изСлеДвания • теХнолоГии сред различните канали. При използването на един и същи размер СаП (напр. 1.5 мм) за няколко канала на един и същи зъб е по-разумно да се увеличи препарационното вре- ме за канали с по-голям диа- метър. това ще компенсира по-слабите сили на режещи- те елементи на СаП спрямо стените на каналите (18) при по-големи канали, като пала- тинален и дистален на мо- ларите. Също така се препо- ръчва големите канали да се инструментират преди мал- ките на базата на тактил- ния обратен отговор при по- твърждението на праволи- нейния достъп. Препарацията със SAF до- веде до по-малки SMI промени при П и ДБ каналите в срав- нение с по-ранни резултати (10); оценката срез по срез по- каза, че увеличаването на на- пречната окръгленост в коро- нарната трета на МБ кана- ли може да се обясни с използ- ването на Gates Glidden вмес- то очакваното запазване на плоската буколингвална фор- ма. ново изследване (22) про- вери SMI резултати след ро- тационна препарация в апи- калния 1 мм на оформен ка- нал и установи резултати от 2.63-2.83 за максиларни и ман- дибуларни молари; това съ- ответства на установеното от настоящото изследване за апикалните 4 мм (тези данни не са показани) и това може да сочи, че апикалните части се окръглят при оформяне със СаП. ротационните NiTi ка- нални инструменти се свърз- ват с 3–5% случаи на вътре- канално счупване (23); макар останалият в канала фраг- мент per se може да повлия съществено оздравителния резултат от периапикалните лезии, предпочита се да няма пречки за дезинфекцията в каналите. в това изследва- не не се наблюдава нито едно счупване на СаП. Унищожаването на ми- кроорганизмите, критична стъпка за ендодонтския ре- зултат (24), се дължи на ком- бинацията от механична пре- парация (25) и промивки (26). Промиването само по себе си невинаги е ефективно (27) и може да се налага механично въздействие на инструменти върху каналните стени, вклю- чително отстраняване на ин- фектиран дентин. всъщност ново изследване със сканиращ електрон-микроскоп показва, че препарацията със СаП ос- тавя много чисти дентинови стени, вероятно вследствие на съчетанието с промивки, което е възможно при тази система (6). нещо повече, ак- сесорните канали бяха види- ми и на постоперативните модели след СаП препарация, което говори за минимално или нулево отлагане на ден- тинови отпилки при услови- ята на това изследване (17). Препарацията на най- апикалната част от кана- ла си остава предизвикател- ство. в това изследване меха- ничната препарация със СаП доведе до ограничена препари- рана повърхност. затова ос- тава изключително важно да се депозира дезинфекциращ промивен разтвор. антибак- териалната ефективност на препарацията на каналните повърхности не бе директно определена в настоящото из- следване. Механичната пре- парация per se може да по- влияе бактериалния биофилм (28) вместо микроорганизми в планктон. При бъдещи подобрения на хардуера и софтуера може би ще е възможно директно да се определи количеството на отстранения от каналните повърхности биофилм на ба- зата на Мкт изследвания. все още не е известно дали пора- ди потенциала да почисти ка- налните стени по-добре, ка- налната препарация със СаП ще има по-добри клинични ре- зултати, но се провеждат клинични изследвания, за да се отговори на този въпрос. Друг важен клиничен въпрос е как най-добре да се обту- рират каналите, препарира- ни със СаП; първоначалните данни (29) показват, че лате- ралното компактиране води до по-добра обтурация след препарация със СаП в сравне- ние с ротационните инстру- менти. в заключение: чрез използ- ването на СаП инструмен- ти in vitro каналите на мак- силарните молари бяха препа- рирани хомогенно и циркум- ферентно с малко транспор- тиране или други процедурни грешки. Mesiobuccal Distobuccal Palatal Unprepared area 25.8 ± 12.4 22.1 ± 12.0 25.2 11.3 (20-µm resolution) Unprepared area 37.8 ± 13.0 35.6 ± 13.6 42.1 ± 12.3 (34-µm resolution) Таблица 3: Средно (+- стандартно отклонение, n=20) транспортиране на канала (мм) за коронарната, сред- ната и апикалната трета на кореновия канал след препарация със САП. информация за авторите: от *катедрата по ендодонтия, Дентален факултет „артър а. Дугони“, тихоокеански университет, Сан Фран- циско, калифорния; и **катедра по ендодонтология, Дентален факултет на Университета на Цюрих, Цюрих, Швейцария. д-р ове Питърс, University of the Pacific, Arthur A. Dugoni School of Dentistry, 2155 Webster St, San Francisco, CA 94115. E-mail: opeters@pacific.edu. 13