Dental Tribune Bulgarian Edition

теХНоЛоГИИ вени прекалено вестибуларно и има отстояние от 5.5 мм меж- ду рамото на импланта и емай- ло-циментовата граница на съ- седните зъби (фиг. 8–10). Лечени- ето с дългосрочно временно въз- становяване би довело до неза- доволителен естетически ре- зултат. Все пак при определе- ни хирургични и дентални усло- вия – както се вижда от вто- рия пример – може да се постиг- не превъзходен резултат и ста- билност за период от десет го- дини дори и при толкова труд- ни ситуации. През 1999 г. бе по- ставен имедиатен имплант в областта на 12. Следващите снимки показват етапите на ле- чението (фиг. 11–13). Последна- та снимка показва състоянието след 10 години (фиг. 14). Това развитие бе възмож- но благодарение на съществения напредък в областта на аугмен- тациите, които днес могат да се провеждат с много голяма предсказуемост. Този напредък допълнително се подсилва от подобреното обучение на им- плантолозите. Това важи как- то на ниво университет, така и на ниво следдипломно обуче- ние. Така трябва да се отдаде заслуженото на университети и професионалните асоциации, които съществено допринесо- ха за това. бИтката на озДравИтелнИте перИоДИ Макар за кратко, този въ- прос създаде голям фурор – де- батът за по-кратките оздрави- телни периоди. Под натиска на медиите, сред които професи- оналната преса играеше второ- степенна роля, а неспециализи- раната – главна, производите- ли скъсяваха оздравителния пе- риод. Това се случваше почти ежедневно. Някои производите- ли следваха тенденцията, а дру- ги – не. Някои участници искаха да са на гребена на вълната, дру- ги – не. Всичко това бе последва- но от бърз срив. За мен впечатляваща бе една статия от вестник, в ко- ято се твърдеше: „Екстрак- ция – сутринта, последвана от аугментация и имплантиране; супраконструкция, поставена на обяд, и порция ребърца“. Как- то се вижда от това еуфорич- но твърдение, някои просто се увлякоха, докато други болезне- но отстъпиха. Това, което ос- тана във времето, главно по- ради подобренията в повърх- ността на имплантите и дру- ги условия, е, че дългият оздра- вителен период, препоръчван в ранната фаза на имплантология- та, може съществено да се реду- цира, но не на всяка цена. новИ опцИИ за поДобряване на ИМплантологИчнИя участък Споменатата по-горе до- минация на протетичната им- плантология стана възмож- на поради многото нови и без- опасни аугментационни проце- дури, утвърдени през периода на наблюдение, което позволи на зъболекарите да оформят имплантологичната ложа спо- ред желанията си. Революцион- ни аугментационни процедури в областта на горните странич- ни зъби, които бяха обект на дискусия през първите години на въпросния период, предста- вляваха друг важен подход за ис- тински прогрес. Благодарение на хирургич- ните техники за синус-лифт, които претърпяха невероятен брой модификации по отноше- ние на по-малко инвазивни про- цедури, стана възможно да се третират участъци от челюс- тите, които преди бяха не- подходящи или които можеха да се възстановяват само след високоинвазивни оротодонт- ски процедури. Докато първо- начално синус-лифт процеду- рите бяха запазени само за ви- сокоспециализирани центрове, днес те са се превърнали в нещо обичайно за имплантологията и се предлагат и прилагат мно- го често. утвържДаване на вИртуална ИМплантологИя Лесно може да се разбере какво мислят старите кучета за новите варианти за плани- ране и имплантиране. Тази гру- па трудно прие развитието на имплантологията от хирургич- на в протетична специалност и бе абсолютно против новопоя- вяващите се дигитални проце- дури. С бързото разпростране- ние на обемните дентални то- мографи, които отвориха ново измерение в денталната диаг- ностика, на пазара се появиха и много програми за планиране. Предложението на ня- кои лидери да се дефинира ва- лидността и да се установят стандарти по отношение на тези техники, които най-чес- то се базират на 3D рентгено- ви данни, бе прието негативно. Мисля, че бе постигнат добър компромис благодарение на се- риозните дискусии по време на конференции както на ниво уни- верситет, така и на ниво ден- тални асоциации. Тези нови техники са изклю- чително полезни при лечението на комплексни случаи и са задъл- жителни при най-комплексните ситуации. Лечението на прос- ти случаи обикновено не изиск- ва такива техники. Всъщност те не трябва да се използват в такива случаи поради лъчевото натоварване за получаването на 3D данни. за обещанИята И реалността Темите на конгресите през първото десетилетие на пери- ода на наблюдение съдържаха по- зитивни послания и описваха нови възможности в импланто- логията, които надхвърляха на- личните опции и говореха за не- прекъснат растеж. Това съвпад- на с много положителни оценки и находки на производителите и дистрибуторите на имплан- ти. Това обаче съществено се промени през последните пет години. Изведнъж нови теми придо- биха приоритет, теми, които преди бяха донякъде потискани и дори отричани. Много добре си спомням имплантологичен конгрес на много важен амери- кански производител на имплан- ти във Франкфурт през 1998 г., когато докладвах за концепция за лечение на периимплантит, разработена от Университе- та във Фрайбург, и бях крити- куван от водещия лектор от САЩ в последващата дискусия. Той твърдеше, че не е виждал случай на периимплантит през последните 20 години в имплан- тологията – този феномен не съществува и ако се случи, може да се отдаде само на недобри умения на имплантолога. Кол- ко се промениха времената! Все пак проблемите и усложнения- та в имплантологията и дори думата неуспех се споменават на много конгреси, организирани Фиг. 15 Фиг. 16 Фиг. 17 Фиг. 18 Фиг. 23Фиг. 22Фиг. 21Фиг. 20Фиг. 19 9Dental Tribune Bulgarian Edition | Януари, 2013 г.