Dental Tribune Bulgarian Edition

5Dental Tribune Bulgarian Edition | ноември, 2013 г. МЕНИДЖМЪНТ вена известна закрила на труд – например максимален срок на за- дължението за работа при този работодател“. Какъв да бъде размерът на обезщетението при евентуал- но прекратяване на трудовия договор преди изтичането на срока, за който служителят се е задължил да остане на работа? Кодексът на труда не предвиж- да размер на това обезщетение, следователно страните разпо- лагат със свобода при неговото договаряне. Тази свобода оба- че не е безгранична. Безспорно страните могат да уговорят възстановяване на направените разходи (изцяло или пропорцио- нално), заплатени от работода- теля за обучението. Въпросът е дали е допустимо уговаряне- то на други обезщетения, пред- ставляващи определена компен- сация за работодателя. Съдеб- ната практика приема задължи- телни правила за преценка на дължимото обезщетение пре- ди всичко с оглед на неговата прекомерност. „При договора за квалификация и преквалифи- кация не е уреден по императи- вен начин размерът на обезще- тението при неизпълнение на договора от страна на обучава- ния – дали обезщетението след- ва да съответства на неизпъл- нената част от договора, или се дължи цялата сума за разхо- дите по обучението. Следова- телно този въпрос е предоста- вен на договорната свобода на страните. Във всеки конкретен случай договорът следва да се тълкува, като се търси дейст- вителната воля на страните и клаузите се схващат в смисъла, който най-пълно съответства на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвест- ността“. Именно принципът за добросъвестността може да се окаже бариера пред желание- то на работодателя да настоя- ва за сравнително високо по раз- мер обезщетение като компен- сация за вложените време, сред- ства, усилия. С оглед защита ин- тереса на работодателя при до- говаряне на дължимото от слу- жителя обезщетение трябва да се подхожда индивидуално във всеки конкретен случай. Възможно ли е поставянето на други ограничения пред слу- жителя за в бъдеще? В последни- те години се забелязва практи- ка в трудовите договори да се включва клауза, с която служи- телят се задължава при прекра- тяване на трудовото правоот- ношение да не постъпва на рабо- та по трудови или граждански правоотношения в конкурент- на фирма за определен срок, като за гаранция на това задължение е уговорена санкционна неустойка. Това е друг начин за гарантира- не, че служителят с вече придо- бита квалификация няма да пре- достави своите знания и умения на конкуренцията. По този въ- прос съдебната практика е кате- горична: „Съгласно задължител- ното тълкуване, дадено от Вър- ховния касационен съд, включе- ната в трудов договор клауза, предвиждаща забрана за служи- теля да работи в конкурентна фирма за определен срок след пре- кратяване на трудовото пра- воотношение, е недействител- на. Такава клауза противоречи на чл. 48, ал. 3 от Конституци- ята на Република България, прог- ласяваща правото на всеки граж- данин свободно да избира своя- та професия и място на работа, както и на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 КТ, съгласно която отка- зът от трудови права е недей- ствителен“. И в заключенИе: Въпреки сравнително оста- рялата нормативна уредба, как- то и трудностите, пред кои- то са изправени работодатели- те, това няма да ги откаже да обучават своите служители. Качеството на предлаганата дентална услуга до голяма сте- пен зависи от уменията на слу- жителите, като за тази цел те трябва постоянно да поддър- жат, повишават и придобиват нови квалификации и умения. Как обаче работодателите да гарантират и своите инте- реси, които в случая не са само финансови? За съжаление няма еднозначен и лесен отговор на този въпрос. Но предлагам две стъпки, които са път към защи- тата на работодателите: Първо – с изключително вни- мание, професионализъм и усет да се извършва първоначалният подбор на служителите, които ще бъдат наемани в лечебното заведение. Второ – да се подхожда инди- видуално и професионално при изготвяне на трудовоправни- те документи в лечебното за- ведение (длъжностни характе- ристики, правилници и т.н). Това важи и при евентуалното сключване на договори, свърза- ни с професионалната квалифи- кация на служителите. Качеството на предлаганата дентална услуга до голяма степен зависи от уменията на служителите, като за тази цел те трябва постоянно да поддържат, повишават и придобиват нови квалификации и умения.