Dental Tribune Bulgarian Edition

ЗЪБОТЕХНИКА Фиг. 27–32 Снимки на завършен случай. Фиг. 27 Фиг. 30 Фиг. 28 Фиг. 31 Фиг. 32 Фиг. 29 ризонталната работна плос- кост и с помощта на пози- циониращите инструмен- ти ориентираме циркониево- то блокче в същата позиция като модела. В момента системата е снабдена с механизъм, обеди- няващ двете метални под- ложки на фрезовъчната ма- шина, което позволява го- ляма гъвкавост. Независи- мо от това не е достатъч- но за всички импланти, тъй като комплексът работи на 45° ротация вляво и вдясно от центъра на модела, което не ни позволява да завършим процеса и прави необходимо използването на позициони- ращите елементи. Днес ус- тройството позволява рота- ция на 360°. След завършва- не на фрезовъчния процес ма- хаме конструкцията от под- ложката и я обработваме с волфрамови борери (6–8 хил. оборота max.) Продължихме с оцветява- нето на конструкцията чрез потапянето є в оцветител за 1–2 сек. Системата разпо- лага с 16 течни оцветителя по цветовата гама на VITA и червен цвят за гингивата. Необходимо е боядисаната циркониева структура да се постави на лампа за сушене за 45 мин. Следва синтерова- не. По време на синтероване- то конструкцията се свива (20%), с което придобива раз- мера на изходния модел и по- лучава характеристиките на синтерован цирконий, т.е. твърдост 1200–1400 Викерс и якост на огъване 1400 Мра. След като конструкци- ята се отдели от базата с диамантен диск на 6000 об./ мин, мостът се проверява на модела. В този случай ние трябва да поставим метал- ните части, които по-късно ще се циментират към цир- кония, а в други случаи сис- темата позволява фрезова- нето на атачмъни към им- плантите директно в цирко- ния. Продължихме с направа- та на единични циркониеви кепета. Още веднъж напра- вихме модел от смола и пов- торихме процеса, описан по- горе. След това започнахме с нанасянето на керамика върху кепетата, апликирай- ки тънък слой от транспа- рентна керамика, която из- пекохме на температура, със 100О по-висока от тази на дентина. По този начин ние имаме добра връзка меж- ду конструкцията и оста- налата част от керамичния Информация за автора: Ксавиер Балме е завършил в Ramon y Cajal School за зъботехници в Барселона (1991), ра- ботил е в лабораторията на г-н Август Бру- гуера в José Luis Ayuso. Има лаборатория от 1996 г. в Сабадел, Барселона. Завършил е професионалното си обучение с Уилям Па- ган, Анибал Алонсо, Джовани Фурмо, Оливер Брикс, Алдо Зилио... Фиг. 33–37 В устата. Фиг. 38 Профил на пациента с новите протези. Фиг. 33 Фиг. 35 Фиг. 37 Фиг. 38 Фиг. 36 Фиг. 34 слой. Така избягваме разхлаб- ване на материала и марги- нално и оклузално надигане. Използвахме транспарентен материал, тъй като той е най-чистият материал. Особено в работа, кога- то говорим за керамика вър- ху цирконий, проблемът е с ниските стойности на про- пускливост на светлината и решението е да се използва бяло ядро или ядрото, което произвеждаме, да е по-свет- ло оцветено, или да използ- ваме опакери, лайнери, бон- дери, и др. на базата на ме- тални оксиди, за да се про- тивопоставят на загубата на тази крайна стойност. Въпросът обаче е: ако това, което искаме, е непрозрачно ядро, защо използваме цирко- ний, когато металът напъл- но отговаря на тази цел? Отговорът по моето раз- биране е, че грешката в яр- костта не е в това, което е отдолу, а това, което пра- вим отгоре, в по-горните сло- еве. Не трябва да използваме други материали освен ден- тин в медиалната цервикал- на зона, тъй като, ако го по- крием с инцизал или транс- парентен материал – мате- риали, необходими при рабо- та с метал, за да симулират дълбочина, намалява твърде много цветността или край- ната стойност на циркони- евото възстановяване. Мяс- тото, където трябва да по- кажем нашите способности, е медиалната цервикална част. Трябва да апликираме инцизал, транспарентен или опалесцентен материал, и преди всичко трябва да съз- дадем контраст, който да бъде малко по-силен, откол- кото при метала, тъй като се отразява по-малко светли- на и контрастът е по-малко очевиден. Не можем да използваме всеки вид цирконий или кера- мика, ако това, което иска- ме, е да се получи възстано- вяване, което при различна светлина да изглежда като естествени зъби; циркони- ят, който трябва да използ- ваме, трябва да бъде транс- луцентен, оцветен с кисели- ни, не с метални оксиди, тъй като те правят материала по-опаков. Освен това кера- миката, която използваме, трябва да има транслуцент- ността, присъща на естест- вения дентин, за да се оси- гури известна дълбочина. По този начин ние можем да из- ползваме най-добрия потен- циал на циркония. Когато завършихме кон- струкцията, я проверихме в устата на пациента, за да оценим маргиналното напас- ване, естетиката и оклузия- та. Тъй като всичко беше на- ред, можехме да продължим с глазиране на конструкцията и гингивата. 14