Dental Tribune Bulgarian Edition

ТЕхНОлОГИИ • CAD/CAM Фиг. 9 Стереолитографски изработен пластмасов модел с помощта на системата C.O.S. Lava. (Снимката е любезно предоставена от 3M ESPE.); фиг. 10 Дигитално фрезован пластмасов модел с помощта на системата iTero; Фиг. 11 Конструиране на НК. Фигури. 7a и b Виртуалната програма prep-check проверява препарационните граници и оклузалната редукция спрямо антагонистите. (Снимката е любезно предоставена от Лауер.); фиг. 8 Сканиране на цялата зъбна дъга за конструиране на НК с помощта на системата iTero. (Фигури 5, 6, 8 и 10 са любезно предоставени от Щрауман.). Информация за автора: Manfred Kern German Society of Computerized Dentistry- International Society of Computerized Dentistry secretariat@dgcz.org www.dgcz.org рат на CEREC AC използва късовълнова синя светлина и действа съобразно принципи- те на структурната проек- ция на светлината (фиг. 1). Сканиращата процедура ула- вя единични образи; функция- та за сканиране под ъгъл ула- вя зъбните повърхности под екватора и така повишава точността на отпечатъка. Чрез компютърно наслагване се генерират няколко образа на отделния квадрант или на цялата зъбна дъга (фиг. 2), както и на антагонистите и на захапката. Сканирането на повърх- ността от C.O.S. Lava ре- гистрира формата на зъба чрез придвижването на видеокамера по зъбната по- върхност. разстоянието до камерата може да бъде оп- ределено чрез променливата позиция на отделните пиксе- ли при филмирането, което пресъздава 3D образ на зъб- ните дъги (фигури 3 и 4). Функцията на скенера iTero се основава на принци- па на лазерната триангула- ция. лъчът улавя зъба и го сканира в 300 плоскостни нива, всяко с дълбочина 50 µm (фигури 5 и 6). Според проф. Вьостман точността на сканиране с CEREC AC и C.O.S. Lava съ- ответства на тази на кон- венционалните отпечатъци с хидроколоид или поливинил- силоксан. Отчетените разли- ки не са били значими1 . Из- следванията на коронарните възстановявания, изработе- ни с C.O.S. Lava, регистрира- ли средна стойност на мар- гиналния процеп 33 µm (± 16 µm). Конструкциите, изра- ботени по конвенционална- та отпечатъчна техника, са били със средна стойност на маргиналния процеп 69 µm (± 25 µm). Syrek и сътр. ус- тановили сравними резулта- ти при клинично изпитване2 . Средната стойност на мар- гиналния процеп за конвенци- онално изработените коро- ни била 71 µm в сравнение с 49 µm за короните по C.O.S. Lava. Съобщаваните в лите- ратурата данни за CEREC 3D са за толеранс от 40 µm (± 21 µm)3 . Друго предимство на ди- гиталните отпечатъци е, че сканираната препарация може да бъде контролира- на директно на екрана, кое- то дава възможност за не- посредствено отстраняване на несъвършенствата (фигу- ри 7 и 8). Тези методи на ска- ниране значително подобря- ват комфорта при лечение- то за пациентите с изразен рефлекс за гадене. Допълни- телни благоприятни ефекти, особено за клиничната прак- тика, произтичат от съкра- тените етапи на лечението. Вече не са необходими отпе- чатъчни лъжици, смесване на еластомерните отпечатъч- ни материали, изчакване за втвърдяването и дезинфек- цията им, както и отлива- нето на модел. Съкратените срокове на лечение и по-малкото ра- ботно време са свързани и с по-малко причини за неус- пех и с по-добра стандарти- зация, която от своя стра- на може да осигури по-пред- сказуеми резултати от ле- чението. Проф. Вьостман обърна внимание на факта, че регистрирането на изця- ло субгингивалните грани- ци на препарациите е извън възможностите на оптични- те системи; при такива слу- чаи все още се използват кон- венционалните отпечатъчни техники. диГиталнитЕ отПЕЧатЪци са По-ПРЕциЗни На 12-ата Ежегодна сре- ща на Международното дру- жество по kомпютърна ден- тална медицина проф. Гервин от Университета на Грац направи сравнение на точ- ността на дигиталните от- печатъци с тази на конвен- ционалните еластични от- печатъци. ако конвенционал- ните отпечатъци показват степен на еластично възста- новяване от 98.5% след де- формация, за кавитет за ин- лей може да се очаква точ- ност на съответствие от 35 до 75 µm. При гипсовите мо- дели се добавя допълнителен