Dental Tribune Bulgarian Edition

ТехНолоГии • КоСТНА реГеНерАЦия за запазване на гребена с ксе- нографт (смесица от гранули депротеинизирана телешка кост [90%] и свински колаге- нови фибри [10%]; Bio-Oss ко- лаген, Geistlich) и два слоя ре- зорбируема колагенова мем- брана (BioGide, Geistlich; фиг. 5 и 6). ламбата бяха заши- ти с GORE-TEX, без да е по- стигнато пълно покритие на алвеолата. Така мембраната остана непокрита (фиг. 7). Постоперативни грижи На пациентката бяха изписа- ни ибупрофен 600 мг на 8 часа през първите 4 дни, 500 мг амоксицилин на 8 часа за пър- вите 7 дни и 10 мл 0.20% раз- твор на хлорхексидин глюко- нат за изплакване в продъл- жение на 30 секунди два пъти на ден от деня на операцията до 14-ия ден след хирургията. препоръчана бе четка за зъби с много мек косъм от втора- та седмица. На пациентката бе препоръчано да не дъвче на оперираната страна и да из- бягва топла храна и питиета в продължение на две седмици. Контролният преглед бе пла- ниран за седмия ден след на- месата и шевовете бяха от- странени на 14-ия ден. Хирургично имплантира- не (на шестия месец след процедурата за запазване на гребена, фиг. 8 и 9) След локално анестезиране, подобно на описаното по-го- ре, бе направена крестал- на инцизия и бе мобилизира- но пълно ламбо за подготов- ка на имплантирането (фиг. 10). В предварително регене- рираната област бе взет ма- териал за костна биопсия с трепан-борер. След биопсия- та бе поставен планирани- ят имплант (фиг. 11–13). Ма- териалът бе фиксиран в раз- твор на 10% неутрален бу- фериран формалин, след това изсушен в етанол и включен в метил-метакрилатна смо- ла. Накрая разрезът бе оцве- тен с фуксин и толуидиново синьо и бе наблюдаван с оп- тичен микроскоп при увели- чение от х200 и х400. Клиничен и хистологичен анализ (фиг. 14 и 15) Клинично частиците на ксе- нографта бяха добре интег- рирани в алвеолата и реге- нерираната област лесно се отличаваше от оригинал- ните костни тъкани. Ново- образуваната кост бе здраво прикрепена към частиците на ксенографта. хистологич- ният анализ не показа възпа- лителен отговор или фиброз- но капсулиране на частици- те на присадката. при всич- ки проби се установи ново- образувана кост, като тя бе здраво прилепнала към час- тиците на присадката. обсъждане Целта на този клиничен до- клад е да оцени водената костна регенерация с ксено- графт след зъбна екстрак- ция. използването на костен заместител може да спести вземането на кост от доно- рен участък и така да реду- цира постоперативния дис- комфорт за пациента. В рандомизирано клинич- но изследване Barone и сътр. (2008) сравняват екстракции с процедура за запазване на гребена с ксенографт (корти- ко-спонгиозна свинска кост) и колагенова мембрана. Се- дем месеца след зъбната ек- стракция в групата само с екстракции се наблюдава го- ляма хоризонтална редукция в ширината на алвеоларния гребен (8.1 мм срещу 6.3 мм). Наблюдава се и вертикал- на редукция във височината. Установеното се потвърж- дава от по-стари изследва- ния (Iasella и сътр. 2003). де- протеинизираната телешка кост е с доказана висока би- осъвместимост и остеокон- дуктивност, като играе ро- лята на естествен скелет за костното формиране и има ниска скорост на резорб- ция (Carmagnola и сътр. 2003; Barone и сътр. 2008). липсата на белези на възпаление около частици- те на ксенографта подсказ- ва, че това е безопасен и био- съвместим материал (Barone и сътр. 2008). Много изслед- вания демонстрират лип- са или минимално наличие на възпалителен инфилтрат (Cardaropoli Cardaropoli 2008). Все пак при клинично и хис- тологично изследване, оценя- ващо запазването на гребе- на с ксенографти при хора, Vence и сътр. (2004) наблюда- ват хистологично възпаление, главно от полиморфно нукле- арни неутрофили в