Dental Tribune Bulgarian Edition

ТехНолоГии • КоСТНА реГеНерАЦия Запазване на алвеоларния гребен и ВТР с ксенографт и резорбируема колагенова мембрана д-р мариана багливо, Проф. Хуго камПос, Проф. мигел анХел караско, Проф. андрес Паскуал, Проф. Пол леви и Проф. Хосе нарт, исПания П ри поставяне- то на имплан- ти адекватна- та ширина и ви- сочина на кост- та в обеззъбените участъци е задължителна, за да се по- лучи идеална функция и есте- тика на протетичната ре- конструкция. хистологични проучвания описват оздравителния про- цес в екстракционните алвео- ли (Amler и сътр. 1960). Зъбна- та екстракция води до загуба в обема на алвеоларна кост както хоризонтално, така и вертикално поради резорбция. Най-голяма е костната загу- ба в хоризонталната равни- на, и то от вестибуларния аспект на гребена. има за- губа и във височината на ал- веоларния гребен, като това е най-силно изразено в букал- ната област. Алвеоларната кост е зъбозависеща струк- тура, поради което нормал- ният постекстракционен оздравителен процес е ре- зорбционен. Тъй като билото на букалната кост се състои от компакта, това ремодели- ране води до вертикална ре- дукция на гребена (Araujo & Lindhe 2006). повечето обем- ни изменения на алвеоларния гребен (две трети) настъп- ват през първите три месе- ца след екстракцията, като се очаква средно 40% от пър- воначалната височина и ши- рина да се загубят след три години (Lekovic и сътр. 1997; Schropp и сътр. 2003). Най-предсказуемият на- чин да се запазят ширина- та, височината и позиция- та на алвеоларния гребен е да се проведе процедура за неговото запазване в момен- та на екстракция на зъба. Тази процедура изисква кост- на присадка в алвеолата и използване на мембрана и трябва да редуцира морфо- логичните промени в костта при първоначалното прилага- не на хирургичната техника са били използвани мембрани от разширен тетрафлуоре- тилен (ePTFE). Макар клинич- ните и експерименталните изследвания да показаха от- лични лечебни резултати с тези мембрани, много често те се съпровождат с услож- нения в оздравителния процес поради инфекция след оголва- не на мембраните. Затова клиницистите и изследова- телите препоръчват използ- ването на биорезорбируеми мембрани (Zellin и сътр. 1995). За производството на биоре- зорбируеми мембрани се из- ползват предимно два мате- риала: колаген от животин- ски произход или синтетични материали. Способността на колагена да стимулира адхе- зия на прогениторните клет- ки, хемотаксис, хомеостаза и физиологичен разпад, както и лесната манипулация и нис- ката имуногенност го пра- вят идеален бариерен мате- риал (Rothamel и сътр. 2004). Успешната регенерация е постижима, стига да се бло- кират клетките и да се за- пази мястото, докато се из- върши репопулация на учас- тъка с прогениторни клет- ки. Този период може да ва- рира от три до дванайсет месеца за пълно регенерира- не на костта в обеззъбения участък. Структурният ин- тегритет на имплантира- ните биорезорбируеми бари- ерни мембрани трябва да се запази за адекватен период, за да се позволи матурация на новообразуваната тъкан под защитеното с мембрана пространство. Целта на този клиничен доклад е да оцени клинично и хистологично запазването на гребена с ксенографт и ре- зорбируема колагенова мем- брана след зъбна екстракция. клиничен случай За този клиничен доклад бе избрана 40-годишна жена. Тя нямаше системни заболява- ния, с изключение на локализи- ран пародонтит около десния долен втори временен молар. пациентката бе изпратена за екстракция на този молар. причините за екстракцията бяха подвижност от тип III и рентгенологичната находка (фиг. 1 и 2). Хирургично лечение След поставяне на локал- на анестезия (4% артикаин с 0.001% епинефрин) зъбът бе луксиран и екстрахиран атравматично. Бе мобилизи- рано мукопериостално ламбо в цяла дебелина, за да се раз- крият лабиалният и лингвал- ният аспект на алвеоларния гребен. Алвеолата бе кюрти- рана, за да се отстранят