Dental Tribune Bulgarian Edition

Е дна от основни- те причини за ус- пеха на дентална- та амалгама, на- ред с отличните й физични и механични ка- чества, е нейната лекота на приложение и „опрощаваща“ техника. Подигравателното „издълбай и запълни“, споме- навано относно денталното лечение, доста точно опис- ва процедурата при амалга- мените обтурации. типични- ят протокол за амалгамени- те обтурации включва един- единствен етап. след от- страняване на кариозната маса и препарация на зъба амалгамата се поставя ди- ректно в кавитета, оформя се анатомично и се щопфа. наред с това техниката на амалгамените възстановява- ния е доста нечувствителна, материалът има отлична износоустойчивост и голяма здравина, евтин е и посто- перативната му експанзия подпомага запечатването на кавитетните ръбове. Упадъкът на амалгама- та започва през осемдесетте години поради прекомерното отстраняване на зъбни тъ- кани при създаването на ре- тенционни подмоли, отделя- нето на метални корозион- ни продукти, лошата есте- тика и евентуалната живач- на токсичност1. Оттогава специалистите търсят под- ходяща алтернатива за този традиционен и вездесъщ ма- териал – кандидат са ком- позитите на базата на смо- ла. През последните десети- летия сме свидетели на фе- номенални изследвания и по- добрения в композитните технологии, които успокои- ха притесненията относно абразивоустойчивостта на тези материали, ретенцията към зъбните тъкани, марги- налната адаптация и посто- перативната чувствител- ност. Все пак неизменното слабо място на композитите е полимеризационното свива- не, което компрометира дъл- госрочността на възстано- вяването2. Въпреки това но- вите материали се опитват да преодолеят много от нега- тивните ефекти, свързани с полимеризационното свиване. Основата за тези подобрения е двупосочна: първо, по-добро разбиране и по-висока ефикас- ност на адхезията към ден- тина; и, второ, промени в хи- мическия състав на компо- зитите, за да се справят с предизвикателството на по- лимеризационното свиване, включително превъзходни фи- зически и механични качест- ва за устояване на неблаго- приятните условия в орал- ната среда. за да се разбере причината за разработване- то на компобонда, е важно да се набележат научните по- стижения както на денти- новите адхезиви, така и на композитите. история идеалният възстановите- лен материал трябва да е ес- тетичен, адхезивен, устой- чив на абразия и биоактивен, за да стимулира регенераци- ята на твърдите дентални тъкани, а не само да ги въз- становява. През последните шейсет години бяха предста- вени много новаторски ма- териали, които да заместят амалгамата и да изпълнят критериите за идеалния въз- становителен дентален ма- териал. тези нови материа- ли може да се категоризират като смоли и глас-йономери с множество хибриди, пред- ставляващи комбинации от тези два материала. смоли- те осигуряват по-добра връз- ка към емайла, но по-непред- сказуема адхезия към денти- на3. Противно на тях, глас- йономерите полепват по- добре към дентина посред- ством истинска химична ад- хезия и отделят флуор за би- оактивност, но са с по-лоши механични качества от смо- лите. Много хибридни мате- риали, като модифицираните със смоли глас-йономери, се опитват да съчетаят добри- те страни на двата матери- ала, но с различен успех. на- пример през 2001 г. бяха въ- ведени джиомерите с предва- рително реагирали стъкле- ни пълнители, за да се уле- сни отделянето на флуор от композита, базиран на смо- ла4. Други класове материали са силораните и ормоцерите. Макар композитите на база- та на силоран да имат най- ниското полимеризацион- но свиване сред всички смо- ли, те са с доста странни механични качества: силата на огъване (сО) и модулът на еластичност (Ме) са висо- ки, но силата на компресия и твърдостта им са по-ниски от тези на метакрилатни- те композити5. технология- та на ормоцерите е