Please activate JavaScript!
Please install Adobe Flash Player, click here for download

Dental Tribune Bulgarian Edition

Unbenannt-17 1 14.03.2011 16:04:01 Uhr изСлеДвания • теХнолоГии нали и различни напречни сре- зове, например кръгли ДБ ка- нали и осморковидни или пло- ски МБ канали. избраните за това из- следване зъби са статистиче- ски сходни със зъбите от пре- дишни изследвания (10, 12–14) върху горни молари по отно- шение на морфологични пара- метри, като преоперативен обем на каналите, SMI и кри- вина на канала. отстраняването на ден- тина със СаП е най-ефектив- но през първите 2 минути от употребата му (18). все пак в някои случаи е необходимо допълнително време, за да се гарантира цялостна препара- ция на каналните стени; на- пример бяха необходими 4 и дори 5 минути активиране при предните зъби (7). Препа- основното предимство на настоящия недеструктивен подход бе, че той позволява многократно оценяване преди и след каналната препарация. Също така бяха получени ко- личествени данни за морфоло- гичните параметри и канал- ното транспортиране. както и при миналото изследване със СаП при горни резци (7), и в това изследване имаше случаи с аксесорни ка- нали, като по-големите аксе- сорни канали могат да увели- чат количеството на непре- парираните повърхности. за- това бе използвано ръчно ре- дактиране за елиминиране на такива аксесорни канали от оценката. основният проблем, адре- сиран с Мкт изследванията, е степента на непрепарирани повърхности. Софтуерът, из- ползван в настоящото изслед- ване, е описан подробно по-ра- но (11, 17) . затова, за да бъде определен като обработен, поне един воксер трябва да е регистриран като отстра- нен от преоперативния мо- дел на канала след суперимпо- зиране. С други думи възмож- но е дентин в количество под един воксел да е отстранен от стените на канала (сте- ните са били „докоснати“) и да не се регистрира, че кана- лът е препариран. в действи- телност предишното ни из- следване върху ефекта на СаП върху препарацията на мак- силарни резци (7) показа, че 5 минути оформяне с 2.0 мм СаП води до 91.4% обработе- на повърхност, но само 56.6% от повърхността е с над 100 μм отстранен дентин. настоящото изследване на базата на резолюция от 20 μм показва цялостна непо- влияна повърхност от 25.2%. При рекалкулиране за резолю- ция от 34 μм резултатът е 38.5% неповлияна повърхност. По-ранно изследване на ка- нали, препарирани до апикал- ни размери #40 (МБ, ДБ) и #45 (П) (10), показа сходно количе- ство непрепарирана повърх- ност, както и в настоящо- то изследване (38.1%). рота- ционната препарация на пло- ски МБ канали на горни мола- ри в по-ранни изследвания (12, 13) показа 43.0% и 47.4% сред- но неповлияни повърхности, което е по-високи стойности спрямо тези от настоящото изследване. взети заедно, напречните срезове от различните срезо- ве (фиг. 1) и ниските стойно- сти за неповлияни канални по- върхности особено при плоски канали показват, че канална- та препарация със СаП наис- тина води до хомогенна пре- парация и циркумферентно отстраняване на слой твър- ди тъкани. в настоящото изследва- не нямаше съществена раз- лика по отношение на засег- натата канална повърхност Фигура 1: Пример за МКТ данни от коренови канали на горни мола- ри, препарирани със САП. Времето на препариране бе 4 минути; чер- ните линии са с дължина 1 мм. Забележете, че аксесорните канали са видими на постоперативните образи. (A) Преоперативните, посто- перативните и суперимпозираните реконструкции (от горе на долу) под клиничен и ангулиран ъгъл (лява и дясна колона). (В) Напречни сре- зове в апикалната, средната и коронарната трета на каналите, ко- ито показват количеството на отстранения дентин по периферия- та на канала. Зелените и червените области са преоперативните и постоперативните напречни срезове; белите линии (А) индицират нивото на среза. рацията със СаП не доведе до видими препарационни греш- ки, като перфорации и пра- гове, като стойностите на транспортиране на каналите бяха обикновено под 100 μм в средната и апикалната част. По-голямото транспортира- не на каналите в коронарна- та част, особено при Мв ка- нали, може да е предизвика- но от Gates Glidden инстру- ментите, използвани за оси- гуряване на праволинеен дос- тъп. като цяло транспорти- рането най-вероятно е куму- лативен ефект от коронарно- то разширяване, препараци- ята за праволинеен достъп и действието на СаП. Също така добавянето на инстру- менти за допълнително апи- кално разширяване води до увеличаване на транспорти- рането на канала, както се вижда от Мкт базирано пи- лотно изследване със сканира- не (19). По-старо изследване със същата експериментална постановка показа цялост- но транспортиране на всич- ки канали от 123.7, 89.8 и 97.7 μм съответно за коронар- ната, средната и апикална- та част след препарация с NiTi машинни инструменти и к-пили (10). тези стойности и тези за МБ, Дв и П кана- ли, оформени с ProTaper (12) и FlexMaster (13), говорят за по-голямо транспортиране за ротационните инструменти, отколкото за СаП при горни молари. това изследване използ- ва Мкт за оценка на канална- та препарация със СаП. Мкт оценката бе въведена в екс- перименталната ендодонтия преди повече от десет годи- ни (11); тя е използвана за оценка, количествена и три- измерна, на действието на различни техники за канал- но инструментиране (10, 15, 20–22). Цитираните изслед- вания варират по отноше- ние на типа на използвани- те Мкт системи и тяхната пространствена резолюция, както и от софтуера, използ- ван при оценката. Директно сравнение между съществува- щите Мкт данни по отноше- ние на NiTi ротационните ин- струменти, събрани от ав- торите (10, 12–14), и насто- ящото изследване бе възмож- но чрез преизчисляване на да- нните за 34 μм резолюция, из- ползвана по-рано. Преизчисля- ването не доведе до същест- вени промени в обема на кана- лите, повърхностната площ или данните за транспорти- ране на каналите. Потенциално ограничение на това проучване е, че както при повечето Мкт изследва- ния е използван сравнително малък брой канали – общо 60. това изследване обаче е по-об- ширно в сравнение с по-ранни (10, 12, 21) и сходни нови (22) Мкт базирани проучвания. A b Mesiobuccal Distobuccal Palatal Unprepared area 25.8 ± 12.4 22.1 ± 12.0 25.2 11.3 (20-µm resolution) Unprepared area 37.8 ± 13.0 35.6 ± 13.6 42.1 ± 12.3 (34-µm resolution) Таблица 2: Повърхност на кореновия канал (%), която не е повлияна от препарацията със САП (средна стойност+- стандартно отклонение, n=20) за коренови канали на горни молари. 12