Dental Tribune Bulgarian Edition

нОВини акад. Попов, как стана така, че имплантологията се пре- върна във ваша съдба? Какво ви накара в онези консерватив- ни години (1985 г.) да се захва- нете с нещо толкова ново за времето си като имплантоло- гията? В началото колегите ми се подиграваха, наричаха мен и моя екип „имплантатори“. Наши- те учители бяха против им- плантологията, защото всич- ко беше много противоречиво като резултати. По-късно оба- че интелигентните хора, като проф. Боянов, разбраха за какво става въпрос. Защо се захванах с това ли? Първо, вече бях завършил като второ образование „Биология“ и по-точно – „Зоология на гръб- начните животни“. Бях ориен- тиран по-специално в сравни- телната анатомия на гръбнач- ните животни, тяхната уст- на кухина, особеностите в раз- витието на челюстите. С дру- ги думи имах една малко по-спе- циална подготовка. Второ, във Военна болница имах специализа- ция по лицево-челюстна хирур- гия. Тези два фактора ме насо- чиха към списанията, където се публикуваха резултати от им- плантиране на зъби. Всички те бяха с положителен краен резул- тат, защото тогава никой не обявяваше лошите си резулта- ти, а те са били повече от до- брите. Имплантологията беше предизвикателство за мен. Вли- зах в библиотеката, ровех се в списанията. Един ден стана ясно, че мога да кандидатствам за специализация по импланто- логия в чужбина. Това беше във времето, когато все още не беше изяснено всичко така, как- то е изяснено днес, когато вече имплантологията е наука, под- чертавам – наука. Кандидат- ствах за стипендия по линия на ООН и спечелих тази специали- зация, която продължи 3 месе- ца. Бях по един месец съответ- но в Швеция, Дания и Англия. Срещнах се с корифеите в об- ластта, с поддръжниците и с противниците на имплантоло- гията. Върнах се и написах една книга, наречена „Имплантати и зъбни протези“. В края є съм пи- сал, че в България имплантати ще се прилагат тогава, когато напълно се изяснят проблеми- те от медико-биологична глед- на точка. Те за моя голяма ра- дост се изясниха още на следва- щата година. През 1982 г. в То- ронто се проведе един конгрес на световната имплантологич- на общност. Там се приемат оп- ределения като „остеоинтегра- ция“. Тогава се канализира дей- ността и започват да се отчи- тат сравнително обективно както отличните, така и ло- шите резултати. Това е начало- то на съвременния етап от раз- витието на имплантологията. Веднага се появиха няколко сис- теми, гарантиращи над 90% ус- пех. Направих една програма, ко- ято дълго се обсъждаше в Меди- цинска академия и накрая беше приета. Това доведе не само до внедряване на имплантология- та в лечебната практика при съответните сигурни показа- ния, но и до производство на български имплантатни систе- ми – биокерамични импланта- ти и инструменти през 1987 г. През през 1991 г. разработихме титанови винтови импланта- ти, т. нар. SIP система, българ- ски имплантати. Създадох екип от петима души, повечето от които сега са доценти, отчетохме нашите резултати. На 19 април 1985 г. поставих първите интраосал- ни имплантати във фронтал- ния участък на един млад сту- дент по медицина. Днес той е загубил почти всичките си ес- тествени зъби. Храни се на един мост, който се държи от им- плантатите и един негов ес- тествен зъб. Това е резулта- тът – вече 27 години. Е, така стана, че първият ми случай беше успешен, вторият и тре- тият – също. И така нещата тръгнаха. Започна една пореди- ца от публикации на статии и книги и усилена имплантологич- на практика. Вие сте професионалист в това да образовате хора и да създавате специалисти. Какъв е вашият отговор на въпроса: как младите специалисти да се ориентират в огромното раз- нообразие от курсове по им- плантология, които постоянно се предлагат? Факт е, че злият дух излезе от бутилката. Компетентни и не достатъчно компетент- ни лица, включително и зъбо- техници, фирми и пр., органи- зират множество импланто- логични курсове. В резултат на това много зъболекари започ- наха да слагат имплантати без достатъчна подготовка. При мен за голямо съжаление идват много от неуспешните и услож- нените случаи, като при послед- на инстанция. Свидетели сме на един хаос, на една неканализира- на „учебна дейност“. Разбира се, има добри лектори, презента- ции и курсове, но е трудно да се разпознаят. Ние, от Българска- та асоциация по орална имплан- тология, преди четири годи- ни направихме предложение към Българския зъболекарски съюз на- шата асоциация да преценява възможностите на лекторите, т.