толеранс до 46.5 µm4 , така че при индиректно изработени- те коронки може да се очак- ват отклонения до 114 µm5 . различните техники с еластомерни отпечатъчни материали могат да са при- чина за съществени отклоне- ния. Така например при ана- логовата отпечатъчна тех- ника, използваща различ- ни отпечатъчни материа- ли и лъжици, обемните про- мени, сравнени с контрола- та (референтна метална отливка), варираха от 0.32 и 1.17%. Беше установена раз- лика от 49 µm за стандарт- ните и 122 µm за контролни- те отпечатъци6 . Изследвани- ята върху аналоговите отпе- чатъчни методи са били из- вършвани с помощта на 2D изследвания; съвременните изследвания на прецизнос- тта на образните оптични методи се били провеждани с анализ на 3D пространстве- ни съотношения. Дигиталните или оптич- ните образи, генерирани чрез различните системи, са по- казали точност на регистри- ране от 11 µm7 . При анало- говата отпечатъчна техни- ка отклонението за цял квад- рант варирало от 72 до 101 µm, докато толерансът на грешка при регистриране- то с дигиталните образи бил около 35 µm благодарение на подобрената точност вслед- ствие възможността за ан- гулация. Потенциалните из- точници на грешки в диги- талната отпечатъчна тех- ника са настройките на ске- нера, магнитни полета на взаимодействие при обра- ботката на образа, шума на образа и софтуера. Спо- ред проф. арнецл тези резул- тати показват, че при зада- ване на правилни параметри на камерата и скенера диги- тално генерираните образи са причина за по-малко греш- ки и имат по-голяма прециз- ност в сравнение с конвен- Фиг. 12 Стереолитографски модел (акрилен) за проба на скелета; фиг. 13 Проба на скелета от ZrO2; фиг. 14 Облицоване и наартикулиране. (Фигури 11–14 са любезно предоставени от Балтзер.) ционалните отпечатъци с еластомерни отпечатъчни материали8 . С помощта на компютър се генерира виртуален модел на горна/долна челюст по- средством данните от ска- нирането и се създава об- раз на квадранта или на ця- лостната зъбна дъга с анта- гонистите. Денталният ле- кар изпраща по интернет регистрата от C.O.S. Lava или iTero до лабораторията, където данните се проверя- ват, преди да бъдат използ- вани за създаване на пласт- масов модел (фигури 9 и 10). След изработването на CAD възстановяването зъботех- никът може или сам да фре- зова скелета в своята лабо- ратория, или да прибегне до услугите на специален цен- тър за фрезоване. Пластма- совият модел е необходим за наслояване на фасетите и за уточняване на артикула- ционните взаимоотношения. CEREC AC компютърно гене- рира виртуален модел (фиг. 11). Безскелетни коронки и малки НК могат да бъдат фрезовани веднага, директно използвайки данните от ре- гистрата, в денталния каби- нет или в зъботехническа ла- боратория с онлайн връзка с кабинета. За фасетни корони и многочленни мостове е не- обходим стереолитографски изработен пластмасов мо- дел, който се изработва от InfiniDent (Sirona) и улеснява процедурата по ламиниране на скелета и наартикулира- не на конструкцията (фигу- ри 12–14). Оптоелектронните сис- теми за снемане на отпеча- тък са изключително перс- пективни. Благодарение на предимствата в стандар- тизирането, гарантирано- то качество и комфорта за пациента дигиталните сис- теми за интраорално снема- не на отпечатъци имат го- лям потенциал за развитие. Занапред те ще намират все по-голямо приложение в еже- дневната дентална практи- ка. Снетите чрез тях регис- трати, поради възможност- та за обмяна на информация онлайн, улесняват комуника- цията между денталния ле- кар и зъботехника независи- мо от разстоянията меж- ду тях. Допълнително могат да бъдат приложени и лицеви фотографии, информация за цвета на зъбите, индивиду- алните особености на паци- ента, материалите, оклузал- ните характеристики и т.н. Всичко това е възможно без конвенционалната отпеча- тъчна техника и свързаните с нея рефлекс на гадене, реги- стриране на захапката и от- ливане на гипсов модел. Бележка на редактора: Пълен спи- сък с библиографията е на разпо- ложение при автора на kern.ag- keramik@t-online.de. Фиг. 7a Фиг. 9 Фиг. 7b Фиг. 10 Фиг. 8 Фиг. 11 Фиг. 12 Фиг. 13 Фиг. 14 8