил- на пластмаса или с течен фото- композит за удебеляване на коро- нарния ръб и създаване на конту- ра на короната. Излишъкът от материала се отстранява, като се съединява коронарният ръб с коронарния профил на гингивал- ния ръб. По този начин се фор- мира един нов ъглов елемент, както и нова цименто-емайло- ва граница, която се позициони- ра в сулкуса на дълбочина не пове- че от 0.5–1 мм, изцяло съобразя- вайки се с биологичната ширина (контролирано навлизане в гин- гивалния сулкус). След правилно полиране корона- та се циментира и излишъкът от цимента лесно се отстранява. Както се изясни, gingitage пре- парацията заедно с редуцира- нето на зъба ще създадат едно пространство, което впослед- ствие се запълва със съсирек от интрасулкуларното кървене. Интрасулкуларната част на вре- менната корона спомага за под- държането на гингивалния ръб, позволявайки на съсирека да се преобразува в напълно струк- турирана гингивална тъкан (clot preservation). Оздравителният процес води до образуване на нов аташман и удебеляване на гинги- валната тъкан, които да се адап- тират към новия профил на из- никване. ТЕХНИКА ЗА ВЗЕМАНЕ НА ОТПЕЧАТЪК След минимум 4 седмици гин- гивалната тъкан се стабилизи- ра и става възможно вземането на отпечатък за финализиране на възстановяването. Липсата на какъвто и да е праг прави проце- дурата по-бърза и по-лесна. Сил- но се препоръчва използването на две ретракционни корди, за да се получи добро отпечатване на сулкуса, което улеснява лабора- торната работа на зъботехника. ЛАБОРАТОРНИ ПРОЦЕДУРИ Качественият отпечатък позволява на зъботехника да от- личи праговата зона върху ра- ботния модел. Тъй като се изис- ква подобрен контрол над гин- гивалните нива преди разкрива- нето на праговата зона, с черен молив 0.5 мм се очертава гинги- валният контур върху стената на абатмънта върху модела. След това гингивалната част около абатмънта се отстраня- ва, като по този начин се разкри- ва субгингивалната зона на пре- парацията, възпроизведена върху модела. Апикалната част на мо- дела се открива и се очертава със синя линия. Зоната между двете линии, черната и синята, се на- рича „прагова зона“ и зъботехни- кът ще отбележи с червен молив „прага“, върху който ще се пози- ционира ръбът на короната. Позиционирането на тази ли- ния по-апикално или по-коронар- но зависи от дълбочината на сулкуса и от естетичните пред- поставки, но ръбът на корона- та никога няма да навлиза в епи- телното прикрепване. Черве- ната линия е отправният ръб, спрямо който се премахва подле- жащият ненужен сегмент. Обратно на това, което дру- ги автори твърдят за възстано- вяванията при feather edge препа- рациите, BOPT техниката пред- ставя нова концепция, базирана на изследването, че гингивалният профил е този, който се адапти- ра по огледален начин към корон- ковия профил на изникване, а не обратното (форми на адаптация и концепция за профилите). Базирано на тази концепция, създаването на профила се из- вършва върху гипсовия модел без наличието на гингивалния ком- понент, постигайки един мор- фофункционален и естетичен идеален контур. Протетично- то възстановяване след това се прехвърля върху модела с гинги- ва за триизмерна оценка на кон- турите. За да ажустира корона- та върху модела, зъботехникът премахва с остър скалпел всич- ки малки пречки на маргиналната гингива, като така симулира вза- имодействието между проте- тичните контури и гингивата, които съществуват in vivo при оралните тъкани. ДИСКУСИЯ Резултатите, постигнати през последните 15 години с BOPT техниката, дават възмож- ност на авторите да направят някои клинични и биологични за- ключения. Точността на короните е много по-голяма при feather edge препарациите, отколкото при хоризонталните препарации. Това се дължи, както е демон- стрирано от много автори, на намаленото пространство меж- ду зъбното пънче и короната като резултат от вертикална геометрия. Резултатът е по-до- бро ажустиране, по-малко коли- чество цимент при циментира- не и намалено бактериално про- никване. Някои автори доказват, че ло- шият пародонтален отговор за- виси много повече от лошата адаптация на коронарния ръб, говата зона е локализирана вина- ги над него (контролирано навли- зане в гингивалния сулкус). С BOPT техниката е възмож- но прехвърляне на анатомия- та на изникване върху проте- тичната корона. Това позволя- ва свободно взаимодействие с гингивата, която ще се адапти- ра, оформи и разположи около новите форми и профили (кон- цепция за адаптационните фор- ми и профили). Очевидно кон- турът на короните, изработе- ни с помощта на ВОРТ техни- ката, може да изглежда прекале- но подчертан, базирайки се на традиционното определение за „свръхконтуриране“. Мнение на авторите е, че тази концепция трябва да бъде реинтерпрети- рана. Всъщност няма консенсус по въпроса, какъв да е „нормал- ният“ контур. Sorensen твър- ди, че вертикалният контур с наклон 45 градуса може да се счи- та за нормален. Базирайки се на Фиг. 15. Естетично оформените кон- тури на короната не могат да бъдат върнати на „анатомичния” модел, пресъздаващ гингивата (а). Зъботех- никът премахва със скалпел гипса, кой- то пречи на поставянето, до свобод- но влизане на короните (б). Попълване с керамика на новия параболичен обем (в). Новосъздадените контури са фи- нирани и полирани (г). Фиг. 16. Преоперативна снимка на пациента. Фиг. 17. Завършеният клиничен случай. Фиг. 18. Усмивката на пациентката. Фиг. 11а Фиг. 11в Фиг. 11г Фиг. 12 Фиг. 13 Фиг. 14 Фиг. 11д Фиг. 11б Фиг. 15а Фиг. 15б Фиг. 15в Фиг. 15г Фиг. 16 Фиг. 17 Фиг. 18