трабеку- ларните пространства при 3 от 12-те третирани алвео- ли на четвъртия месец. Това не е съпроводено с клинично възпаление и всички участъци успешно са се покрили с меки тъкани до края на третата седмица. Авторите предпола- гат, че възпалението може да се дължи на резорбцията на частиците на присадката. ефективността на ксено- графта като присадъчен ма- териал за алвеоларна кост може да е резултат от ком- бинация от фактори: остео- кондуктивен капацитет, уве- личаване на минералното съ- държание в зоната с присад- ка, необходимо за образуване- то на кост и нейното уплът- няване, за да се осигури ста- билност на присадката и тя да устои в продължение на месеци (Barone и сътр. 2008; Artzi и сътр. 2000). хистологичният анализ показа, че при всички проби има остатъчни частици от ксенографта, включително изследвания на деветия ме- сец (Artzi и сътр. 2000). Спо- ред изследванията обемът на остатъчната кост може да варира между 16 и 30%. обемът на новообразувана- та кост варира между 23 и 46% (таблица 1). хистологични и хисто- морфометрични изследвания са установили, че образува- нето на нова кост и резорб- цията на частиците на ксе- нографта е бавен и посте- пенен процес. В деветгодиш- но изследване на синус-еле- вация с ксенографт Traini и сътр. (2007) наблюдават об- разуване на кост във време- то, намаляване на костно- мозъчните пространства и бавна резорбция на биомате- риала. Sartori и сътр. (2003) представя случай на синус- аугментация с ксенографт и хистоморфометрична оцен- ка след 10 години; той на- блюдава, че абсорбцията на ксенографта е бавна, но кон- стантна. Той установява ре- зорбция от 3.6% на година през първите две години и съществен спад през следва- щите осем години, със средна резорбция от 0.58% на месец. Според няколко изследва- ния, когато ксенографтът е в контакт с минерализира- на кост, той играе ролята на кост домакин, като оси- гурява биологична опора за денталния имплант (Haas и сътр. 1998). Успехът на им- планти, поставени в регене- рирани области с налични до 40% ксенографт частици, е сходен с този на импланти, поставени в нормална кост (Carmagnola и сътр. 2003). Заключение Техниката за запазване на гребена ограничава резорб- цията на твърдите тъкани след екстракция. Ксенографт с резорбируема мембрана е с доказан клиничен успех за възстановяване на костни дефекти. хистологичното из- следване потвърди наличие- то на новообразувана витал- на кост, която почти напъл- но обгръща частиците на ксенографта в пробите от биопсията. Бел. ред.: Библиографията е на разположение при издателя. Фиг. 8 и 9 Клиничен и рентгенологичен изглед на шестия месец след процедурата; фиг. 10 Повторен хирургичен достъп за поставянето на имплант. Клинично частиците на ксенографта бяха добре имплантирани в алвеола- та и регенерираната област лесно се различаваше от оригиналната костна структура; фиг. 11 и 12 От облас- тта на регенерираната кост бе взета костна биопсия с костен трепан-борер; фиг. 13 Имплантирането. Таблица 1 Хистологична и хистоморфометрична оценка на ксенографта като материал за присадка. Проследяване Мембрана Нова кост Остатъчни Съединителна Възпалителен във времето (%) частици тъкан отговор (месеци) (%) (%) Artzi, 2000 9 Не 46,3 30,8 22,9 Минимален Vence, 2004 4 Колагенова 26 16 – 25% от участъците Barone, 2008 7 Колагенова 35 29 36 Не Cardaropoli, 2008 4 Колагенова – 24,5 – Не Lee, 2009 4–6 Колагенова 23,6 25,4 34,1 Рядък Фиг. 14 и 15 На всички препарати се вижда образуването на нова кост, като новата кост е здраво прикрепе- на към частиците на присадката. информация за автора: Проф. Хосе Нарт, пред- седател и програмен ди- ректор Катедра по па- родонтология Universitat Internacional de Catalunya Фиг. 8 Фиг. 11 Фиг. 14 Фиг. 15 Фиг. 12 Фиг. 13 Фиг. 9 Фиг. 10 9