е. тя да атестира или да спи- ра даден курс. Не става дума за пари, идеята беше съюзът (БЗС) да взима парите, а ние само да сме техни помощници. Не пос- ледва обаче никакъв отговор и така отмина този въпрос. Но сега вече, със специализацията, която предстои да се въведе, не- щата ще се променят. Ще кана- лизираме тази вихрена, хаотич- на и опасна за пациентите им- плантологична дейност. В края на миналата година водех споро- ве с Министерството на здра- веопазването и им казах: „Пус- кайте бързо специализациите, защото вие сте тези, които ще носят част от отговорност- та за всички последици, които ще се явят от усложнени случаи и поразени пациенти!“. Вие сте основен инициатор и създател на проекта за въвеж- дането на специализациите по имплантология. Какви стъпки предстои да бъдат направе- ни, за да стане факт най-пос- ле това? на церемонията по повод 70 години висше обра- зование по дентална медици- на във ФДМ–София министър атанасова обяви подкрепата на министерството по този проект. разкажете ни какво се случва на практика и защо се бавят от МЗ? В министерството се ба- вят без ясна причина. Аз лично смятам, че става дума за обик- новено чиновническо бездейст- вие. Всичко е направено и гото- во и коства много малко, за да стане факт и да остане в исто- рията учредяването на имплан- тологична специалност в Бъл- гария. На практика проекто- програмата е абсолютно гото- ва. Остава министър Атанасо- ва да подпише тази програма. Следва да є дадат една доклад- на, в която ясно и точно да бъ- дат обяснени причините, пора- ди които тя трябва да подпи- ше. Някой трябва да поеме от- говорността за това. Ето, вие виждате (бел. ред. – акад. По- пов ни показва дубликат на про- ектопрограмата), че тук има подписите на трима ректори, трима академици, председател на Съюза на учените, председа- тел на асоциация... какво пове- че от това! Но аз знам, че това ще стане. Дали януари, дали фев- руари, но ще стане. От 2008 г. има нова специалност „Паро- донтология“, в която една от трите години обучение е по им- плантология. Т.е. веднъж това е регламентирано по някакъв друг път. От 2009 г. има нова спе- циалност по „Дентална алерго- логия“, каквато няма в света. Трябва да започнем акция „ан- тичиновническо отношение към въпроса“! Аз съм от хората, които не се отказват, когато си поставят цел. Специалност по имплантология – на един подпис от реалността? Интервю на Ива ДИмчева Чрез специализация- та по имплантоло- гия, която предстои да се въведе, ще бъде канализирана тази вихрена, хаотична и опасна за пациенти- те имплантологич- на дейност в стра- ната. В края на миналата година водех спорове с Ми- нистерството на здравеопазването и им казах: „Пускайте бързо специалността, защото вие сте тези, които ще носят част от отговор- ността за всички последици, които ще се явят от усложнени случаи и поразени пациенти!“. А кадемик проф. д-р николай Попов е основоположник на българската школа в имплантологията, с огромен клиничен опит. Дълги години е бил председател на Специализирания научен съвет по стоматология и лицево-челюстна хирур- гия при Висшата атестационна комисия на р България. роден е в град Сливен. Завършил е Стоматологичния факултет на Медицинската академия (сега Фа- култет по дентална медицина ) и Биологическия факултет на Софийския университет. Спе- циализирал в Швеция, Дания, англия, русия, Германия, италия. Дългогодишен преподавател в стоматологичните факултети в София и Пловдив. автор е на стотици публикации в Бълга- рия и чужбина, на 18 научни и учебни книги, на изобретения и патенти. научен ръководител на 14 защитени дисертации в страната и чужбина (5 в областта на имплантологията и 9 – на зъбопротезирането). Член на български и чуждестранни редакционни колегии на специ- ализирани списания. Създава оригинални методи за зъбопротезиране, инструменти, уреди и пособия за зъболекарска практика. Пет негови метода са преоткрити в чужбина и отпеча- тани като новости (15–25 години след публикуването им в България). Почетен член на Българския зъболекарски съюз, на Сдружението на българските зъболекари. Почетен председател на Българската асоциация по орална имплантология и на други про- фесионални формации. Член на авторитетни международни организации, асоциации и др. акад. Попов е почетен гражданин на Сливен. Доктор хонорис кауза на Пловдивския меди- цински университет, носител на най-голямата награда на варненския Медицински универси- тет, носител на златния почетен знак към Министерството на здравеопазването, носи- тел на най-високите отличия на Бан От 1995 г. е член-кореспондент на Бан (медицински науки). От 2003 г. е академик на Бан (медицински науки). Действителен член на Международ- ната академия по зъболекарство и на руската академия по естествени науки. Академик проф. д-р Николай Попов позира с проектопрограмата за специализация по имплантология 3Dental Tribune Bulgarian Edition | Февруари, 2013 г.