Dental Tribune Bulgarian Edition

МЕНИДжМъНТ В ремето е кри- тичен фактор в една дентална практика. Често денталните лека- ри се борят с него, за да спа- зят дневния си график. До- брите начини за управлява- не на времето трябва да бъ- дат внедрени в качествени- те образователни програми по дентална медицина, каз- ва René Amalbert по време на конгреса на ЕАО. Представям ви Dr John David, дентален лекар в град с 15 000 жители. Джон е един- ственият дентален лекар, който работи в събота су- тринта, и затова чакалня- та му е претъпкана с хора. в 9:30 ч. Питър С. звъни на Джон с молба да го приеме веднага заради силен зъбо- бол. Джон се извинява на Пи- тър и му обяснява, че всички часове са заети и няма ни- какво свободно време. въпре- ки това пациентът настоя- ва. Джон го записва за 11 ч. След клиничното изследване на Питър се установява пул- пит на зъб 27 и въпреки лип- сата на време Джон предпри- ема витална екстирпация, която извършва много бър- зо – само за 10 минути, а не за 20 или 30, както обикно- вено. Джон завършва лечени- ето със запълване на кана- лите. За съжаление той пра- ви грешка в работната дъл- жина на каналите и препрес- ва каналопълнежно средство, навлизайки в максиларния си- нус. Той установява пробле- ма на контролната рентге- нография, но вече е прекале- но късно. Питър ще стра- да от хроничен синуит за- ради тази неточност и ще се нуждае от корективна хи- рургия. Той решава да даде Джон под съд. Също като денталния ле- кар в нашия пример, всич- ки ние сме подчинени на вре- меви ограничения. Сблъсква- ме се със ситуации под въ- прос, най-вече заради непъл- ния контрол, който можем да упражним върху ситуаци- ята. Тези въпросителни до- бавят значителен риск към и бездруго сложното естество на работата. От една стра- Управление на времето в денталната практика д-р рьоне АМАлбер, фрАнция René Amalbert презентира по време на пленарната сесия на ЕАО. (DTI/ Photo Magda Wojtkiewicz) ва моделите на компетент- ност и поведение. Моделът на компетентност отгова- ря за знанията, които про- фесионалистът притежава, а моделът на поведение се отнася към адекватното им прилагане за разрешаване на една или друга ситуация. теМпото нА зАболявАнето Денталните лекари имат груба представа за времето, което е нужно на лекарстве- ното средство, за да има же- лания ефект. Няма как точно да се оцени времевата еволю- ция на състоянието, защото то може да се изостри, паци- ентът може да има забавен отговор към прилаганите ле- карства, а отделните лечеб- ни ефекти могат комбинира- но да доведат до неочакван резултат. теМпото нА вАшия кАбинет Денталните лекари тряб- ва постоянно да организи- рат извършването на консул- тации, непредвидени посеще- ния и административна ра- бота. Те трябва също така да се справят с прекъсвания и с телефонни обаждания и да успяват да съгласуват всички дейности с други лични нуж- ди. Ежедневният стрес може да доведе не само до грешки, но и до голямо себеизразходва- не и изтощение. теМпото нА пАциентА ви Пациентите винаги са емоционално ръководени от симптомите си. Те могат да се страхуват да опишат оп- лакванията си или да ги пре- увеличават. Може да са при- казливи, мълчаливи, изисква- щи или агресивни, да отгова- рят на въпросите от анам- незата на денталния ле- кар с лекота или с колеба- ние. Може да изпълняват бързо или бавно това, което се иска от тях по време на клиничния преглед, може да дойдат на следващото си по- сещение или не. теМпото нА фАкторите извън дентАлния офис Обществената здрав- на система извън практика- та е трудна за координация. Ако се изискват конкретни изследвания, образна диагно- стика или консултации със специалисти, няма гаранция, че ще бъдат на разположение за конкретния период. въпреки че е повече от ясно колко е важно време- то като фактор в работата на денталния лекар, управле- нието му е слабо застъпено дори в качествените образо- вателни програми. Концепци- ята обаче е лесна за разбира- не и внедряване в ежедневна- та практика. Не изисква го- ляма теоретична основа, въ- преки че в него се корени уп- равлението на качеството и безопасността. Презентаци- ята ми по време на конфе- ренцията на ЕАО е уникална възможност да се научи по- вече по темата. на, времето е заложено в са- мата дейност и задачите се организират спрямо налично- то време. Денталните лека- ри обикновено използват мно- го стриктни крайни срокове, около които могат да се орга- низират други дейности. Го- лемият брой крайни срокове понякога е объркващ, защото в много случаи те се припо- криват и се използват за ре- ферентни точки за разпреде- ляне на всички останали дей- ности през деня. От друга страна, време- то е това, което тласка све- та към промяна: проблемът е в капацитета за справяне със задачите. Ситуациите се развиват динамично и заради това един проблем, възник- нал в даден момент, ще бъде различен от ситуация, в коя- то същият проблем възниква, но в по-късен момент. Поня- кога това да не предприемем нищо е най-добрият начин да се разреши един проблем. времето е ценен детек- тор за допуснатите грешки и често помага за облекчава- не на последствията от ня- кои грешки. Често обаче е из- точник на грешки в динамич- ни ситуации. Повече от 60% от ятрогенните грешки са ясно свързани с липсата на адекватно време. в денталната практи- ка има много неща за съобра- зяване. всяка дейност изис- ква своето време и е свърза- на със съответния риск. Мо- жем условно да наречем все- ки фактор отделно „темпо“. Уменията на денталния ле- кар не се изчерпват с това да контролира всяко тем- по, но също така да синхро- низира протичането на пет различни „темпо“ едновре- менно. Оказва се, че слаби- ят контрол на едно или по- вече от тях може да има за резултат ниско качество на дентална грижа и като след- ствие от това намаляване на доходите. рАзличия в знАниятА и уМениятА Това темпо типично се свързва с времевите изме- рения за коректна и компе- тентна грижа. външни срав- нителни проучвания сочат, че много от грешките при клиничния преглед на пациен- тите и предприетите проце- дури, а също така недоста- тъчното изследване се дъл- жат на недостатъчно зна- ния и умения. Но всъщност не е толко- ва просто. Тези грешки често се свързват с неточно прила- гане на знанията в конкрет- ната ситуация, а не на лип- сата на знания. в много слу- чаи денталните лекари раз- бират грешно дадена ситуа- ция и предприемат даден ле- чебен подход, а след това го променят. Тук не става дума за пълна липса на знания по въпроса, а за неточно разчи- тане на контекста на даде- ния случай, дължащо се на нуждата от бърз и навреме- нен лечебен план. Тук отеква нуждата от ергономия, която съгласу- 12