Please activate JavaScript!
Please install Adobe Flash Player, click here for download

Dental Tribune Bulgarian Edition

ПраКТИКа • лаЗЕрИ • Формиране на ламбо: Дължина на вълната: 2940 nm (Er:YAG), сапфирен накрайник 600 микрона, в контактен режим; 200 mJ на пулс при 35 Hz. Обща мощност: 7 вата. • Отстраняване на меки тъкани: Дължина на вълната: 2940 nm (Er:YAG), сапфирен накрайник 1300 микрона, безконтактен режим; 400 mJ на пулс при 20 Hz. Обща мощност: 8 вата. • Костна хирургия: Дължина на вълната: 2940 nm (Er:YAG), сапфирен накрайник 1300 микрона, безконтактен режим; 300 mJ на пулс при 20 Hz. Обща мощност: 6 вата. Процедурата започна с вертикална облекчител- на инцизия с обратен нако- нечник (фигури 3 и 4) в дис- талния участък на зъб # 13, последвана от хоризонтален разрез по алвеоларния гребен до максиларния тубер (фиг. 5). В някои случаи инцизия- та трябва да бъде леко пала- тинално от алвеоларния гре- бен9 , за да се съхрани по-ши- рок участък от кератини- зирана аташирана гингива за по-сигурно зарастване на оперативната рана и за пре- дотвратяване на дихисцен- ция на ръбовете. След това от букално беше формирано ламбо в пълна дебелина, оси- гуряващо достъп до латерал- ната стена на синуса. Мно- го важно: не забравяйте, че при оформяне на вертикал- ния разрез върхът на сап- фирения накрайник не тряб- ва да прониква насилствено в меките тъкани, а по-ско- ро с леки докосващи движе- ния на върха да осигури дос- тъп за формиране на лате- ралния прозорец. След това накрайникът беше сменен с 1300-микронен сапфирен накрайник, използ- ван в безконтактен режим. разстоянието между вър- ха на накрайника и прицел- ните тъкани трябва да бъде 9 mm. Енергията, използвана при тази процедура, беше със средна мощност 200 mJ при 15 Hz (= 3W). Наконечникът трябва да бъде в постоянно движение и под непрекъснат контрол, тъй като костта на латералната стена на си- нуса обикновено е много тън- ка. Er:YAG лазер не осигуря- ва добра хемостаза поради краткия му контакт с тъ- каните и малката дълбочина на проникване. В момента на поява на слабо кървене или при визуализиране на Шнай- деровата мембрана лазерни- ят лъч трябва да навлезе в дълбочина. Колкото по-близо до Шнайдеровата мембрана прониква лъчът, толкова по- голямо трябва да бъде раз- стоянието между накрайни- ка и обработваните тъкани (мощността на лазерния лъч се контролира от разстояни- ето между върха на накрай- ника и тъканите). Въздуш- ният спрей беше насочен на- страни от мястото на при- крепване на ламбото за ми- нимализиране на риска от въздушна емболия. За формирането на ан- тростома с квадратна фор- ма беше използван ербиев ла- зер9 . Височината на прозо- реца не трябва да надвиша- ва размерите на синусната кухина. След лазерната об- работка на четирите сте- ни на прозореца (фигури 6 и 7) костната пластинка мно- го внимателно беше придви- жена в посока към максилар- ния синус, без да се уврежда Шнайдеровата мембрана11 . След това синусната мем- брана беше много нежно мо- билизирана от костния сину- сен под и предпазена с резор- бируема двуслойна мембрана (Geistlich), както е показано на фиг. 8. Беше взето реше- ние за поставяне на четири- те импланта преди въвежда- не в синуса на костозамест- ващо вещество. Позицията и посоката на имплантите Фиг. 11 Декортикация на букалната кост за стимулиране на кървенето за целите на ВКР; фиг. 12 Букалната кост след декортикацията; фиг. 13 Поставените четири импланта; фиг. 14 Резорбируема двуслойна мембрана за покриване на прозореца; фиг. 15 Непосредствено следоперативно затваряне на раната. Фиг. 11 Фиг. 12 Фиг. 13 Фиг. 14 Фиг. 15 8950EUR 5