Dental Tribune Bulgarian Edition

Практика • ПарOДонтолоГия съединителнотъканна при- садка с максимум 96.1% ЦкП (таблица 2). разликата е чувствител- на при сравняване с техни- ката на направляваната тъ- канна регенерация (коронар- но преместено ламбо + ре- зорбируема мембрана). Частично покритие на рецесията най-добър резултат се по- стига с вмъкнатата съеди- нителнотъканна присадка (таблица 2). разликата е чувствител- на при сравняване на: • техниките за нтр (кПл + резорбируема/нерезорбиру- ема мембрана); • техниките на итр (кПл + протеини от емайловата ма- трица). Печелене на аташман всички техники позволяват печелене на аташман. няма чувствителна разлика между различните техники. Печелене на кератинизи- рана тъкан най-добри резултати са постигнати с вмъкнатата съединителнотъканна при- садка. Чувствителна разлика има при сравнение с: • техниките на направля- вана тъканна регенерация (коронарно преместено лам- бо + резорбируема или нере- зорбируема мембрана); • техниката на направля- вана тъканна регенерация в комбинация с костозамест- ващ материал (коронарно преместено ламбо + резор- бируема мембрана + косто- заместващ материал). Задоволителна естетика във всички избрани за проуч- ване изследвания, независимо от избора на пластична тех- ника, постигнатият есте- тичен резултат е задоволи- телен за пациентите. резултатите, постигна- ти от две различни техники, е възможно да бъдат срав- нени при проучванията тип „разделяне на устата“. Achelmann-Reidy&col. (2001) отбелязват предпочи- тание към посоперативния облик при пациентите, пре- търпели вмъкната съедини- телнотъканна присадка и ко- ронарно преместено ламбо в комбинация с протеини от емайловия матрикс (ПеМ). Пациентите са дали по-до- бра оценка за естетичния вид, получен след кПл/ПеМ. Пациентите, които са претърпели вмъкната съеди- нителнотъканна присадка и коронарно преместено лам- бо, оценяват постигането на по-добър естетичен резул- тат след вмъкнатата съеди- нителнотъканна присадка. Пациентите не са имали особени предпочитания меж- ду резултатите от вмъкна- тата съединителнотъканна присадка и направляваната тъканна регенерация. БолКи и слЕдоПЕРативНи усложНЕНия Докладваните постопера- тивни усложнения са експо- зиция на мембраната, еде- ми, болки в областта на до- норния участък в случаи- те на вмъкнатите съедини- телнотъканни и на епител- но-съединителнотъканните присадки. Други резултати кореновото покритие, получено след техниките с присадка (еСП или вСП), може да бъде подобрено чрез постоперативна мигра- ция на маргиналната гинги- ва, покривайки част от ос- татъчната коренова реце- сия (creeping attachment). на- личната литература вър- ху механизмите на creeping attachment е ограничена, но се отбелязва наличие- то на коронарен creeping attachment в приемните участъци от 6 до 18 месеца след вмъкнатата съедини- телнотъканна присадка. Обработка на кореновата повърхност наличните данни относно обработката на кореновите повърхности изглеждат про- тиворечиви. Деминерализацията на откритата коренова по- върхност с лимонена кисели- на или с тетрациклинов раз- твор е въведена с цел да се подобри степента на съе- динителнотъканно свързва- не между откритата коре- нова повърхност и присад- ката, откривайки колагено- вите влакна на цимента или на дентина. и все пак избраните кон- тролирани рандомизирани клинични проучвания сочат липсата на клинична полза от обработката на корено- вата повърхност в асоциация с техниките за покриване на кореновата повърхност. Заключенията от този обзорен преглед са: 1. всички изследвани техники са довели до подобрения от- носно кореновото покритие, нивото на клиничния аташ- ман, височината на керати- низираната тъкан. 2. вмъкнатите съединител- нотъканни присадки позволя- ват значително по-добро ко- реново покритие, печелене на клиничен аташман и на ке- ратинизирана тъкан. като цяло сравненията ни позво- ляват да считаме, че вмък- натата съединителнотъкан- на присадка е референтна- та техника, що се отнася до техниките, целящи кореново покритие. въпреки това дру- ги сравнения между самосто- ятелната вСП и самостоя- телното кПл ще са необхо- дими, за да се потвърди това твърдение. 3. Между проучванията и между техниките има много значителни различия в про- центите частично и тотал- но кореново покритие. като цяло вСП дава най-добри ре- зултати. 4. Малко са данните, дава- щи оценката на пациенти- те относно естетичния ре- зултат, предпочитаната от тях техника и нивото им на дискомфорт. 5. Подобряването на кли- ничните резултати чрез creeping attachment не е си- гурно. 