Dental Tribune Bulgarian Edition

интерВю•енДОДОнтия Проф. Арналдо Кастелучи: Аз съм на 65 години и все още се уча интервюто вЗе ива димчева П роф. Арналдо Кастелучи завършва медицина в Университета във Флоренция през 1973 г. и през 1977 г. специализира дентална медицина в съ- щия университет. От 1978 г. до 1980 г. преми- нава последователно обучение в курсовете по ен- додонтия във Факултета за следдипломна специализация по дентална медицина на Бостънския университет, ръководе- ни от проф. Херберт Шилдер. След завършване на обучение- то през 1980 г. в продължение на 4 месеца практикува в Кли- никата по ендодонтия на проф. Шилдер. Наред с дентална- та си практика по ендодонтия във Флоренция, д-р Кастелучи е бивш президент на Италианската федерация на ендодонт- ските асоциации, активен член на Европейското дружество по ендодонтия и Американската асоциация по ендодонтия. Д-р Кастелучи е гостуващ професор по ендодонтия във Факултета по ендодонтия на Университета във Флоренция. Също така е широко известен международен лектор, изнасящ лекции в десетки страни от Европа, Северна и Южна Амери- ка, Азия и Африка. Той е редактор на италианско списание по ендодонтия и сп. „Новости в ендодонтията“, основател и президент на Клуба за изследвания на топла гутаперча и на Центъра за обучение по микроендодонтия. Автор е на три- томник по ендодонтия, който е преведен на английски език. Проф. Кастелучи, как ре- шихте да се посветите на ендодонтията? Беше ли любов от пръв поглед, или я обикнахте с прак- тиката? Беше любов от пръв по- глед! Преди години, когато бях студент в университе- та, денталната медицина беше специалност от обща- та медицина. Всъщност аз съм лекар и от по-късен етап – специалист по обща ден- тална медицина. По време на специализацията имах стаж в университета и там леку- вах пациенти. Многократ- но виждах зъби, екстрахи- рани поради грануломи, кис- ти и т.н. Мислех си: „Как е възможно да не сме способни да спасим тези зъби?“. След това видях статия, написа- на от Хърб Шилдер (Herbert Schilder – бел. ред.) от Dental Clinics of North America от 1967 година. там видях всич- ки тези рентгенови снимки, картинки... това беше любов от пръв поглед. Видях обту- рирането на главния и лате- ралните канали, видях лези- ите, оздравителния процес. исках да се запозная с този човек и да изуча техниката. След като получих специ- алността си, започнах да ра- ботя като общопрактикуващ дентален лекар, правейки от всичко по малко. Четири го- дини работех по този начин, занимавах се с възстановя- вания, с протетика. тогава развих неприязънта си към работата със зъботехници, протетиката, отпечатъч- ните материали, звука на наконечника, който отнема здрави тъкани, за да се изра- боти корона или мост. не ис- ках да поемам отговорност- та за нещо като изкустве- ни коронки и мостове, изра- ботени от някой друг. ис- ках да нося отговорност за неща, които съм правил са- мият аз. Буквално се влюбих в ендодонтията. В същия пе- риод, по време на голям семи- нар в италия, срещнах един ендодонтист, с когото ме запозна мой приятел. разка- за ми, че той е заминал за Бостън и след завръщането си е ограничил практиката си до ендодонтско лечение. Попитах го: „Шегуваш ли се? Можем да живеем, работейки единствено ендодотия?“, той каза: „Да“. и така, срещнах се с този човек, името му е Джорджо лаваньоли. той ста- на много добър мой приятел, но за съжаление не е сред нас от няколко години. започнах да участвам в курсовете му. По-късно той ме представи на проф. Шилдер по време на негово гостуване в италия по повод следдипломни кур- сове. През 1978 г. той орга- низира група от италиански дентални лекари, сред които бях и аз. ние заминахме за Boston University за две сед- мици. там ни четоха лекции от всички направления – па- родонтология, ортодонтия, протетика, ендодонтия. От- тогава датира любовта ми към американската органи- зация и Бостънския универ- ситет. Взех програмата за курсове по следдипломно обу- чение и започнах да ги посе- щавам един след друг в про- дължение на две години. През лятото на 1980 г. помолих проф. Шилдер да прекарам четири месеца в клиниката за провеждане на проучване и работа с пациенти. той ми позволи да остана за тази кратка програма. и така, аз не съм сертифициран специа- лист, не съм изкарал 2 годи- ни специализация. В италия нямаме такава програма за специализация. След продъл- жаващото следдипломно обу- чение и след тези 4 месеца аз се върнах в италия и отто- гава се занимавам с ендодон- тия и нищо друго. Задължително ли е един новозавършил лекар по дентална медицина да придобие университет- ски призната специал- ност, или смятате, че може да се обучава чрез курсове, книги? Бих казал – и двете. 16