ме- ките тъкани. Установен бе комбиниран дву- и тристе- нен дефект от 6 на 5 мм и фенестрация на букалната костна пластинка (фиг. 3 и 4). Бе проведена процедура SPI - Оригиналният спираловиден имплант Алфа Био бе първата компания, която разработи и въведе заострен имплант с ши- рока нарезна стъпка и нови характеристики, уникални за света на имплантоло- гията. Оригиналният спираловиден имплант е най-популярният и най-широко из- ползваният имплант на Алфа Био. Имплантолозите по света твърдят, че „Спирало- видният имплант осигурява висока първична стабилност и е лесен и удобен за употреба. Нищо чудно, че толкова много се опитаха да го имитират.” Те всички изглеждат еднакви докато не започнеш работа SPI - Оригиналният спираловиден имплант Алфа Био бе първата компания, която разработи и въведе заострен имплант с широка нарезна стъпка и нови характеристики, уникални за света на имплантологията. Оригиналният спираловиден имплант е най-популярният и най-широко използваният имплант на Алфа Био. Имплантолозите по света твърдят, че „Спираловидният имплант осигурява висока първична стабилност и е лесен и удобен за употреба. Нищо чудно, че толкова много се опитаха да го имитират.” Те всички изглеждат еднакви докато не започнеш работа SPI - Оригиналният спираловиден имплант Алфа Био бе първата компания, която разработи и въведе заострен имплант с широка нарезна стъпка и нови характеристики, уникални за света на имплантологията. Оригиналният спираловиден имплант е най-популярният и най-широко използваният имплант на Алфа Био. Имплантолозите по света твърдят, че „Спираловидният имплант осигурява висока първична стабилност и е лесен и удобен за употреба. Нищо чудно, че толкова много се опитаха да го имитират.” Те всички изглеждат еднакви докато не започнеш работа Фиг. 1 и 2 Пациентът е изпратен за екстракция на десния долен временен втори молар; фиг. 3 и 4 Снимка на комбинирания две- и тристенен кос- тен дефект от 6 и 5 мм и фенестрацията на букалната пластинка. Фиг. 5 и 6 Приложена е процедура за запазване на гребена с ксенографт и двуслойна резорбируема колагенова мембрана; фиг. 7 Ламбата са върнати на място и зашити, без да се осигури пълно покритие на алвеолата. (Lekovic и сътр. 1998; Wang и сътр. 2004). при шестмесеч- но изследване върху животни Araujo и Lindhe показват, че поставянето на биоматери- ал в екстракционната алвео- ла може да повлияе алвеолар- ната резорбция, която на- стъпва след зъбна екстрак- ция. Те наблюдават, че алве- оларната резорбция е сред- но 35% при естествено оз- дравяване и само 12% в учас- тъците с присадка (Araujo & Lindhe 2009). Материалите и хирур- гичната техника, използвани днес, опростяват запазване- то на гребена преди имплан- тиране и позволяват на кли- ницистите да подсигурят функционалния и естетич- ния резултат от импланта- цията с по-голяма предсказу- емост. предлагат се различ- ни естествени и синтетич- ни костни заместители, ко- ито клиницистът може да приложи за запазване на ал- веоларния гребен. Костни- те присадки обикновено се разделят на четири основ- ни категории: автогенни, алографти, ксенографти и алопласти. Макар златният стандарт да е автогенната присадка, изследванията до- казаха сигурността и функ- ционалността на алографти- те и ксенографтите, с кое- то се избягва създаването на допълнителното хирургично поле за получаване на кост. освен това автогенните присадки се резорбират бър- зо, докато минерализирани- те алографти и ксенографти – много по-бавно (Artzi 2000; Vence 2004; Irinakis 2006). използването на бари- ерни мембрани се наложи като стандарт при водена- та костна регенерация и при запазване на и/или аугмента- ция на алвеоларния гребен. Мембраната блокира бързо- разрастващите се клетки – епителните и съединително- тъканните, като същевре- менно позволява на мезенхим- ните прогениторни клетки да пролиферират и да се ди- ференцират до остеобласти. Фиг. 1 Фиг. 2 Фиг. 3 Фиг. 4 Фиг. 5 Фиг. 6 Фиг. 7 8