6. Малко са контролираните рандомизирани проучвания с постоперативни резултати след повече от 12 месеца. този преглед потвържда- ва предишните получени ре- зултати, разглеждащи тази тема, и също така сочи вСП да се считат за златен стандарт при покриване на кореновата повърхност (фиг. 10–16). въпреки това при опреде- лени условия кПл е по-лесна- та за изпълнение техника и предоставя добри резултати (таблица 2). коронарно преместеното ламбо (кПл) се използва чес- то в пародонталната хирур- гия. техниката се базира на коронарното преместване на меките тъкани с цел да се покрие откритата коренова повърхност. тази техника може да бъде приложена самостоя- телно или в комбинация с вмъкната съединителнотъ- канна присадка, с мембра- на, с производни на емайло- вия матрикс (ПеМ), с аце- луларния матрикс на дерма- та (аМД), плазма, богата на плакети (PRP). Cairo, Pagliaro&Co. (2008) в направения от тях обзор на системната литерату- ра (обхваща 27 изследвания) си поставят за цел да дадат отговор на въпроса: каква е ползата от коро- нарно преместеното ламбо с различните възможни комби- нации при покриване на реце- сии от I и II клас по Miller? РЕзултати (таБлиЦа 3): Цялостно кореново покритие най-добри резултати се по- лучават при следните комби- нации, отколкото при самос- тоятелно изпълнение на ко- ронарно преместено ламбо: – коронарно преместено ламбо + вмъкната съедини- телнотъканна присадка; – коронарно преместено ламбо + производни на емай- ловата матрица. не се наблюдава подчер- тана разлика между самос- тоятелното изпълнение на коронарно преместено ламбо и другите комбинирани тех- ники: • кПл + мембрана; • кПл + ацелуларен дерма- лен матрикс; • кПл + богата на плакети плазма (PRP). Частично покритие на рецесията (печалба на аташман) печалба на ке- ратинизирана тъкан най-добри резултати се по- лучават при следните комби- нации (сравнено със самосто- ятелно коронарно преместе- но ламбо): • коронарно преместено ламбо + вмъкната съедини- телнотъканна присадка; • коронарно преместено ламбо + производни на емай- ловата матрица. когато кПл + вмъкна- тата съединителнотъкан- на присадка е приета за ре- ферентна хирургична техни- ка, нито една друга комбина- ция не е по-ефикасна за ре- дуциране на кореновата ре- цесия, печалба на аташман и печалба на кератинизира- на тъкан. Коренова чувствителност Малко са изследвания- та, оценяващи кореновата чувствителност след хирур- гичната интервенция, целя- ща покритие на кореновата повърхност. Поради хетерогенност- та на резултатите не е било възможно провеждане- то на нито един метаана- лиз. автори цитират не- публикувана разработка: Cortellini&колектив (2008) сравняват кПл с кПл + вмъкната съединителнотъ- канна присадка. Спрямо две- те техники нито една разли- ка не е отбелязана относно кореновата чувствителност. Mc Guire, Nunn&col. (2005) упоменават само един случай на постоперативна чувст- вителност с кПл + ПеМ и нито един случай след кПл + вСП. Покриване на естетични- те изисквания/Болки и сле- доперативни усложнения Пластична пародонтална хирургия Направлявана тъканна регенерация Резорбируема мембрана НТР Нерезорбируема мембрана ВСП ЕСП КПЛ Min Max Min Max Min Max Min Max Min Max Частично кореново покритие 60% 87.10% 48% 85.7% 76% 96% 43% 53.19% 55% 91.2% Пълно кореново покритие 0% 46.70% 8% 58% 20% 83.3% 8.57% 11% 9% 50% Таблица 1: Roccuzzo 2002 Частично или тотално кореново покритие (НТР – направлявана тъканна регенерация, ВСП – вмъкната съедини- телнотъканна присадка, КПЛ – коронарно преместено ламбо, ЕСП – епително-съединителнотъканна присадка) Пластична пародонтална хирургия Направлявана тъканна регенерация Нерезорбируема мембрана Направлявана тъканна регенерация Резорбируема мембрана ВСП ЕСП КПЛ ПЕМ Min Max Min Max Min Max Min Max Частично кореново покритие 80.5% 87% 48% 85.7% 64.5% 97.3% 53.2% 50% 95.1% 95.1% Пълно кореново покритие 28% 46.6% 8% 58% 10% 96.1% 8.57% 26.6% 89.5% 89.5% Таблица 2 : Chambrone 2008 Частично или тотално кореново покритие (ПЕМ – протеини от емайловия матрикс) фиг. 10: Случай 2: начална ситуация, пародонтална рецесия на 13 клас II по Miller&14 пародонтална рецесия клас I по Miller; фиг. 11: Случай 2: вестибуларно ламбо в частична дебелина в областта на 13 и 14; фиг. 12: Случай 2: вземане на съединителнотъканна присадка от донорния палатинален участък; фиг. 13: Случай 2: шевове на коронарно преместеното ламбо върху вмъкната съединителнотъканна присадка; фиг. 14: Случай 2: цикатризацията след 1 седмица; фиг. 15: Случай 2: цикатризацията след 4 седмици; фиг. 16: Случай 2: цикатризацията след 2 години; фиг. 17: Начална ситуация, 11: пародонтална рецесия клас III по Miller; Фиг. 10 Фиг. 12 Фиг. 13 Фиг. 14 Фиг. 15 Фиг. 16 Фиг. 17 7