Please activate JavaScript!
Please install Adobe Flash Player, click here for download

Dental Tribune Bulgarian Edition

на една година след лечението. Не се правят опити за сондира- не или субгингивално почиства- не преди 12-месечния контролен преглед. Има две основни хипотези, които обясняват механизма на регенерация на новите пародон- тални структури, включител- но на нов цимент, нова бъндъл кост и функционално ориенти- ран периодонтален лигамент. Първият предложен механи- зъм е механизмът на клетъчна оклузия, предложен от Melcher през 1976 г. и ревизиран и ин- тегриран от различни автори. Според тази концепция 5 кле- тъчни популации могат да на- селят дефекта след хирургична интервенция: 1 епителни клет- ки, които пролиферират и миг- рират най-бързо от всички; 2 гингивални съединителнотъкан- ни клетки; 3 алвеоларни кост- ни клетки; 4 клетки на перио- донталния лигамент; и 5 ци- ментобласти. Водената тъкан- на регенерация използва бариер- ни мембрани, като така изключ- ва от раната епителните и съ- единителнотъканните клетки, за да позволи на по-бавните кле- тъчни групи да населят дефекта и да доведат до регенерацията- на новия лигамент. Всъщност растежът на епителните клет- ки се потиска чрез контактна инхибиция. Контактната ин- хибиция е естествен процес на възпиране на клетъчния растеж, когато две или повече клетки влязат в контакт една с друга или с твърда повърхност. В кле- тъчна култура в петри нормал- ните епителни клетки проли- ферират и мигрират към пери- ферията на петрито. При ВТР епителната клетъчна миграция спира, когато епителът покрие мембраната и влезе в контакт с кореновата повърхност. Вторият механизъм е меха- низмът на стабилността на кръвния съсирек. Фибринови- ят компонент на кръвния съси- рек може да се закрепи към алвео- ларната кост, гингивалната съе- динителна тъкан и кореновата повърхност. Wikesjo и сътр. де- монстрират, че когато на съси- река не се позволи да се прикре- пи към кореновата повърхност, протича растеж на епител и се възпрепятства образуването на нов съединителнотъканен аташман. Ако прикрепянето на фибрина към корена не се възпре- пятства от механична или фи- зична травма, епителът мигри- ра над съсирека и спира на грани- цата съсирек–корен. И двата механизма обясняват добре как може да се насочва оз- дравяването към регенерация в зависимост от използваната техника или биоматериал, било то мембрана, костен замести- тел, или просто стабилизиран коагулум. Първото хистологично дока- зателство от човек за нов ре- генерирал периодонтален лига- мент датира от 1982 г., когато Nyman и сътр.2 използват фил- тър Millipore върху долен резец, засегнат от пародонтит, с ко- ето позволяват на клетки от периодонталния лигамент да репопулират кореновата по- върхност при оздравяване. От- тогава няколко публикации по- казват хистологични данни за нов регенерирал лигамент с раз- лични хирургични техники, раз- лични биоматериали и растеж- ни фактори. Междувременно не трябва да забравяме, че разрастването на епитела е обратимо. Още през 1980 г. Listgarten и сътр. демон- стрират при изследване върху животни, оценяващо ламба за достъп, че докато дължината на свързващия епител не се про- меня между третия и дванай- сетия месец постоперативно, това измерване е изместено в коронарна посока, като така се редуцира дълбочината на сулку- са и се увеличава дължината на съединителнотъканния аташ- ман. заключенИе Винаги трябва да се предпочи- тат методите за запазване на структурната цялост на гинги- валните тъкани вместо проце- дурите за елиминиране на джо- бовете (апикално позиционира- ни ламба, костна резективна хи- рургия), особено когато се на- лага хирургично лечение в есте- тичната зона. Пародонталната терапия съ- ществено се промени от изоби- лието от изследвания през по- следните десетилетия. Това, което преди бе дисциплина с го- леми, инвазивни ламба, еволюи- ра в дисциплина, включваща не- хирургична терапия, стратегии за мениджмънт на риска и ми- нимално инвазивни ламба за ле- чението на локализирани дефек- ти. Тази трансформация пре- върна пародонталната тера- пия в естетичната зона в мно- го по-неинвазивна и приемлива и трябва да се приеме от всич- ки клиницисти, които са се от- дали на тази вълнуваща и непре- къснато развиваща се специал- ност. Списък с библиографията е на разположение от автора. ВъВ Връзка със старта на седмото издание на националния дентален конкурс „усмиВка на годината” Програма: 09.00–10.00 – РегистРация 10.00–11.00 – Лекция 11.00–11.30 – кафе пауза 11.30–13.00 - Лекция 13.00–14.00 – Обяд 14-00–16.00 – дискусия Цена: 110 лв. с ДДС Цената включва такса лекционен курс, кафе пауза и обяд Краен срок за записване: 25 ноември 2013 г. След тази дата цената за записване е 150 лв. за регистрация: 0897 958 321 ЛекциОнен куРс + дискусия ДЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ МОДЕРЕН ПОГЛЕД Лектор: д-р НикоЛай НикоЛов Теория на светлината. Оптични ефекти. Причини за фотодокументация в денталната практика. Дентална фотография – технически аспекти. Кадриране – стандарти. Съвременни похвати в денталната фотография. Използване на фотофилтри и кръстосана поляризация. Копиране на рентгенови снимки. Как да представим клиничния си случай за конкурс, статия, презентация или акредитация. Портретна фотография – трикове за успешни портрети в условията на денталния офис; Всички участници може да носят лични фотоапарати за настройка и коментар. Денталната фотография в контекста на комуникацията със зъботехническата лаборатория, или как рефлекторът на денталния юнит може да ни бъде от полза. Фотографиране на малки обекти или не съвсем малки. Дигитален ремастеринг, програми за дизайн на усмивката. Как да внедрим денталната фотография в практиката си – апарати, приспособления, цени, откъде да купя, източници на информация. Насоки за фотодокументиране на клинични случаи за кандидатстване в конкурса „Усмивка на годината“. НачиНи На ПЛащаНе: По банков път: Банка ОББ, клон „Шипка”, София IBAN: BG 36 UBBS 8002 10033 22020 Банков код/SWIFT: UBBSBGSF За „Дентал Трибюн България” ЕООД ОРганизиРа 1 декемВри 2013 г. (неделя) betahaus | sofia innovation space, ул. „Крум Попов“ 56-58 В брой на адрес: 1421 София, кв. „Лозенец”, ул. „Крум Попов” 56-58, сграда betahaus, ет . 2 „Дентал Трибюн България” ЕОД ПРАКТИКА | ПАРОДОНТОЛОГИЯ Фиг. 5 а–b С конец 5–0 Gore–Text слинг шев към зъб 22 и един към зъб 23 ще стабилизира ламбото коронарно здраво върху зъбите, като така се създава стабилна вестибуларна стена от меки тъкани. Сега вътрешен дюшекчийски шев със 7–0 Gore–Tex ще затвори папилата и ще позволи перфектно адаптиране на ламбата. 8 Dental Tribune Bulgarian Edition | ноември, 2013 г. Фиг. 6 a–b Едногодишният резултат показва дълбочина на джоба 3 мм с пе- чалба от 10 мм в сравнение с начало- то. На рентгенографията се вижда биоматериалът и оптимално запълва- не на костта.