Dental Tribune Bulgarian Edition

5Dental Tribune Bulgarian Edition | декември, 2013 г. ПРОУЧВАНИЯ П ародонталният ли- гамент (PDL) е ес- тествената връз- ка между зъбния ко- рен, алвеоларната кост и гин- гивата. Той притежава реди- ца биомеханични характерис- тики, неприсъщи за импланта- тите. Пример за това е елас- тичността му, която осигуря- ва амортисьорната функция на зъба, предпазваща зъба от оклу- зални свръхнатоварвания. Нещо повече, пародонталният лига- мент позволява да се избегне свръхнатоварването от преко- мерно налягане при силни съкра- щения на дъвкателните муску- ли върху групи зъби. Когато въз- никне такова свръхнатоварва- не, проприорецепторите изпра- щат сигнал за прекратяване на мускулното съкращение посред- ством безусловен рефлекс. Клетките на пародонталния лигамент притежават най-до- брата възможност за физиоло- гично тъканно ремоделиране на всички структурни тъкани. Тази характеристика е важна, за да могат зъбите да се адапти- рат към новата позиция по вре- ме на растеж или ортодонтско лечение, а също така и за ком- пенсиране на оклузалната и ап- роксималната атриция на емай- ла, настъпваща с годините. Хис- тологичните проучвания за ор- тодонтското преместване на зъбите и зъбната транспланта- ция показват биологичната ди- намика на пародонталния ли- гамент. Тъканта може да бъде разградена и изградена наново за три седмици. Зъбната транс- плантация с двойна стимула- ция на пародонталния лигамент е един от най-добрите примери за оздравителни възможности. Четиринайсет дни преди трансплантацията донорният зъб се екстрахира и имедиатно се реимплантира в собствена- та си алвеола. Тази предумишле- на травма предизвиква оздрави- телен процес в пародонталния лигамент, който включва кле- тъчна пролиферация и диферен- циция. In vivo клетъчните кул- тури достигат своя пик на дей- ност след 14 дни, когато транс- плантацията на зъба може да се извърши в условията на мили- они клетки в пълна активност, свързани със зъбния корен чрез нови шарпееви влакна. Успехът на трансплантация- та с двойна стимулация на па- родонталния лигамент е 95% след период от 10 години. С ак- тивираната клетъчна попула- ция, съдържаща огромен регене- ративен потенциал за свързва- не с костта и гингивалните тъ- кани около трансплантирания зъб, тази хирургична процедура отговаря на всички критерии за добро тъканно инженерство. Хистологичен резултат след двадесет седмици при куче – формиран е пародон- тален лигамент с перпендикулярни влакна между имплантата и алвеоларната кост. (DTI/Снимката е любезно предоставена от д-р Фелипе Гаулт, Франция) Използвайки този модел в него- вия биологичен и клиничен ас- пект, смятаме, че днес е въз- можно да се получи подобна кле- тъчна култура около изкуствен корен чрез техниките на тъкан- ното инженерство. Тези клет- ки са лесни за получаване от ко- реновата повърхност на ком- прометиран и екстрахиран зъб, а също така и да се отгледат in vitro. Използваните клетки са автоложни. Всеки имплантат с неговата собствена клетъчна популация може да бъде подгот- вен в лабораторията. Клетъч- ната култура се нуждае от око- ло четири седмици, за да бъде готова за имплантиране. Пре- дишни експерименти на миш- ки без тимусна жлеза с клетки на пародонтален лигамент око- ло порьозни хидроксилапатит- ни блокчета с подкожна локали- зация показват, че отгледани- те клетки задържат своя капа- цитет за минерализация и депо- зиране на циментоподобен слой със закотвени в него влакна. Редица биоматериали са били тествани и са определяни като най-подходящи – биостъкло, алуминий, цирконий, пластмаси и титан. Били са провеждани и тестове върху повърхностни препарации. При опити с хора е отчетено образуване на нор- мален хидроксилапатитен слой, образуван вследствие на крис- тализация на симулирана човеш- ка течност (разтвор с йонна концентрация, близка до тази на човешката кръвна плазма, съхранявана в оптимални стой- ности на рН и температура – бел. ред.) след термално трети- ране на титанови импланта- ти. След първичното отглеж- дане на културите клетките се посяват върху конични тита- нови имплантати и се култи- вират в биореактор в продъл- жение на три седмици. Целта на опита е да се оцени безопас- ността на процеса. Бяха поставени девет „лигапланта“ (покрити с хидро- ксилапатит титанови имплан- тати с трансплантирани клет- ки от човешки пародонта- лен лигамент – бел. ред.) на де- вет пациенти с автоложни кле- тъчни култури. Един от паци- ентите не успя да завърши екс- перимента по лични причини. Не бяха наблюдавани системни или локални нежелани ефекти по време на опита. Бъдещите опити и проучва- ния могат да ни дадат идея за ефикасността на процеса. Под- държането на хигиена и контро- лът на силите върху лигаплан- тите са много по-лесни за осъ- ществяване при хора, откол- кото при животни. Оздрави- телният процес при лигаплан- тите обаче, изглежда, е много по-бавен, отколкото при зъб- ните трансплантации. Първи- те серии поставени лигаплан- ти претърпяха случайно свръх- натоварване, което компроме- тира тяхното запазване. На по- следните серии беше извърше- на сплинт процедура и може- ха да бъдат запазени много по- дълго. Провалите се дължаха на луксации или развитие на паро- донтален джоб след един месец до седем години. Хидроксилапа- титният слой на загубените лигапланти показва редица де- фекти. След клиничните опити бяха извършени нови експеримен- ти in vitro и при кучета. Целта беше да се открие по-подходящ начин за третиране на повърх- ността и по-съвършени техни- ки за култивиране, които мо- гат да позволят по-добра ди- ференциация на клетките. Зна- нието за клетъчната биоло- гия и техниките на тъканно- то инженерство претърпяват скоростно развитие и възмож- Пародонтално интегрирани имплантати – реалност или измислица? д-р ФелиПе гаулт ността за използването на па- родонтално интегрирани им- плантати може да стане кли- нична реалност в следващите десет години.