още една добавка към денталната въз- становителна гама, като те са с отлична износоустойчи- вост, но недобро полиране. еволюцията на компобонда, предложен през 2009 г., се ос- новава на успешните клинич- ни резултати на дентинови- те адхезиви (Да) и компози- тите на базата на смоли. дентинови адхезиви техниката на киселинно ецване, въведена от буоно- кор през 1995 г., бе поврат- на и отвори възможност за постигане на връзка меж- ду естествените зъбни тъ- кани и изкуствените акрил- ни възстановителни мате- риали6. Макар връзката към емайла да е останала поч- ти непроменена от пости- гането й преди малко пове- че от половин век, адхезия- та към дентина се оказа дос- та по-трудна и претърпя ог- ромни промени. Основно по- стижение при постигането на сигурна връзка с дентина бе въвеждането на техника- та на тотално ецване (те)7 в края на седемдесетте. Първият самоецващ (се) праймер, комбиниращ ецващ агент и праймер в едно, бе въведен в началото на де- ветдесетте8 . се прайме- ри не само опростиха адхези- ята към дентина, но и ели- минираха клиничните греш- ки, свързани с тази процеду- ра. В резултат на това бяха постигнати по-предсказуема връзка с дентина и по-голя- ма дългосрочност на компо- зитната обтурация. През следващото десетилетие се появиха много нови форму- лировки, включително ецващ агент + праймер, послед- ван от адхезив; ецващ агент, последван от праймер + ад- хезив, и отскоро (от средата на деветдесетте) комбини- ране и на трите компонен- та – ецващ агент + праймер + адхезив, в един-единствен продукт и в едноетапна про- цедура (фиг. 2). съвременните Да могат да се разделят на два вида: те и се. нещата още пове- че се усложняват от това, че системите за те се пред- лагат под формата на три- или двустъпкови системи, а се са или дву- или едностъ- пкови системи, които са с три, две или една бутилка. за да се разреши дилемата при избора на Да, да се опрости клиничната техника и да се сведат до минимум грешки- те, съвременните тенден- ции са да се намали броят на компонентите и на стъпки- те9. също така те и се ви- дове вече имат здравина на връзката с дентина, сходна с тази към емайла (около 22 Мра)10. Основната разлика меж- ду те и се агенти е в първо- началния етап на ецване, за- дължителен за първата гру- па и ненужен при втората. При те емайлът и дентинът се ецват едновременно, обик- новено с фосфорна киселина, след което се нанасят прай- мер и адхезив поотделно или заедно като един продукт. При се агенти предварител- ното ецване е излишно, тъй като то се постига с прай- Компобонд: Еволюцията на един нов възстановителен дентален материал автор д-р ирфан ахмад, великобритания Практика • инДУстрия Фиг. 1 ТЕ ДА изискват ецване (червено) на емайла и дентина, последвано от нанасянето на праймер (жълто) и адхезив (зелено). Фиг. 1 Фиг. 5Фиг. 4Фиг. 3Фиг. 2 Фиг. 6 Фиг. 7 Фиг. 8 Фиг. 9 Фиг. 10 Фиг. 2 СЕ ДА комбинират ецващ агент, праймер и адхезив в един-единствен продукт и едноетапна клинична процедура; фиг. 3 Едно от ограниченията на композитните обтурации е по- лимеризационното свиване, водещо до нарушен маргинален интегритет; фиг. 4 Полимеризационното свиване на композитите води до оцветяване на ръбовете; фиг. 5 Vertise Flow е са- мополепващ течен композит, комбиниращ СЕ адхезивен агент и композит; фиг. 6 Адхезивният агент на Vertise Flow се базира на технологичните постижения на OptiBond – първия напъл- нен дентинов адхезив, въведен през 1992 г., който еволюира в СЕ система; фиг. 7 При използването на Vertise Flow се препоръчва да се скоси или да се ецва апризматичният емайл по ка- витетните ръбове; фиг. 8 Vertise Flow е отличен като подложка и абсорбира стреса поради ниския си МЕ; фиг. 9 Vertise Flow е идеален за интраорални репаратури на фрактуриран пор- целан; фиг. 10 Транслуцентният цвят на Vertise Flow е безценен за откриването на бъдещ кариозен процес под силанти. 3