Please activate JavaScript!
Please install Adobe Flash Player, click here for download

Dental Tribune Bulgarian Edition

открита пулпа пулпотомия апексификация кариеси в дентина перфорации външна/вътрешна резорбция апикална хирургия София, ул. Прелом 8; тел.: 02/ 971 54 40; 971 54 41 e-mail: office@romy-dent.com; www.romy-dent.com биосъвместим и биоактивен заместител на естествения дентин капсула 700 mg прах трикалциев силикат + 5 капки разтвор калциев хлорид /разбърква се в капсулобъркачка или амалгамобъркачка/ BiodentineTM ПРОМОЦИЯ СУПЕР!1 бр. = 19,50 лв. при покупка на 5 бр. 80,00 лв. плащате само 1 бр. = 19,50 лв.0 лв при покупка на 5 бр. уу плащате само спестявате 17,50 лв. ИНДИКАЦИИ: в короната на зъба: постоянно възстановяване под композити, инлей, онлей; кариеси в дентина, възстановяване на дълбоки или широки кариозни дефекти; открита пулпа, пулпотомия. в кореновия канал: коренови перфорации, фуркационни перфорации; възстановяване на външна или вътрешна резорбция; апикална хирургия, апексификация. О ралната хирур- гия е важен еле- мент от орто- донтското лече- ние на малоклу- зиите. Движението на зъби- те е възможно само в опреде- лени граници и винаги зависи от позицията на максилата и мандибулата една спрямо друга, както и от деформа- цията на челюстите спрямо останалите лицеви кости. аномалиите могат да бъдат наследствени или придобити и могат да се проявят още в детските години. В тези слу- чаи ортодонтското лечение се фокусира не основно върху естетичната корекция, а се ръководи от функционални и профилактични съображения. ефективната оклузия и възстановяването на дъ- вкателната функция са ре- шаващи фактори за запаз- ване на зъбите и превенци- ята на вторични нарушения (фиг. 1а–с). Без съмнение ос- новното желание на пациен- та е подобряването на есте- тиката и свързаната с нея повишена самооценка, като те могат да се подпомогнат от хирургична корекция. причини За малоклуЗиите Обикновено пациентите посещават ортодонтския кабинет само след като се проявят симптоми или съ- ществени аномалии. Клинич- но това се наблюдава в къс- но смесено или в постоянно съзъбие, което затруднява точното определяне на при- чините за конкретната мал- оклузия. Посочените в литерату- рата причини за малоклузии- те и етиологията на симп- томите при ортодонтски- те пациенти са противоре- чиви. няма ясна информация за точния процент пациен- ти с придобити или вроде- ни малоклузии в изследване- то на Schopf (1981) върху ек- зогенните фактори, свърза- ни с развитието на мало- клузии. Все пак при анализ на симптомите на индиви- дуалните пациенти всички симптоми на малоклузии мо- гат да се асоциират с екзо- генни етиологични факто- ри при само 48% от паци- ентите. Brodmann и Saekel (2001) заключават от докла- да на Schopf, че само 20% от аномалиите са наслед- ствени и съответно не мо- гат да се повлияят от про- филактична намеса. Съот- ветно 80% от малоклузиите могат да се разрешат чрез превенция и по-добра орална хигиена. тази идея противо- речи на германското изслед- ване върху оралното здра- ве. В това изследване се на- блюдава тенденция за на- маляване на заболеваемост- та от кариес в детството. Клинично тези резултати обаче не се свързват с по- малка нужда от ортодонт- Естетика и функция – колаборация между ортодонтията и хирургията като ключ към успеха д-р мартин ярох и д-р фридрих бунц, германия ето за перфектни зъби. При възрастни с подчертано не- съответствие между горна- та и долната челюст тряб- ва да се уточни дали дефор- мацията е дентоалвеоларна или скелетна. Поради ограниченията на конвенционалното орто- донтско лечение скелетните несъответствия рядко мо- гат да бъдат напълно от- странени. В тези случаи е не- обходимо комбинирано орто- донтско-хирургично лечение. По време на растежа много често е възможно да се леку- ват малоклузиите без хирур- гия посредством чисто ор- тодонтско лечение със сне- маеми апарати или брекети. за децата и младите хора, при които функционал- ното ортодонтско лечение не е довело до желания резул- тат, хирургичното лечение се осъществява след периода на растеж. ранната хирургия винаги носи риск от неочак- ван растеж или едностранна абнормална хиперплазия, кои- ско лечение. изследване от Университета на Грайфс- валд, Германия, установява, че 20.3% от симптомите се определят генетично, 44.3% са екзогенни и 35.3% не мо- гат да се определят точно. Въз основа на тези резулта- ти мнението, че 80% от ма- локлузиите могат да се раз- решат с превенция и по-до- бра орална хигиена, е много съмнително (Hensel, DGKFO opinion, 2001). различните данни и мне- ния илюстрират затрудне- нията при ясното класифи- циране на малоклузиите. Все пак желанията на пациента имат приоритет, а именно – терапия на базата на симп- томите и стабилен лечебен резултат. това означава, че в случаи на малоклузии, кои- то не могат да се разрешат само чрез функционална ор- тодонтия, може да се напра- ви ортодонтско-хирургично планиране, преди да се запо- чне каквото и да е лечение, чрез чиста дентоалвеоларна компенсация. Компенсатор- ните дентоалвеоларни проце- дури могат да попречат на хирургичната интервенция. Същевременно пациентите рискуват да имат дълго ле- чение без дългосрочни ползи. решението за или против ор- тогнатна хирургия изисква интердисциплинарен подход и реални лечебни цели, опре- делени предварително (фиг. 2а и b). таргет група За ортогнатна хирургия Днес възрастните паци- енти съставляват мнозин- ството от пациентите в ортодонтската практика. Обикновено те са мотиви- рани от високите социокул- турни изисквания и желани- Фиг. 1 а–с Дълбока захапка, прогнатия и латерогнатия: според клиничната оценка те могат да се разрешат само чрез интердисциплинарно лечение. Фиг. 2 а и b Съществена промяна между първоначалната оценка на латерогнатия през 2007 г. (а) и при начало- то на комбинираното ортодонтско-хирургично лечение през 2011 г. (b; 19-годишна пациентка); фиг. 3а Стра- ничен изглед на 19-годишната пациентка: латерогнатията се вижда в областта на долната устна; фиг. 3b Фронтален изглед: латерогнатията вдясно и произтичащата девиация се виждат ясно. ПраКтиКа•ОртОДОнтия и ХирУрГия Фиг. 1a Фиг. 2a Фиг. 3a Фиг. 1b Фиг. 2b Фиг. 3b Фиг. 1c 7