Dental Tribune Bulgaria

ЛЮБоПитНо Н ово изследване сочи, че ранни- те женски хо- минини са били по-склонни да напускат групата, в която са родени, за да се присъеди- нят към нови социални гру- пи, за разлика от мъжките индивиди. като използвали зъбни вкаменелости отпреди три милиона години, между- народната група учени към института по еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг проучват места, обитавани от видовете Ав- стралопитекус африканус и Парантропус робустус в пе- щери в Южна Африка. Досега за преселването и начина на живот на ранните хоминини се правеха заключе- ния по морфологията, по ка- менните сечива, които са из- ползвали, и по сравнения с други примати и от филоге- нетични модели. в едно но- ваторско проучване учените прилагат анализ на изотоп на стронций – метод, който поз- волява да се разбере геоложки- ят субстрат, в който е жи- вял определен индивид по вре- ме на зъбната минерализация. Учените откриват, че въпреки че няма значител- на разлика в пропорциите на неместните индивиди сред Парантропус робустус (36%) и Австралопитекус африка- нус (25%), има сериозни раз- личия в размера на зъбите между отделните подмноже- ства. „Данните от стронци- евия изотоп говорят за на- личие на разлика между мъж- ките и женските индивиди“, коментира д-р Санди ко- упланд, ръководител на про- учването. „тъй като строн- циевият изотоп е проник- нал в зъбите на хоминини- те преди пълното съзряване на организма, докато веро- ятно все още са се преселва- ли заедно с майките си, да- нните най-вероятно няма да отчетат разлика в области- те на хранене на мъжките и женските индивиди. По-ве- роятно е стронциевият изо- топ да доказва, че женските индивиди са се премествали по свое желание от една гру- па в друга“, обяснява д-р ко- упланд. Моделите на движение от една група в друга са подоб- ни на тези на шимпанзета- та, бонобос, както и на мно- го други човекоподобни видо- ве. те обаче нямат общо с мо- делите на движение на инди- видите от вида на горили- те и приматите, което сочи, че социалната структура на ранните хоминини не е била същата като тази на горили- те, в която един или няколко мъжки индивида доминират в групи от много женски. Малките пропорции на неместните едри хоминини биха могли да означават, че мъжките австралопитеци са обитавали малки райони, ко- ето за учените е изненадва- ща новина предвид факта, че еволюцията се е развила в посока бипедализъм имен- но заради необходимостта да се движат и обхождат по- големи разстояния. резулта- тите биха могли да сочат също, че мъжките австрало- питеци са избирали доломи- тените пейзажи за свой дом. Проучването бе публику- вано като „Анализ на строн- циев изотоп доказва места- та, обитавани от ранни- те хоминини“ в юнския брой 2011 г. на списание Nature и това е първият път, в кой- то се прилага този метод на изучаване на ранните хоми- нини. По този начин се пола- гат основите на бъдещи про- учвания на други видове вка- менелости, като например австралопитека и парантро- па в източна Африка, как- то и на по-късните хомини- ни, принадлежащи към нашия вид Хомо. Зъбите носят информация за преселването и начина на живот на хоминините Dental tribune international Ново проучване дава надежда на пациентите със сухота в устата Dental tribune international, сниМКа арХив на univerSity oF louiSville У чени от Универ- ситета в Луизвил работят по про- блемите на па- циенти, чиито слюнчени жлези са били ув- редени или не функционират вследствие от въздействи- ето на радиация или след предписано медикаментозно лечение. Проф. Дъглас Дар- линг и екипът му са открили механизма на отделяне на ензими в слюнката, използ- вани от слюнчените жлези. това постижение би могло да даде основата за ново ле- чение. Слюнчените жлези са от съществено значение за ов- лажняването, защитата и началното храносмилане в устната кухина. Най-голяма- та от жлезите, паротидна- та, произвежда важни ензими за слюнката. както и всич- ки останали слюнчени жлези, тя има множество други сек- ретивни функции и съответ- но трябва да отделя ензими- те, предназначени за слюнка- та, в правилния път на се- креция, така че те да попад- нат там, където трябва. това може да се окаже труд- на задача, тъй като има се- дем възможни пътя на отде- ляне на секрецията. един от тях е отвеждането на ензи- мите към слюнчените кана- ли. Други отвеждат различ- ни други ензими на „гърба“ на клетката, които да се секре- тират в кръвта или за фор- миране на подкрепяща ма- трица за клетките. транс- портирането по тези секре- тивни пътища става, като ензимите се отделят в спе- циални мехурчета (кухи мем- бранни торбички), които от- насят „товара“ си към пра- вилното място. Досега се смяташе, че натоварените в мехурчета- та ензими се преместват във формиращите се мехур- чета посредством закрепва- не към рецепторни ензими. Проф. Дарлинг и екипът му са открили съвършено раз- личен механизъм, според който ензимите, които сор- тират слюнчените ензими, може би въобще не същест- вуват. И а а 15 9