Dental Tribune Bulgarian Edition

15Dental Tribune Bulgarian Edition | декември, 2013 г. ИНТЕРВЮ рам, ще се занимавам с изкуство. Искам да се занимавам с фото- графия и рисуване. Може би бих се занимавал и с вътрешен ди- зайн. Харесвам архитектурата, но нямам тази инженерна мисъл. Какъв би бил съветът ви към зъ- ботехниците по отношение на по-лесната комуникация със зъ- болекарите? Бих им казал да приемат зъбо- лекарите такива, каквито са, а на зъболекарите бих казал да приемат зъботехниците таки- ва, каквито са... Да се познават един друг по-добре. Вие вероятно нямате проблем в комуникацията зъботехник– зъболекар, тъй като работите със своя брат. Истината е, че в миналото и ние имахме този проблем. Ма- кар че той ми е брат, същест- вуваше някакво напрежение между нас, защото не се разби- рахме много добре. Роля в това има приоритетът на лявата или дясната половина на мозъ- ка... Когато знаете, че другият човек не е на същата „страна“ като вас, нормално е да не ми- сли като вас, да не чувства не- щата по начина, по който вие ги чувствате, да не вижда неща- та по начина, по който вие ги виждате. Ако разберете това, вече сте направили компромис и крачка един към друг и заедно можете да станете перфектни- ят екип. Смятате ли, че зъботехници- те споделят знанията си по- вече отпреди? Въпреки че днес много хора могат да споделят опита си в мрежата, по някак- ва причина обаче изглежда, че преди години лекторите показ- ваха много повече по време на своите презентации и курсо- ве в сравнение с днес... Вярно ли е, че днес има ограничение в количеството знания, които действително споделяме? Това е въпрос на манталитет в зависимост от мястото, къ- 2nd eDiTion от 2006 г. насам симпозиумите на Dental Tribune Study Club заемат централно място на всички основни конгреси и изложения по света, като дават възможност на фирмите изложители да привлекат допълнително внимание към своите продукти и услуги. След успешния старт на първия за страната ни симпозиум на Dental Tribune Study Club през 2013 г. по време на „Булдентал“ добрата практика ще продължи и през 2014 г. В дните от 21 до 22 май 2014 г. по време на „Булдентал“ в отворена зала със 150 места в една от палатите на изложението, с вход свободен за всички посетители, ще текат лекции и презентации. Ако сте фирма изложител на „Булдентал“, ще може да дадете възможност за безплатно участие на вашата аудитория в рамките на лекцията ви, която е част от DT Study Club Symposia. за Повече инфорМация: 02/ 410 71 73, 0897 958 321 Предлагаме ви цялостен медиен пакет и готова за използване платформа, за да се откроите от останалите! Програмата за симпозиума ще се популяризира предварително преди изложението във всички печатни и електронни издания на „Дентал Трибюн България“, както и в социалните мрежи и в бизнес гайда на „Булмедика/Булдентал“ – today. А след това вашата лекция или презентация ще бъде професио- налновидеозаписанаипубликувананасайта:www.dtstudyclub.bg. Така ще е постоянно достъпна за всички. Dental Tribune Study Club Symposia по време на „Булмедика/Булдентал 2014“ 21-22 май дето се намирате. Когато бях млад зъботехник, беше много трудно да получиш знания и ин- формация от най-добрите. Днес благодарение на Youtube и други платформи за споделяне можем да достигнем до много инфор- мация, но не можем да знаем кой наистина е способен да прави нещата добре или кой не. Днес можеш да станеш много извес- тен в светлините на прожек- торите, без дори веднъж да по- кажеш своята работа. Има мно- го известни личности – позна- ваш ги, но в действителност не знаеш как работят. В интер- нет може да направиш нещо и пространството да експлоди- ра – всеки да го види и коменти- ра и така нататък; и ставаш из- вестен в професията за два дни. В миналото, за да станеш извес- тен в професията, отнемаше десет години, а не два дни, как- то е днес. Какво можем да очакваме от вас в следващите 5–6 години? Всъщност никога няма да се пенсионирам, защото обичам работата си. Дори ако се зах- вана с изкуство и фотография, винаги ще си имам едно местен- це, където да практикувам про- фесията си. Надявам се, че ще имам една малка лаборатория вкъщи,8 може би в някое кътче на Италия. Пожелавам ви го и много ви благодаря за този искрен раз- говор! ношение на личните ми инте- реси много съм запален по изку- ството, цял живот спорту- вам различни неща... Хората мо- гат да кажат повече, отколко- то аз. Не съм прекалено амбици- озен; може би всичко се дължи предимно на моя брат, той на- истина винаги ме е тласкал на- пред. Когато Паскал започна университета, се заех да работя с него и показвахме нашата ра- бота на професорите. Аз лично нямам нужда да бъда на сцената през цялото време; това наис- тина е стрес за мен. Ние с Пас- кал сме много скромни, появява- ме се на сцената пред общест- веното внимание, но се стара- ем да бъдем в равновесие с духо- вността си. Какво ви мотивира и вдъхновя- ва да работите всеки ден? Страстта е моята мотива- ция! Когато имаш страст към нещо, просто го правиш. На- истина обичам да разбирам па- циентите. Не смятам, че пра- вя зъби, аз просто се опитвам да накарам пациентите да се чувстват добре. Важно е да усе- щам, че помагам на някого. По- някога срещам някои много голе- ми желания и високи очаквания от страна на пациента и тряб- ва да съм съпричастен към това. Поемате ли всеки случай, който пристигне при вас? Изключителна рядкост за мен е да откажа случай. Може би ня- кои хора нямат търпението да извършат определена работа. За мен не е важно кой е дентал- ният лекар и какво прави. По- важно е неговото желание, него- вият порив за работа. Ако той е отворен към промяна в неща- та, няма причина за мен да не ра- ботя с него. Как реагирате, когато пациен- тът няма финансови възмож- ности? Не обичам много да говоря за това, но заради своите разбира- ния понякога не вземам пари от някои хора. Има достатъчно много заможни хора, които мо- гат да си позволят да платят, но други просто нямат парите и страдат... Кои са хората, които ви по- могнаха да станете професио- налистът, който сте в момен- та, и да достигнете нивото на артист? Професията ми даде порива всеки ден да искам да правя все повече и повече. Разбира се, има хора, които ме тласкаха напред. Един от тях е моят брат, кой- то наистина много ме е вдъхно- вявал... Той каза същото за вас, когато му зададохме подобен въпрос в интервю преди повече от една година... Да, когато започнем да рабо- тим заедно, ние вървим все по- вече напред, до границите на своите възможности. Ако може да започнете всичко отначало, бихте ли правили съ- щото, което правите и сега? Мисля, че ако мога да се върна назад, с удоволствие бих запо- чнал с училище по изкуствата. Някой ден, когато се пенсиони- Роля в това има приоритетът на лявата или дясната половина на мозъка... Когато знаете, че другият човек не е на същата „страна“ като вас, нормално е да не мисли като вас, да не чувства нещата по начина, по който вие ги чувствате, да не вижда нещата по начина, по който вие ги виждате. Ако разберете това, вече сте направили компромис и крачка един към друг и заедно можете да станете перфектният екип.